Определение № 21757 от 27.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21757 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110165023 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Производството е образувано по искова молба от 28.11.2023г. на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Д. А. Райчева, с която са предявени следните установителни искове: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1623.06 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост II“, бл. 205А, вх. А, ет. 3, абонатен номер 123269, за периода 01.05.2020г. 30.04.2022г., както и сумата 61.84 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 212.01 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 13.06.2023г., както и сумата 12.98 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. – 13.06.2023г.

Производството по делото е приключило с решение № 6866/16.04.2024г., постановено по настоящото дело, с което предявените искове са частично уважени.

По-конкретно с крайния съдебен акт е признато за установено, че ответникът Д. А.

Райчева дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35110/2023г. по описа на СРС, 55 състав: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 1373.86 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот –апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост II“, бл. 205А, вх.

А, ет. 3, абонатен номер 123269, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2023г., до окончателното изплащане.

1

Предявеният иск за главницата топлинна енергия за разликата над тази сума до пълния искан размер от 1623.06 лева, както и сумите по останалите искове, с изключение на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, са отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника с искане за изменение на решението в частта на разноските, като такива се присъдят на ответника съобразно отхвърлената част от иска.

В предоставения срок е постъпило становище от ищеца, в което се възразява по основателността на искането.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо – подадено е в законния срок от лице с правен интерес. В хипотезата на искане за изменение на основния акт в частта на разноските, представянето на списък по чл. 80 ГПК е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, когато страната иска изменение на собствените си разноски, какъвто списък е наличен на л. 77 от делото.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения.

Ответникът има право на присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. При присъждане на разноски при отхвърляне на иска и съобразно размера на отхвърлената част от значение е мотива, с който исковете са отхвърлени. В настоящия случай, предявените искове са частично отхвърлени поради плащането на сумите, предмет на исковете, в хода на процеса. В мотивите на решението са установени наличието на предпоставките по основание за присъждане на вземането, въпреки което исковете са частично отхвърлени поради постъпило доброволно плащане в хода на процеса. По правило и както се посочи, при този изход на спора, съдът изследва причината за отхвърляне на иска, след което се произнася по дължимостта на разноските. В казуса, част от исковете са отхвърлени поради плащане от ответника, в който случай и по правило разноски се дължат на ищеца. Това е така, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, изпадайки в забава по отношение плащането на доставените услуги в срок, поради което и след като плащането е направено в хода на процеса, дължи разноски. Този извод следва и по арг. на противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, според който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките на сочения текст не са изводими от процесуалното поведение на ответника – признал е част от исковете и е погасил част от вземанията в хода на процеса, както и от обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата молба вземанията са били изискуеми и неплатени.

Ответникът обаче е оспорил дължимостта на сумата, предмет на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, с довод, че не се дължи, който довод е възприет от решаващия състав и по тази причина този иск е отхвърлен.

Ето защо, на ответника се дължи възнаграждение поради отхвърляне на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Търсените своевременно разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, за плащането на което има доказателства и което не се явява прекомерно с оглед текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Размера на отхвърлената част за този иск е 12.98 лева, поради което и съобразно общия материален интерес по делото дължимите на ответника 2 разноски възлизат на 3.39 лева. Разноски за заповедното производство не са претендирани от ответника, няма и доказателства да са направени, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът намира, че следва да остави уважение искането на ответника за изменение на решението в частта на разноските, като присъди нему разноски от 3.39 лева.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 6866/16.04.2024г., постановено по гр.д. № 65023/2023г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на Д. А. Райчева, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост II“, блок 205А, вх. А, ет. 3, ап. 8, сумата 3.39 лева - разноски съобразно размера на отхвърлената част от иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3