Решение № 71 от 09.02.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Л., 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20244310100290 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от М. В.

К. против „Е. М.“ ЕООД за отричане право на принуда и за връщане на платена без основание сума.

В молбата се твърди, че въз онова издаден на 21.09.2004 г. по гр. д. № 1010/2004 г. на РС Л. изпълнителен лист в полза на „О. Б. Б.“ АД, е образувано изпълнително дело № 469/2004 г. за принудително събиране от ответника на присъдени суми в размер на 3 956,86 лв. – главница, 372,34 лв. – договорна лихва за периода 23.02.2004 г. до 26.08.2004 г., 10,56 лв. – наказателна лихва за периода 23.02.2004 г. до 26.08.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и 259,99 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Производството по изпълнително дело е прекратено на 18.03.2019 г. поради бездействие на взискателя в период от две години, като последното изпълнително действие по него е извършено на 21.06.2016 г.

В рамките на производството като взискател е конституирано дружеството ответник.

С молба от 29.08.2023 г., адресирана до ЧСИ В. П., ответникът е поискал от съдебния изпълнител да образува изпълнително производството срещу ищеца за вземания по изпълнителен лист от 21.09.2004 г., издаден по гр. д. № 1010/2004 г. на РС Л..

Молбата е заведена в деловодството на съдебния изпълнител на 01.09.2023 г. и въз основана на нея е образувано изп. д. № ************* г.

В рамките на производството е наложен запор върху вземания на ищеца от банки и трудови възнаграждения и е изтеглена сума в размер на 4 023,10 лв.

1

С разпореждане от 09.02.2024 г. ЧСИ П. е разпоредил в полза на взискателя – ответник в производството, да се разплати сумата от 3 337,95 лв., като тя е постъпила по сметката му (на взискателя) на 15.02.2024 г.

Ищецът поддържа, че правото на принуда на ответника по отношение на вземанията в издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 21.09.2004 г., издадено по гр. д. № 1004/2004 г. на РС Л., е погасено по давност, а сумата, събрана в образуваното впоследствие изпълнително дело, е платена без основание.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в негова полза не съществува право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания по изпълнителен лист от 21.09.2024 г. на РС Л., издадена въз основа на определение № 412/30.08.2004 г. по гр. д. № 1010/2004 г. за сумата от 3 956,86 лв. – главница, 372,34 лв. – договорна лихва за периода 23.02.2004 г. до 26.08.2004 г., 10,56 лв. – наказателна лихва за периода 23.02.2004 г. до 26.08.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молба до изплащането й и 259,99 лв. – съдебно деловодни разноски по изп. д. № ************* г. по описа на ЧСИ В. П., а при основателност на таза претенция да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 377,95 лв. – принудително събрана от него и получена от дружеството ответник по изп. д. № № ************* г. по описа на ЧСИ В.

П., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът поддържа, че правото на принудително изпълнение за вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист, се погасява с общата петгодишна давност. Поддържа, че давността за погасяване правото на принуда не е текла до 26.06.2015 г. След тази датата, в рамките на образуваното изп. д. № 469/2004 г. на СИС при РС Л., са провеждани изпълнителни действия – на 30.06.2016 г. е изпратено е запорно съобщение до трето задължено лице - работодател на длъжник, а на 12.12.2018 г. е направено искане за прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ П. и за предприемане на нови изпълнителни способи.

След прекратяване на делото, въз основа на молба от взискателя, е образувано изп. д. № ************* г. по описа на ЧСИ П., в рамките на което са предприети нови изпълнителни действия и е наложен запор върху трудово възнаграждение и вземания на длъжника от трети лица. По силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давността не е текла в периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Ищецът се представлява от адв. Ф. Ф., който по същество излага становище за основателност на заявените претенции.

Ответникът не участва чрез свой представител в хода на производството и не изразява становище по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, 2 в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна.

Между страните не е спорно, че въз онова издаден на 21.09.2004 г. по гр. д. № 1010/2004 г. на РС Л. изпълнителен лист. Изпълнителния лист е издаден на основание чл. 242 и сл., вр. чл. 237 ГПК (отм.) срещу К. в полза на „О. Б.

Б.“ АД за сумата от 4 339,76 лв., включваща 3 956,86 лв. – главница, 372,34 лв.

– договорна лихва за периода 23.02.2004 г. до 26.08.2004 г., 10,56 лв. – наказателна лихва за периода 23.02.2004 г. до 26.08.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молба до изплащането й и 259,99 лв. – съдебно деловодни разноски.

Не е спорно, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е провеждана принуда в рамките на образувано през СИС при РС Л. изпълнително дело № 469/2004 г. Производството е образувано въз основа на молба от „ОББ“ АД, като в нея е направено искане за налагане запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение от „Т. Л.“ АД. След образувана на производството до длъжника е изготвена призовка за доброволно изпълнение, връчена му срещу разписка на 10.02.2005 г.

С договор за цесия, сключен между „ОББ“ АД и „Е. М.“ ООД първия е прехвърлил на втория вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, по са образувани изпълнителни дела за събиране на вземанията, посочени в приложение № 1, неразделна част от договора. В Приложение № 1 са посочени вземания срещу М. В. К. общо в размер на 5 435,04 лв., предмет на принуда в рамките на образувано изп. д. № 469/2004 г. ва РС Л..

В молба от 23.06.2006 г. „Е. М.“ ООД е отправил искане изпълнението да се насочи към вземания на К. по трудово правоотношение от дружеството „Б. Ф.“ ООД. Запор не е наложен, тъй като в изпратена призовка е удостоверено, че длъжникът е напуснал дружеството.

Със запорно съобщение от 19.04.2011 г., връчено срещу разписка на 05.05.2011 г., е наложен запор върху вземания на К. от трудово възнаграждение от дружеството „Б.“.

На 05.07.2013 г., по искане на СИС при РС Л., е вписана възбрана върху 1/3 ид. част от поземлен имот, ведно с изпълнената в него сграда, находящи се в гр. Л.. В молба от 25.09.2013 г. взискателят е поискал насрочването на опис, изготвяне на оценка и продан на възбранения имот.

В молба от 09.06.2016 г. „Е. М.“ ООД е отправил искане изпълнението да се насочи към вземания на К. за трудово възнаграждение. До „Б. Ф.“ ООД ДСИ при СИС РС Л. е изпратил съобщение на 15.06.2016, връчено срещу разписка на 21.06.2016 г.

В молба, заведена в СИС при РС Л. на 17.12.2018 г. взискателят „Е. М.“ ООД е отправил искане делото да бъде предадено за изпълнение на ЧСИ П., с район на действия района на ОС Л., а в случай, че е прекратено на основание 3 чл. 433 ГПК да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист.

В постановление от 18.03.2019 г. ДСИ е констатирал, че последното извършено действие по делото е извършено на 21.06.2016 г. и прекратил производството по образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, т. 8 ГПК.

Не е спорно по делото, че въз основа на молба, подадена от ответника, е образувано изп. д. № ************* г. по описа на ЧСИ П.. В молбата, депозирана на 01.09.2023 г. взискателят е направил искане, след образувана на производството, да се направят справка за регистрирани действащи трудови договори и банкови сметки, открити на името на ищеца, за което той да бъде уведомен. При установяване на банкови сметки на задължените лица „да се наложи запор на най-новите“.

Не е спорно по делото, че в рамките на образуваното изпълнително дело са предприети изпълнителния действия и е наложен запор върху трудово възнаграждение и вземания на ищеца от трети лица.

С разпореждане от 09.02.2024 г. по изп. д. № ************* г. е разпоредено да се разпредели събрана сума в размер на 4 026,10 лв., като от нея 3 377,95 лв. се изплати в полза ва взискателя „Е. М.“ ООД. На същия ден (09.02.2024 г.) е наредено сумата да се заплати по сметка на взискателя.

Описаната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните, а част от фактите, които се установяват с тях не са спорни между страните.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.

Предявени са искове за отричане право на принуда с правна квалификация чл. 439 ГПК и за платена без основание сума с правна квалификация чл. 55 ЗЗД (втората претенция е заявена като евентуална при постановяване на позитивно решение за ищеца по първата).

Ответникът като частен правоприемник на „О. Б. Б.“ АД провежда принуда срещу ищеца въз основа на издаден през 2004 г. от РС Л. изпълнителен лист. Изпълнителния лист е издаден при действието на ГПК от 1952 г. по ред на чл. 242 и сл. ГПК (отм).

Изпълнителните листо в чл. 242, вр. чл. 237, б. „в“ до б. „л“ ГПК (отм.) без провеждане на исково производство, в което със сила на пресъдено нещо се установява съществуването на вземането на кредитора. По силата на издадения на кредитора изпълнителен лист той инициира образуването на изпълнително производството за принудително събиране на вземането.

Изпълнителят титул подлежи на оспорване от длъжника досежно редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК (отм.) и досежно съществуването на вземането чрез възражение по чл. 250 ГПК (отм.) или чрез отрицателно установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.). Във всички от коментираните хипотези длъжникът осъществява правата си след връчване на призовката за доброволно изпълнение.

4

Изхождайки от законовата уредба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, определенията по чл. 242 ГПК (отм.) се ползват с изпълнителна сила, но и със сила на пресъдено нещо. В тази връзка правните последици на акт (определението за издаване на изпълнителни лист) не се приравнени на съдебно решение, поради което по отношение на вземанията, присъдени с него, не се прилага правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не се погасяват в общата пет годишна давност, а с давността, предвидена за съответното вземане. Така вземането за главница, което произтича от договор за банков кредит, се погасява в 5-годишна давност (арг. чл. 110 ЗЗД), а тези за договорна лихва и неустойка с 3-годишна давност (арг. чл. 111, б. „б“ ЗЗД).

С оглед на изложеното съдът намира за нЕ.нователни доводите, изложени от ответника, че всички вземания по издаден в полза на праводателя му изпълнителен лист се погасяват в 5-годишна давност. Те (доводите) са изградени за база действащите разпоредби, разписани в заповедното производството, които не са приложими към фактите по делото, тъй като изпълнителния лист, въз основа на който се повежда принудата, е издаден при действието на отменения процесуален граждански закон.

След издаване на изпълнителния лист, въз основа на подадена молба от кредитора (изпълнителното дело е образувано въз основа на подадена на 18.10.2004 г. молба от взискателя), принуда е провеждана в рамките на образуването пред ДСИ при РС Л. изп. д. № 469/2004 г. Съобразявайки разясненията, дадени в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в период от образуването на това производството (18.02.2004 г.) до прекратяването му (21.06.2018 г.) относно вземанията по него давност не е текла.

Последно изпълнително действие по делото е проведено на 21.06.2016 г.