Решение № 283 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330203324 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-6207-000202 от 23.04.2025г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с което на Г. А.

М., ЕГН:********** за нарушение на чл.50, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна - Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, редовно и своевременно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. А. М. за това, че на 04.04.2025г. в с. Труд, като родител е допуснал малолетния си с. К.

Г. М. с ЕГН ********** да управлява индивидуално електрическо превозно средство тип ''тротинетка”, като в 21:05 часа в на кръстовището на ул. „Янтра“ и ул. „Леденика“ малолетният водач не е спрял на пътен знак Б2 "спри и пропусни движещите се по пътя с предимство", преминал е през кръстовището, в следствие на което се блъснал в движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Смарт“ с регистрационен номер ** **** **, с което допуснал ПТП с пострадали лица. Издаден бил протокол за ПТП № 2025-1024-51678.

За горните констатации на Г. А. М. бил съставен АУАН, серия GA № 3355783 от 04.04.2025г. от мл.автоконтрольор Л. Г. Д., който приел, че жалбоподателят следва да отговаря за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Л. Г. Д., които съдът кредитира като непротиворечиви, обективни и достоверни.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Безспорно по делото се установи, че на 04.04.2025г. в 21:05 часа в с.

Труд, на кръстовището на ул. „Янтра“ и ул. „Леденика“ малолетния *** на Г.

А. М. е управлявал индивидуално електрическо превозно средство тип 2

''тротинетка”, и не спрял на пътен знак Б2 "спри и пропусни движещите се по пътя с предимство", вследствие на което е преминал през кръстовището и се блъснал в движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Смарт“ с регистрационен номер ********, с което е допуснал ПТП с пострадали лица.

С обжалваното наказателно постановление отговорността за извършеното от малолетното дете на Г. А. М. /справка Удостоверение за раждане № 2014000584/ е прехвърлена върху него в качеството му на баща на малолетния К. Г. М. с ЕГН **********. Към момента на извършване на деянието - 04.04.2025г., малолетния К. М. е бил на 10 години и следователно не е бил административнонаказателно отговорно лице според правилата на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. По приложението на разпоредбата по чл.26, ал.3 от ЗАНН има формирана трайна съдебна практика, като съгласно Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, т.5 понятието „съзнателно“ допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение в разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

Същевременно с правилото по чл.11 от ЗАНН изрично се препраща към разпоредбите от общата част на НК по въпросите на вината, а следователно и досежно формите на вината. По тези съображения съдът приема, че в случаите по чл.26, ал.3 от ЗАНН е налице хипотеза по чл.7, ал.2 от ЗАНН, когато непредпазливите деяния не се наказват.

Умишлените форми на вина, които съгласно т.5 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС са единствените, даващи основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на родителя на малолетния деец, са регламентирани с разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК.

Същата гласи, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Характерно за интелектуалния момент на умишлените форми на вината както при прекия, така и при евентуалния умисъл е, че деецът предвижда 3 настъпването на конкретните общественоопасни последици. В тази връзка разграничението между прекия и евентуалния умисъл се прави в зависимост от отношението на дееца към настъпването на тези последици във волеви аспект - дали те са желана и преследвана негова цел (при прекия умисъл) или само допуска и се примирява с тяхното проявление (при косвения умисъл).

Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че при правилно установена в НП фактическа обстановка, то по делото не се доказва жалбоподателят М. съзнателно да е допуснал извършването на административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП от страна на малолетния си ***, а за желание от негова страна е ясно, че и дума не може да става. От обстоятелствата по делото се установява по-скоро, че малолетното дете на жалбоподателя е взело тротинетката без знанието и разрешението на баща си, като индиции за това се намират както в жалба, така и в разпита на актосъставителят, който заявява, че бащата на детето е дошъл впоследствие в районното управлние, за да му бъде съставен акт, като и в съставения протокол за ПТП № 2025-1024-51678 в графа свидетели не е вписано името на жалбоподателя, от което следва, че той изобщо не е бил на местопроизшествието. При това положение е изключено да се приеме, че Г. М. съзнателно е допуснал синът му да извърши административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП. В най-неблагоприятния вариант за жалбоподателя следва да се приеме, че от субективна страна той е проявил непредпазливост във формата на небрежност, но както се посочи по-горе в хипотезата на чл.26, ал.3 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват. Посоченото налага отмяна на наказателното постановление.

Поради изложените съображения постановление следва да бъде отменено. атакуваното наказателно

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип за автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност.

Доколкото правото на разноски съобразно изхода на спора е в полза на жалбоподателя, но такива не са претендирани от него, нито е доказано да се били сторени, то и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 25-6207-000202 от 23.04.2025г. на Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с което на Г. А.

М., ЕГН:********** за нарушение на чл.50, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 102.26 евро.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5