Решение № 130 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100504794 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 203 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 34233, по описа на СРС за 2021 г., 168 състав е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че "Е.С." ЕООД дължи на Етажна собственост с адрес гр.София, ул."*******, вх.А, представлявана от "О.В." ООД, на основание чл.38,ал.2 ЗУЕС вр.чл.41 от ЗС сума в размер на 813,51 лв. - неплатени вноски за ремонт, поддръжка и управление на ЕС за периода 01.12.2017 г. до 31.10.2020 г., от които 175 лв. - вноски за "Фонд ремонт в ЕС", 180,33 лв. - такса за почистване; 174,18 лв. - вноска за поддържане на асансьора, 105 лв. - вноска за ел.енергия на асансьора и 179 лв. - такса управление на ЕС, ведно със законната лихва върху сумите от 06.11.2020 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 54911/2020 г. на СРС, 168 състав. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца 25 лв. разноски за исковото производство и 25 лв. за заповедното производство.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от "Е.С." ЕООД, против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателят сочи, че по делото липсва какъвто и да е счетоводен документ, подписан от съставител по надлежния ред, показващ разпределение на разходите по имотите, участващи в ЕС.

Единствената счетоводна справка била с дата 21.05.2020 г., съставена от служител К.М., но неподписана от никого. Другият документ "бюджета на ЕС" е с адрес у.*******, подписан от Д.К.. В приложеното пълномощно по делото, с което била упълномощена от ОС на ЕС от 12.12.2016 г. бил записан адрес само *******, което не отговаряло на действителното положение, тъй като адресът бил ул."*******, вх.А. В 1 договора за възлагане на управление на ЕС също бил записан адрес *******.

Договорът и пълномощното на Д. К. били недействителни, защото бил записан непълен адрес, като било без значение за недействителността, че не били оспорени по съдебен ред. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията бъде отхвърлена.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът намира, че решението е и правилно, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.38,ал.2 от ЗУЕС вр.чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. Ищецът претендира, че въз основа на взето решение от ОС на ЕС са определени месечни вноски за ремонт, поддръжка и управление на ЕС, което решение ответникът не изпълнил за периода от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г., тъй като не заплатил обща сума в размер на 813,51 лв., от които вноски за "Фонд ремонт в ЕС, вноски за "Такса почистване в ЕС"; вноски за "поддръжка на асансьора в ЕС"; вноски за ел.енергия за асансьора, както и вноски за "такса управление на ЕС". Правилно с оглед твърденията на ищеца и ответника, СРС е разпределил доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на посочените обекти в сградата, че е налице влязло в сила решение на ОС ЕС за определяне на вноски за ремонт, поддръжка и управление на етажната собственост, което е породило задължение за ответника като собственик да го изпълни, размерите на задълженията.

Ответникът от своя страна, при проведено успешно доказване от страна на ищеца на тези факти, следва да установи или че е погасил задълженията си, или други правоизключващи или правопогасяващи обстоятелства, например давност, липса на взето решение и т.н.

В случая още в заповедното производство е представена справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че ответникът е собственик на процесните два обекта-апартамент 25 и апартамент 26. Ответникът също не оспорва по никакъв начин обстоятелството, че е собственик на имотите, а единствено твърди, че адресът, посочен във всички документи по делото бил непълен - ул.*******, вх.А, а не реалният адрес ул."*******, вх.А. Обстоятелството, че навсякъде адресът е записан в по-съкратен вид по никакъв начин нито води до недействителност на някое от решенията на ОС или представеното пълномощно, нито договора за възлагане на управление - видно е и това е от съществено значение, че адресът, на който ищецът претендира, че се намира сградата в режим на ЕС и в която ответникът е придобил собствеността върху двата обекта, са идентични. Никъде нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната 2 жалба се навеждат твърдения, че се касае за два различни адреса, на които са находящи различни сгради и респ. обекти, тъкмо обратното - ответникът сам сочи, че адресът на ЕС е "непълно изписан", но това обстоятелство е ирелевантно за решаване на правния спор по различен начин, след като безспорно е установено по делото пълно съвпадение на обекти и сграда в режим на ЕС, в която се намират.

Съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците и обитателите на самостоятелни обекти правят месечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Месечните задължения на всеки етажен собственик произтичат от закона, а досежно размера им - от решение на общото събрание на етажните собственици, с което се определят прогнозни такива. В случая такова решение е взето - по делото е приет протокол от ОС на ЕС от 12.12.2016 г., на което събрание е взето решение за бюджета на ЕС, за избор на управителен съвет на ЕС и упълномощаването на негов член да сключи договор с "Образов вход" за извършване на услугата "Професионален домоуправител на ЕС". По делото е приложен към решението на ОС в табличен вид бюджетът на ЕС, като е видно, че са определени месечни такси, както следва: за управление, ел.енергия ОН, ел енергия асансьор , поддръжка асансьор, почистване и "Фонд Ремонт". Няма данни това решение да е оспорено в срока и по реда на чл.40 от ЗУЕС, като е безпротиворечива практиката на ВКС, че необжалването на решение на ОС на ЕС в този срок преклудира възможността това да бъде сторено по-късно, вкл. и в друго производството, в което се претендира изпълнението на решението от етажен собственик.

За основателността на предявения иск е без значение какви са конкретно сторените разходи, заплатени ли са същите на правоимащите трети лица и доставчици, още повече дали след заплащането им са разпределени поравно между собствениците.

Това са все твърдения от иск с друг фактически състав, какъвто не е предявен в настоящия процес. По иск, предявен от ЕС за неизпълнение на решение на ОС на ЕС, спрямо собственик, се изследват само следните обстоятелства - ответникът собственик ли е на обект, находящ се в сграда, която е в режим на ЕС, взето ли е решение на ОС за определяне на месечните вноски, които са прогнозни, какъв е техният размер, има ли данни същото да е оспорено и отменено по съдебен ред, заплатени ли са вноските от собственика изцяло или частично.

В случая, след като безспорно е доказано по делото, че ответникът е собственик на два обекта в сградата, че е взето решение на ОС на ЕС за месечните прогнозни вноски, формиращи бюджета на ЕС, свързани с ремонт, поддръжка и управление на ЕС, както и е определен техният размер и след като ответникът не е доказал, че е заплатил същите или част от тях, исковата претенция като основателна, правилно е била уважена от първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил списък с разноски, както и доказателство за извършването му в размер на 500 лв., поради което следва да му бъдат присъдени такива в поискания размер.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 203 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 34233, по описа на СРС за 2021 г., 168 състав.

ОСЪЖДА "Е.С." ЕООД, ЕИК: ******* да заплати в полза на Етажна собственост с административен адрес: гр.София, ул."*******, вх.А, представлявана от "О.В." ООД на основание чл.78,ал.1 от ГПК сума в размер на 500 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4