Решение № 45 от 29.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600028 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на подс. В. М. В., чрез неговия защитник и на частните обвинители Ф. Х. Х., С. Е. С. и А. А. С., чрез повереника им -адв.Н. В. от АК-Варна, против присъда № 19 от 06.04.2023г. постановена по НОХД № 164/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С посочената присъда подсъдимият В. М. В., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 13.09.2021 год., около 21:20 ч., в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ срещу ДГС - Айтос, при управление на товарен автомобил марка „Волво ФХ 400 4 X 2 Т“, с рег. № * **** **, с прикачено към него полуремарке марка „Мега“ * **** **, собственост на „Логтранс БГ“ ЕООД, ЕИК 204583506, с посока на движение от с. Руен към гр. Айтос, при десен завой, с наклон надолу, по посока на движението на товарния автомобил, нарушил правилата за движение - чл. 20. ал. 2, чл. 116 , чл.126, чл. 139, ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата, допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице: а именно Н. Д. Х., ЕГН:**********, Д. Н. Д. ЕГН: **********, А. Н. Д. ЕГН: **********, както и тежка телесна повреда на лицето О. Х. Ю., 1

ЕГН: **********, изразяваща се в черепно - мозъчна травма, субарахноидален мозъчен кръвоизлив с контузии огнища в двете мозъчни хемисфери с тежки фрактури на лицеви кости, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.

343, ал.3, буква „б“ , вр. ал.1, буква „в“ предл. първо, вр. чл. 342, ал.1 и чл.54, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет години.

С присъдата подсъдимия В. В., е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 10793,80лв., представляваща направените по делото в досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещи лица.

В жалбата, подадена от защитника на подсъдимия се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че първоинстанционният съд е подходил формалистично и не е взел предвид всички налични обективни и субективни елементи от състава на престъплението, което е довело до несправедливо наказание. Моли се за изменение на присъдата, като се намали наказанието.

В жалбата и в допълнението към нея, депозирани от повереника на частни обвинители Ф. Х. Х., С. Е. С. и А. А. С. - адв.Н.В. от АК-Варна, се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което се явявало занижено. Изтъкнато е, че подсъдимият е отнел бъдещето на цяло едно семейство, като пред очите на майката са загинали бащата и двете малолетни деца. Посочва се, че в случая не се касае за инцидентно нарушение на правилата за движение по пътищата, видно от справката за извършени нарушения. Изложени са съображения, че като професионален водач на товарния автомобил, подсъдимият би следвало да съобрази какви биха били последствията от претоварването на превозното средство и управлението му по маршрута, който е бил познат на водача и е бил длъжен да предвиди настъпването на последствията от неглижирането на претоварването, както и че не е в човешките му възможности да предотврати тези последици. Счита, че е налице дефицит на мотивите по отношение на приетия баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като наказанието следва да се определи при значителен привес на отегчаващите 2 над смегчаващите обстоятелства. Отправено е искане за влошаване на положението на подсъдимия чрез увеличаване на размера на всяко от наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 години. Претендират се направените разноски пред БОС, който не се е произнесъл по изричната молба на повереника и пред въззивната инстанция.

Представителят на

Апелативна прокуратура-Бургас намира депозираните въззивни жалби за неоснователни. Посочва, че в мотивите на присъдата подробно и правилно са анализирани всички доказателства, включително гласните и експертизите и безспорно установено е, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Изцяло поддържа аргументите на БОС, че деянието е във форма на вина – самонадеяност. Приема, че наказанията са правилно определени и съответни на извършеното престъпление, като съдът правилно е посочил смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Представителят на държавното обвинение изразява несъгласие единствено по отношение на прието в мотивите обстоятелство, че В. е дисциплиниран водач, защото той е наказван многократно за нарушения по ЗДП, като след 2015г. са му издадени 5 фиша. Двете малолетни деца на подсъдимия, видно от представените пред въззивната инстанция актове за раждане, приема като допълнително смекчаващо обстоятелство. В обобщение, изразява становището си, че БОС правилно е индивидуализирал размера на предвидените наказания, те са справедливи и съответстват на деянието и изпълняват целите на специалната и генералната превенция и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В хода на съдебните прения повереникът адв.Н.В. поддържа жалбата, ведно с допълнителните писмени съображения към нея. Застъпва становище, че първостепеннният съд правилно е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, но намира за несправедлива санкционната част на присъдата с аргумент, че наказанието е силно занижено и не е съответно на обществената опасност на извършеното деяние и на целите на наказанието.

Посочва, че подсъдимият е действал с форма на вината груба небрежност, като е съзнавал, че с този претоварен товар, със спирачки, които не са работещи на полуремаркето и с тази скорост, която надвишава максимално разрешената скорост за населено място, той е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат и е било възможно да го избегне.

3

Счита, че присъдата трябва да почива изцяло на превес на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите предизвика, каквото в случая е само необремененото съдебно минало на подсъдимия. Твърди, че подс.В. е нямал добро процесуално поведение, тъй като само се е явил на проведеното едно съдебно заседание, но не е дал някакви подробни обяснения, не е изразил съжаление за починалите деца и не е дисциплиниран водач. Намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени единствено, ако на подсъдимия се определи предвиденото максимално наказание лишаване от свобода от 15 години и след редукцията му се наложи наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, при общ режим. Поддържа искането за разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА както за предходната инстанция, така и пред настоящата инстанция.

Другият повереник на частния обвинител С. Е. С. - адв.А. С. от АКСофия, в пледоарията си заявява, че изцяло се присъединява към жалбата и съображенията на адв.В.. Акцентира върху обстоятелството, че дейността на подсъдимия като професионален шофьор предполага много по-високи изисквания към него за съблюдаване правилата на движение, а в конкретния случай, допуснатите при инкриминираното деяние множество нарушения следва да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство. Изразява несъгласие с възприетото в мотивите за смекчаващо обстоятелство претърпените от подсъдимия телесни увреди, което го е затруднило да подпомогне и изкаже съболезнования на семейството на починалия, защото самият водач сам се е привел в това състояние със системното си поведение, въпреки че многократно е можел да предотврати произшествието и вредоносния резултат. Счита, че в този случай следва да се обърне внимание на генералната превенция и моли за налагане на максимално допустимото наказание, спрямо което съдът да приложи предвидената по чл.58а от НК редукция.

Частният обвинител С. С. заявява, че се присъединява към казаното от неговите повереници и иска да се наложи максимално наказание на подсъдимия. Частните обвинители Ф. Х. Х. и А. А. С. не се явяват във въззивно заседание.

Частните обвинители Д. Х. Х., Г. Х. Х., Х. Х. Д., както и техния повереник - адв. Я. К. от АК-Бургас, редовно призовани, не се явяват и не 4 изразяват становище по депозираните въззивни жалби.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Заявява, че споделя изложеното в мотивите на БОС относно основни причини за настъпилото ПТП, с изключение на посоченото невключване на моторната спирачка.

Подчертава, че подсъдимият напълно осъзнава тежестта на стореното от него, изразява искрено съжаление, съдействал е с каквото може и с каквото помни, тъй като той също е заинтересован за разкриване на истината, трудово и семейно е ангажиран, с две малолетни деца в ученическа възраст, които се нуждаят от бащино присъствие и бащина подкрепа. Счита, че същият е дисциплиниран водач, предвид настъпилата реабилитация за предходните нарушения по ЗДП, последното от които е от 2015г. Намира размера на наказанието лишаване от свобода от 6 години за значително завишен от първата инстанция и несъответен на много ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, съпоставена с изключително високата обществена опасност на престъплението. Моли за намаляване на така определеното наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият В. се присъединява към казаното от защитника му.

Изказва съжаление за случилото се и моли пострадалите, ако могат да му простят. В последната си дума моли за възможно най-ниско наказание.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 на Глава XXVII от НПК, по искане на подсъдимия и на защитника му, при която подсъдимият В. В. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с нарочно определение по чл. 372, ал. 4 от НПК допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, на основание чл.

371, т. 2 от НПК, като е разяснил на подсъдимия и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му и събраните на досъдебното производство доказателства, без да събира доказателства за 5 фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с предписанията на чл. 373, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд е приел в мотивите на присъдата си за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовал на депозираното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство. Въз основа на тях, окръжният съд е приел за установена следната изложена в обвинителния акт фактическа обстановка:

Подсъдимият В. В. е правоспособен водач, с тринадесетгодишен стаж, като притежава свидетелство за правоуправление за категории „В1“, „В“, „С1“, „Е“, „СЕ“, и „Ткт“. С трудов договор № 007/09.03.2021 г., сключен между него, в качеството на работник и „Логтранс“ ЕООД, като работодател, подс.В. започнал работа в дружеството на длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с код НКПД 83322006. От постъпването на работа му е бил предоставен за управление товарен автомобил „Волво ФХ 400 4х2Т“ с рег. № * **** **“, с прикачено към него полуремарке марка „Мега МНВ“ с рег. № * **** **.

След извършен превоз на товар от гр. Варна за гр. Русе, на 12.09.2021г. подсъдимият В. спрял за почивка на паркинг за товарни камиони. Около 15:00часа на 13.09.2021 г. той потеглил от гр. Русе към складово стопанство на „Агрикс База Кубрат“ ЕООД, намиращо се в гр. Кубрат, в сградата на бивша консервна фабрика в града. Там е следвало да натовари пшеница, която да превози до складовото стопанство на фирма „Грейнстор България“ АД в гр. Айтос. Превозът бил възложен от „Агрикс билд“ ЕООД на „Логтранс“ ЕООД устно, без писмен договор. Преценката какво количество пшеница да превози на един курс била на самия шофьор, в случая на подсъдимия В.. Уговореното с работодателя му възнаграждение било на изминати километри, не на количество превозен товар.

Разпечатката съдържа 33 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96e0c516-61c0-47bf-93d1-4af512ec87f5