Решение № 78 от 04.05.2023, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 401/2022
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 01.08.2023
- Състав
- Христо Петров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Г.О., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Х. П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Н.а като разгледа докладваното от Х. П. Попов Административно наказателно дело № 20224120200401 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 21-0268-001353/08.10.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР - В.Т., РУ - Г.О., на Н. А. Н. с ЕГН **********, от гр. Г.О., ул. „***” № 10, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000,00 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че виновно е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление на Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за това, че е нарушил чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен останал Н. А. Н., който в жалбата си сочи, че наказателното постановление е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуални правила, неправилно е приложено материалния закон, същото е явно необосновано и изложената в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител в лицето на адв. М. Н. от ВТАК ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ поддържа жалбата. Адв. Н. заема становище, че в обжалваното НП не е спазено законовото изискване за пълно, ясно и точно описание на всички обстоятелства, касаещи вмененото 1 нарушение досежно марката на автомобила, с който се твърди, че жалбоподателя е извършил нарушението. Излага подробни доводи в насока, че НП е издадено при неизяснена и напълно погрешно отразена фактическа обстановка.
В своите лични обяснения жалбоподателят Н. А. Н. също твърди, че в настоящия случай е управлявал различно от описаното в АУАН и НП моторно превозно средство.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ВПД началник-сектор към ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2021 г. в 17,40 часа свидетелят М. Д. Л., тогава Началник на РУ – Г.О. се намирал в района на жп гара Г.О., на гаровия площад. Бил точно срещу козирката, когато вижда как водачът на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** подава рязко газ и задницата на автомобила поднася в завоя и наляво, и надясно. Автомобилът тръгва нагоре по ул. „***“ , обръща и с още по- голяма газ и форсиране тръгва надолу. Св. Л. спира водачът и същият се легитимира като Н. А. Н.. Снема му данните и се обажда на Началник „Пътен контрол“ към РУ – Г.О..
На следващия ден – 30.09.2021 г. М. Й. М. – мл. автоконтрольор при РУ – Г.О. съставил срещу Н. А. Н. АУАН бл. № 482507 за това, че на 29.09.2021 г. в 17:40 часа в гр. Г.О. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока ул.
„***“ управлява лек автомобил „Ауди А8“ с регистрационен номер ***, собственост на „НКС Авто“ ЕООД, Булстат: 203856165, от гр. Г. Д., като движейки се по ул. „***“, навлизайки в кръстовището с ул. „***“ извършва рязко завиване встрани и преднамерено изважда управляваното от него МПС извън контрол, с голямо форсиране на двигателя, което довежда до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка, като навлиза в лентата за насрещно движение и умишлено застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, с което не използва пътищата отворени за обществено ползване по тяхното предназначение за превоз на пътници и 2 товари. Водачът не представя контролен талон към СУМПС, с което виновно е нарушил чл.104б, т. 2 от ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът е връчен на нарушителя на 30.09.2021 г. и същият го е подписал без възражения.
В законоустановения срок И. Т. Н. – ВПД началник сектор към ОД на МВР - В.Т., РУ - Г.О. издал против Н. А. Н. обжалваното Наказателно постановление № 21-0268-001353/08.10.2021 г., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му наложил административни наказания - глоба в размер на 3000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че виновно е нарушил чл.104б, т. 2 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в размер на 10,00 лв. за това, че виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Постановлението е връчено на Н. на 28.06.2022 г. На същия ден Н. депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до ГОРС.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
По същество обаче е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.
Основен спорен въпрос в настоящото производство е марката на превозното средство, с което Н. е извършил вмененото му нарушение.
Същият твърди, че е управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на неговата баба М. Д. И.. Не бяха събрани обаче достатъчно доказателства в подкрепа на това твърдение. Единствения друг свидетел, който твърди подобно нещо е св. Х. А. М.. Същевременно в даденото от самия него на 30.09.2021 г. сведение в РУ – Г.О. М. заявява, че на 29.09.2021 г. е бил в автомобила на Н.й, марка „Ауди“ с регистрационен номер започващ с буквите СТ. Действително в показанията си пред съда, дадени в 3 хода на съдебното следствие, Х. А. М. казва, че не може да чете и пише (тоест не е знаел под какво се подписва – бел. м.), но в самото сведение изрично е записано, че същото е било продиктувано от него самия, било му е прочетено, след което М. се е подписал за верността му. Освен това, всички свидетели, включително и самият М. признават, че в момента на нарушението, докато е пътувал до нарушителя, е употребявал алкохол.
В справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09г., изготвена на основание ИСКАНЕ № 13/ 18.01.2023г. (листи 88 – 90) е видно, че бабата на Н. А. Н. с ЕГН: ********** е М. Д. И. с ЕГН: **********. От писмо с рег. № 127500-2571 от 06.02.2023г. на ОД МВР – В.Т., сектор „ПП“ (лист 103) е видно, че към дата 29.09.2021г. лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** е собственост на М. Д. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Г.О., ул. „***“ № 14. Към дата 29.09.2021г. горепосоченото МПС е било в движение. От справка в системата на Гаранционен фонд, приложена по делото, е видно, че лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на М. Д. И. с ЕГН: **********, който жалбоподателят твърди да е управлявал, към дата 29.09.2021 г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. От изложеното е видно, че М. Д. И., в качеството си на собственик на л.а. „БМВ 530 Д“ с рег. № *** към дата 29.09.2021г., чрез бездействието си не е изпълнила свое задължение по чл. 483, ал.1, т.1. от КЗ.
Тази норма задължава, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквото към 21.09.2021г. е М. И., се налага административно наказание „глоба“ от 250 лв.
– за физическо лице. Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се наказва с глоба от 400,00 лв. От изложеното е видно, че ако беше установено, че жалбоподателят Н. А. на 29.09.2021г. е управлявал л.а. „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на неговата баба, то той щеше да е извършил освен нарушенията по чл. 104б, т.2 и чл. 100,ал.1, т.1 двете от ЗДвП и нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което 4 е следвало да му бъде наложено и административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв., а на баба му М. Д. И. за допуснато от нея нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ да бъде наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв. По тези съображения съдът приема твърдението на Н. А. Н., че не е управлявал сочения в АУАН и НП лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** за негова защитна версия. Счита, че М.
И. не е дала на своя внук да кара нейният автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** знаейки, че към дата 29.09.2021г. за същият не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Очевидно е, че г-жа И. не е имала интерес да стори това. Още повече, че на проведеното по делото съдебно заседание на 18.01.2023г., съдът даде възможност на защитника на жалбоподателя да доведе в насроченото за 15.03.2023г. съдебно заседание г-жа М. Д. И.. На 15.03.2023г. М. И. не се яви в съда.
Тук следва да се отбележи също, че съгласно правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН постановлението се издава и когато е допусната в акта нередовност, при положение че се установява по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Дори да се приеме, че Н. е управлявал друг автомобил на процесната дата, което съдът не кредитира като правдиво, то от фактическа страна нарушението е било известно на жалбоподателя още със съставянето на акта, като е отразено в последния, че той е извършил нарушение, след което последвало описанието му. Фактите са били известни на нарушителя, не са били подменяни, променяни и допълвани и още от самото начало е могъл да организира защитата си срещу тях. Оттук законосъобразно след като е прието установяването на нарушението, авторството му и субективната му страна, е издадено и наказателното постановление. Н. е подписал акта без възражения.
От показанията на свидетеля очевидец на нарушението М. Д. Л. и от останалите гласни и писмени доказателства по делото се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Възприятията на св. Л. като свидетел-очевидец са еднозначни – 5 същият е възприел лично и непосредствено, че жалбоподателят е осъществил рязко завиване встрани и преднамерено е извадил управляваното от него МПС извън контрол, с голямо форсиране на двигателя, което е довело до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка. Това се потвърждава и от даденото от Х. А. М. на 30.09.2021 г. пред полицията сведение, както и от думите на самия Н. Н. в неговите лични обяснения пред съда. В съдебно заседание на 30.11.2022 г. той заявява: „Аз тръгнах от гарата нагоре към главната улица. Спрях на „Стоп“-а и дадох повече газ, не знам и аз какво направих“. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на М. Л., който е спрял водачът на автомобила, установил е самоличността му и е телефонирал на началник „Пътен контол“ в РУ. Това е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до съставянето на АУАН. Пътищата, отворени за обществено ползване са предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви. С оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел през 2016 г. нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединител, завъртане на волана, дърпане на ръчна спирачка или по друг начин. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Признаците от обективна страна са налице и не остава никакво съмнение, че с деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя е било нарушено неговото задължение по закон визирано в чл.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96e06fc9-5d5e-4382-902d-907cc7a33b56