Определение № 100 от 06.02.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Перник, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500003 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 25831 от 08.12.2023г., подадена от адв. А. Б. П.

– ПАК, в качеството му на пълномощник на С. Д. Г. от ***, със съдебен адрес: *** срещу Определение № 3908 от 27.11.2023г., постановено по гр. дело № 4017/2023г. на Районен съд – Перник, с което производството по последното е прекратено, като недопустимо.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като недопустимо и постановено в нарушение на чл. 124 ал. 1 и ал. 4 от ГПК и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

В жалбата най-напред се излага, че обжалвания съдебен акт не е съобразен с установена тълкувателна практика на ВКС и в частност: ТР № 8 от 27.11.2023г. по ТД № 8–2012г. на ВКС, ОСГТК. Жалбоподателят счита, че с обжалваното определение районният съд отказва правосъдие на ищеца и дава положителна съдебна санкция на очевидна злоупотреба с право, изразена в успешно послужване с неистински изпълнителен лист. За трогателно жалбоподателя намира усилието на районния съд по пътя на задължителни указания да „установи“ първоначално отсъствие на правен интерес, в последствие и недопустимост на иска. Изразяват се съображения за неправилност и на останалите правни изводи на съда, като жалбоподателят основно счита, че първоинстанционният съд е игнорирал релевантни факти и обстоятелства, както и за липса на достатъчна задълбоченост в казуса от страна на първоинстанционния съд.

В предоставения едноседмичен срок, отговор на въззивната жалба е подаден единствено от ответника ЧСИ С. Б.. Същият е изразил становище за неоснователност 1 на частната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Районен съд – Перник е бил сезиран с искова молба, депозирана от С. Д. Г. от ***, чрез пълномощника му адв. А. П. – САК, с която по изложени в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните че ищецът от една страна и длъжникът по издадената по ч. гр. д. № 7241/2012г. на РС – Перник ЗИПЗ не са едно и също физическо лице, както и че издадения въз основа на влязлата в сила ЗИПЗ изпълнителен лист не визира ищеца като длъжник, против когото е образувано изпълнително дело № 2390/2021г.

Основното съображение, на което почиват предявените искове, се изразява в обстоятелството, че при издаване на процесния изпълнителен лист, единният граждански номер на длъжника С. Д. Г. и посочен като **********, а действителния ЕГН на ищеца е **********. Изяснява се и същността, предназначението и регламентиращата нормативна уредба на единния граждански номер.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали писмени отговори.

„Топлофикация – Перник“ АД е изразило становище за недопустимост на предявените искови претенции, позовавайки се от една страна на постановеното по гр. д. № 4075/2022г. по описа на РС – Перник решение № 1295/01.12.2022г., потвърдено с Решение № 184/19.04.2023г., постановено по в. гр. д. № 766/2022г. по описа на ОС – Перник, а от друга – на настъпила преклузия на правото на ищеца да иска обезсилване и признание, че лицето, посочено в изпълнителния лист не е на ищеца, доколкото същият е можел да възрази по издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК, но не го е сторил.

Вторият ответник – ЧСИ С. Б., е оспорил предявените искови претенции като неоснователни, излагайки подробни съображения за това. Посочил е, че изпълнителният лист му е бил представен във вида, в който съществува и понастоящем (със заличен ЕГН), като е заявил, че липсата на ЕГН или различие в него не е основание за прекратяване на вече образуваното изпълнително дело. На следващо място сочи, че в случая е налице пълна идентичност на имената и на адресната регистрация на длъжника, поради което становището на ищеца, че изпълнителният лист е издаден срещу друго лице, не може да бъде споделен. В заключение обръща внимание и на обстоятелството, че ищецът не е оспорил връчената му заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7241/2012г. по описа на ПРС, поради което настоящите искания се явяват преклудирани.

След смяна на съдебния състав, вследствие на постановен самоотвод на първия съдиядокладчик, с Разпореждане № 13744/20.10.2023г. съдът е дал указания на ищеца по реда на чл. 129 ал. 2 от ГПК за уточняване на исковите му претенции, като му е обърнал внимание, че чл. 124 ал. 4 от ГПК допуска предявяване на установителни искове за факти само в предвидените от закона случаи.

2

Със заявление от 30.10.2023г., ищецът е уточнил правния си интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124 ал. 4 от ГПЩ, като е посочил, че с търсената от съда защита се цели установяване на неистинност на изпълнителния лист от ***г., след извършено върху него заличаване на вписания от съда ЕГН на длъжника. Посочил е още, че този искът се предявява и в хипотезата на чл. 124 ал. 5 от ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданското правоотношение между ищеца и двамата ответници, тъй като не можело да се възбуди наказателно преследване против юридическо лице.

С Разпореждане № 14672/07.11.2023г. първоинстанционният съд е дал нова възможност на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ГПК, като е дал нови, подробни указания на ищеца, а именно: да посочи при какви условия предявява установителни искове по чл. 124 ал. 4 и ал. 5 от ГПК; да посочи причината, поради която счита, че процесния изпълнителен лист е неистински – понеже е неавтентичен или понеже е неверен; да посочи какво престъпно обстоятелство се твърди да е осъществено в хипотезата на чл. 124 ал. 5 от ГПК, както и да посочи лицето, което се твърди да е осъществило престъплението, като надлежен ответник; да формулира надлежен петитум на иска по чл. 124 ал. 5 от ГПК; да обоснове наличието на нормативна пречка за възбуждане или развитие на наказателно производство, досежно твърдяното престъпно обстоятелство, както и да посочи гражданското правоотношение или влязлото в сила решение, от значение за което е установяването на твърдяното престъпно обстоятелство.

Препис от разпореждането е било връчено на ищеца на 17.11.2023г., но в предоставения срок, а и към момента на прекратяване на производството пред първоинстанционния съд, ищецът не е изпълнил дадените му указания.

При така установените фактически положения, настоящия съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искови претенции.

За съществено следва най-напред да се посочи, че ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд, дадени с разпореждането от 07.11.2023г., което е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство, макар и на друго правно основание – чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Досежно исковата претенция с правно основание чл. 124 ал. 4 от ГПК, правилно районният съд е приел, че в случая не се установява наличието на правен интерес, доколкото нито в исковата молба, нито в последващата уточнителна молба са изложени твърдения, които да извеждат такъв. В Решение № 1243 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е прието, че правният интерес от предявяване на иска п о чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Такъв правен интерес не е налице, когато ищецът се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо конкретно да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В настоящия случай, ищецът не се е позовал нито на едната хипотеза, нито на другата, а е посочил единствено, че длъжникът по издадения изпълнителен лист е различен от длъжника – ищец в настоящото производството. В 3 уточнителната молба е посочил единствено, че предявява иск за неистинност на документ в хипотезата на чл. 124 ал. 1 от ГПК, без да изложи каквито и да било обстоятелства и съображения в тази насока. Доколкото допустимостта на така предявения установителен иск се обуславя от наличието на правен интерес, за която съдът е длъжен да следи служебно, то липсата на такъв е процесуална пречка за разглеждане на повдигнатия спор по същество.

По отношение допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК, настоящия съдебен състав намира същия за процесуално недопустим, поради и което частната жалба и в тази й част се явява неоснователна.

Хипотезата на чл. 124,ал.5 ГПК включва като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК и то в посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите когато извършителят е останал неоткрит. Когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство, същият следва да представи доказателства за това (в т. см. Решение № 244/23.03.2017г., постановено по гр. д. № 1318/2016г. на ВКС, ІІІ Г.О.). В настоящия случай, ищецът нито е представил такива доказателства, нито е изложил и твърдение за наличието на такива (например за постановен отказ от страна на прокуратурата да образува наказателно производство поради изтекла абсолютна погасителна давност).

Дали предвидената в чл. 80 от НК давност за наказателно преследване е изтекла или не, е въпрос, който следва да е бил изследван от органите на прокуратурата, респ. следва да е налице произнасяне от страна на последната с нарочен писмен акт. Само за прецизност следва да се посочи, че настоящия съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, свързани с изтичането или не на давността по чл. 80 от НК, доколкото наличието на висящо изпълнително дело е напълно ирелевантно по отношение на този въпрос.

Същевременно, допустимостта на иска за установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес е свързана с наличието на твърдения за две групи обстоятелства: за наличие на гражданско правоотношение по отношение на което това е релевантно или за отмяна на влязло в сила решение, когато наказателното преследване да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, а също и когато извършителят не може да бъде открит. В настоящия случай, обаче, твърдения за някоя от двете хипотези в исковата молба и уточнителната такава към нея, не се съдържат.

Предвид горното, съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, като постановен при спазване на законовите изисквания и регламентираните процесуални правила, и след извършен задълбочен и обстоен анализ на обстоятелствата по делото.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3908 от 27.11.2023г., постановено по гр. дело № 4017/2023г. на Районен съд – Перник, с което производството по гр. дело № 4

4017/2023г. по описа на РС – Перник е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5