Решение № 108 от 04.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело № 20253100501212 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 1027/24.03.2025 год., поправено с Решение № 3147/27.08.2025 год., постановени по гр. дело № 8004/2023 год. по описа на РС-Варна, както следва:

І . Въззивна жалба от В. А. Т., представляван от законния си представител М. Д. Т., подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 41 010, 00 лева до пълния предявен размер от 300 000 лева, предявения от В. А. Т., чрез законния му представител М. Д. Т., срещу „БДЖ Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., Булсат *************, със седалище гр.

Г.О., иск за заплащане на сумата от 300 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на ********* год. в гр. Б., при която е настъпила смъртта на баща му А.Ж. Т. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – ********* год. до окончателното и́ изплащане;

II. Насрещна въззивна жалба от „БДЖ - Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., Булсат *************, със седалище гр. Г.О., подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която 1 ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца В. А. Т., чрез законния му представител М. Д. Т., сумата от 41 010 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на ********* год. в гр. Б., при която е настъпила смъртта на баща му А.Ж. Т. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – ********* год. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата на ищеца ищеца В. Т. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушнения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърде се, че неправилно е счетено за основателно възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на пострадалия за настъпване на увреждането, като не е съобразена влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № ****** год. на ОС-Варна, с която служител на ответното дружество – М. М.

М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 НК – на ********* год. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на А.Ж. Т.. Въззивникът счита, че присъдата е задължителна за гражданския съд и от нея безспорно се установявало, че определената (респ. приетата от съда) груба небрежност на пострадалия се дължи на работодателя чрез неговия работник – ръководителят на маневрената бригада М. М. М., който е допуснал чрез бездействие да настъпи смъртта на А.Ж. Т..

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което предявеният от него против ответника иск по чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде уважен в пълния предявен размер от 300 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането ********* год. до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна „БДЖ - Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., Булсат *************, със седалище гр. Г.О., оспорва жалбата на ищеца, счита решението в атакуваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения, които обобщено се свеждат до това, че първоинстанционният съд правило е преценил доказателствата и е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на трудовата злополука. Навежда, че вината на настъпването на трудовата злополука на негов работник е без значение, тъй като фактическият състав на чл. 201, ал. 2 КТ изисква да се изследва поведението на самия пострадал и неговия собствен принос за настъпването на трудовата злополука, което е сторено от първоинстанционния съд и правилно е преценено, че пострадалият А. Т. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

2

В насрещната въззивна жалба на ответника „БДЖ - Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., Булсат *************, със седалище гр. Г.О., са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъборазно. Счита, че неправилно е определен размера на дължимото от дружеството обезщетение съобразно критериите, установени в чл. 52 от ЗЗД, както и че не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Не са обсъдени доказателствата по делото, установяващи заболяването на ищеца и че той не осъзнава заобикалящия го свят, при което и изводът на първоинстанционният съд за търпени от ищеца неимуществени вреди е необоснован. Отправено е искане за отмяна на решението в осъдителната му част и след определяне, в съответствие с чл. 52 ЗЗД, на по – нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, същият да бъде намален със степента на съпричиняване от страна на пострадалия на вредите от 3 / 4.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден.

В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от В. А. Т., чрез попечителя му и негов законнен представител М. Д. Т., срещу „БДЖ Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., Булсат *************, със седалище гр.

Г.О. иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ.

В исковата молба са наведени следните твърдения:

Ищецът е син на А.Ж. Т., който е работил в ответното дружество във основа трудов договор от 05.04.2012 год. и допълнително споразумение от 07.07.2020 год. и е изпълнявал длъжността "стрелочник маневрен, пазач". А. Т. е починал на ********* г. при трудова злополука, обявена за такава с Разпореждане № 5104-04-85/10.12.2021 г. на ТП на НОИ – В.Т., на основание чл. 55, ал. 1 КСО.

Извършено е разследване на злополуката от комисия от ТП на НОИ - гр.

Варна, за което е съставен протокол № 5103-03-26 от 02.12.2021 г., в който е констатирано, че злополуката е настъпила по време на извършване на маневра и е довела до летален изход. С присъда № 64 от 03.11.22 год. по НОХД № ****** год. по описа на ОС-Варна, служител на ответника – М. М . М., като ръководител на маневрена бригада, е признат за виновен в това, че не е спазил правилата за безопасност с което е причинил смъртта на А. Т..

Твърди се, че ищецът е с установено от раждането си забавяне в развитието. Не е в състояние да се грижи сам за себе си – троомав, трудно подвижен, не е в състояние да се изправя самостоятелно без чужда помощ, не умее да чете, трудно комуникира с околните. Грижи за него са полагали родителите му. Баща му е бил основният член о т семейството, който е осигурявал финансовото обезпечаване на цялото семейство, а също и обгрижването на ищеца, свързано със здравни и социални институции. През всичките години майка му не е работила за да се грижи за него ежедневно, тъй 3 като без чужда помощ не е в състояние да удовлетворява елементарните си нужди. През времето, в което баща му А. Т. не е бил на работа , изцяло се е грижил за сина си, опитвал да му осигури мъжка подкрепа на него и на майка му, разговарял е с него; организирал м у образователни игри, с които да стимулира вербалната му комуникация и да подобри физическото му състояние, Баща му се занимавал с него ежедневно – извеждал го на разходки извън дома им, на места където има животни и на места където може да общува с други деца; водил го е по лечебни заведения и рехабилитация, осигурявал медицински грижи за сина си . Ищецът изцяло е разчитал на помощта на баща си за ежедневното с и придвижване за да посещава специализирано учебно заведение и рехабилитационен център. Ищецът и понастоящем се нуждае от тези грижи, но вече няма кой да му ги осигурява пълноценно. Под грижите на баща си е успявал да е в движение и да контактува с хората около себе си. След смъртта на баща си ищецът изпаднал в депресивно състояние, не иска да контактува с други хора; непрекъснато пита за баща си, тъй като баща му е бил от малкото хора с които е контактувал и с който са имали силна емоционална връзка помежду си.

В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания – за осъждането на ответника „БДЖ - Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., със седалище гр. Г.О. да му заплати сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на баща му А.Ж. Т., настъпила на ********* год. в резултат на трудова злополука, станала на ********* год. в гр. Б., Фериботен комплекс–Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от увреждането – ********* год. до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „БДЖ Т.П.“ ЕООД, Поделение за Т.П. – Г.О., Булста т № *************, със седалище гр. Г.О., оспорва иска, счита, че е неоснователен. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между ответното дружество и починалия А.Ж. Т., по силата на което А. Т. е изпълнявал длъжността „Стрелочник маневрен, пазач" във Фериботен комплекс - Варна, както и че на ********* г. е настъпило железопътно произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта му.

Оспорва ищецът да е претърпял и да търпи и понастоящем болки и страдания. Твърди, че съгласно представените с исковата молба доказателства, ищецът е със заболяване „Детски аутизъм“ и е с 80 на сто трайно намалена работоспособност. От общодостъпната информация за това заболяване е известно, че то е вид генерализирано разстройство на развитието, което се характеризира със затруднено възприятие на околния свят, често придружено и от различна степен на интелектуално изоставане, често засяга и общуването.

Навежда, че от данните относно заболяването на ищеца, както и с оглед обстоятелството, че е поставен под пълно запрещение, може да се направи извод, че ищецът не е могъл да осмисли и оцени подобаващо полаганите за него грижи и да формира осъзнато чувство на симпатия и емоционална близост към баща си, както и да възприеме загубата му с характерните 4 негативни последици и изживявания – тъга, скръб, чувство на липса на близък човек, загуба на подкрепа и др., които обикновено се наблюдават у хората с нормално умствено развитие. Своеобразно признание за незинтересованост към заобикалящата го среда се съдържа и в исковата молба, в която се сочи, че не е осъзнавал заобикалящия го свят. Поради това счита, че ищецът не е претърпял твърдените от него болки и страдания, изразяващи се в загуба на емоционална опора и подкрепа, продължителни депресивни състояния, прекратена в резултат на смъртта дълбока емоционална връзка с починалия, тъй като те изискват субективно изживяване на присъщите за подобно събитие негативни емоции, каквото при ищеца липсват предвид заболяването му.

По тези съображения ответникът счита, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен, евентуално – претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено и не съответства на претърпените от него болки и страдания.

В отговора си на исковата молба ответникът прави и възражение по чл.

201, ал. 2 КТ за съпричиняване от страна на пострадал ия А.Ж. Т. за настъпването на трудовата злополука, което е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от ищеца.