Решение № 3301 от 08.05.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 08.05.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2274 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 549590/29.11.2018г. по гр.д. № 45021 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 78-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане разделно и при равни квоти сумите в общ размер, както следва: на сумата от общо 1800лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 07.03.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от общо 30лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за този период, ведно със законната лихва за плащането на тези суми от 07.03.2018г. до изплащането им; сумата от общо 140лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 07.03.2015г. до 23.02.2018г.; сумата от общо 5лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 15176/2018г. на Софийски районен съд, като неоснователни поради погасяване по давност са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за горница над 1800лв. до предявен размер от 2387,08лв. ; за лихва над 140лв. до предявен размер от 345,80лв. ; за главница за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за горницата над 30лв. до предявен размер от 47,48лв. както и за лихва върху главница за дялово разпределение над 5лв. до 9,87лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 15176/2018г. на Софийски районен съд, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски от по 284,58лв. по исковото дело и от по 37,44лв. разноски по заповедно дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5208901/19.12.2018г. от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд бил приел, че задълженията не се дължат поради погасяването им по давност.

Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете – Р. Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** не са изразили становище по жалбата.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова искова молба вх.№ 2019460/09.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците разделно и при равни квоти за заплащане на суми в общ размер, както следва: сумата от общо 2387,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-07.03.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от общо 47,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-07.03.2018г., до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за този период; сумата от общо 345,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 23.02.2018г.; сумата от общо 9,87лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 15176/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в имота и отговарят при равни квоти и разделно пред ответника за плащането на потребените стоки и услуги в него, потребили енергия в количества и на стойност за които е предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Дяловото разпределение на енергията било извършено от трето лице, но съобразно Общите условия следвало да се плати на ищеца.

Ответниците Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че от 2015г. не са живели в имота, радиатори били затапени и демонтирани от години, не били употребили енергия в количества и на стойност, за които е предявен иск, абонатен номер на имот бил различен от 131862. В о.с.з. от 25.10.2018г. са признали, че са съсобственици на имота при равни квоти.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.

По делото не се спори, а и от приложеното заповедно дело №15176/2018г. на СРС, 78 състав се установява, че по заявление вх. № 3022075/07.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоределно Р.Б.Д.,

ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******разделно и при равни квоти за заплащане на суми в общ размер, както следва: сумата от общо 2434,56лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-07.03.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г; сумата от общо 355,67лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 23.02.2018г.; и съдебни разноски от 105,80лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени на 22.05.2018г., на 01.06.2018г. са подали възражение , като Р.Д. не е посочила конкретни основания за оспорванията, а К.Д. е посочил, че не дължи сумите, защото от 10 години не живее в имота, на 11.06.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.07.2018г.

В о.с.з. от 25.10.2018г. са признали, че са съсобственици на имота при равни квоти и с определение на съда от същата дата това обстоятелство е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Приет е протокол от 31.08.2018г., носещ подпис на трето лице помагач, съгласно който е отчетено показанието на водомер в имота, като е констатирано, че радиатори са демонтирани.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на интернет-страница на ищеца.

По делото са приети протоколи за отчет на уредите, носещи подписи, положени за потребител, съгласно които реален отчет на уредите е извършен на

29.04.2015г., в имота има отоплително тяло щранг-лира, а за останалите отчетни периоди на обявени две дати за отчет не е осигурен достъп до имота от ответниците.

Приети са изравнителни сметки за процесните три отчетни периода за общо 2387,08лв.,, съгласно които в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер, енергия за отопление с щранг-лира, както и такава за сградна инсталация, като стойност за втори и трети отчетен период суми за горещо битово водоснабдяване са начислени на база брой лица поради неосигурен достъп, през първия отчетен период е съобразено показание на водомер. За отопление е начислена сума за щранг-лира и за сградна инсталация.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че стойност на реално потребление на енергията в имота за процесния период е тази по изравнителните сметки, които са извършили коректно дяловото разпределение на енергията въз основа на показанията на общия топломер при коректно отчислени технологични разходи. Посочило е, че в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване и за отопление чрез щранг-лира, сградна инсталация било определена съобразно отопляем обем на имота от 149 куб.м. Посочило е, че за първия период сумата за горещо битово водоснабдяване е определена по показания на водомер, а за останалите периоди – на база брой потребители, поради неосигурен достъп за отчет. Посочило е, че неосигуреният достъп не е довел до начисляване на енергия за отопление с радиатори, защото такива са били демонтирани през тези периоди.

Така начислена енергия в имота е била само за горещо битово водоснабдяване, за сградна инсталация, както и за отопление с щранг-лира. Посочило е стойност на реално потребление на енергията е в размер на 2387,07лв., на следващ ред в заключението по експертиза и в о.с.з. е посочило, че сума е 2387,05лв.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца няма отразени плащания на сумите, те са дължими.

Изравнителни сметки били въвеждани в система на ищеца през юли месец на съответната година.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.

По допустимостта на решението в обжалваната част:

Съдът следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва върху нея е недопустимо. Това е така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими, постановеното по тези искове решение на СРС е недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в тази й част.

В останалата обжалвана част решението е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът прие, че е допустимо:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с

415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.