Решение № 7601 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7601 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100507508 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 280 от 07.01.2025 г. по гр.д. № 7425 /2024 г. по описа на СРС, 175 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Сънфудс България“ ЕООД, с ЕИК: 831507493, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Парк София, сграда ******** срещу В. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Столична, с. Яна, ул. „********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че В. И. С. дължи на „Сънфудс България“ ЕООД сумата от 1500 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение между страните съгласно чл. 13 от Договор за повишаване на квалификация от 19.12.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2022г. до 10.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 45179/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В срок решението е обжалвано от ищеца с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че сключения договор за повишаване 1 на квалификацията е унищожаем на основание чл. 27 ЗЗД, тъй като същият бил потвърден от ответника чрез доброволното му изпълнение и в случая са налице предпоставките на чл.35 ЗЗД. С оглед това и неправилно с постановеното решение СРС е отхвърлил иска за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021 г., приемайки извод за унищожаемостта му на основание чл. 27 ЗЗД, тъй като същият бил потвърден от ответника, чрез доброволното му изпълнение. Последният доброволно изпълнявал договора, като усвоил знанията и преминал двата курса за повишаване на квалификацията. След провеждане на обученията до прекратяване на трудовото правоотношение на 15.10.2023 г. изминали 6 месеца, през които бил полаган труд и била повишена квалификацията му. Освен това родителите му с конклудентни действия са се съгласили с договора.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на исковете по чл.422 ГПК в цялост, като основателни и доказани.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника В. И. С., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от "Сънфудс България" ЕООД срещу В. И. С. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни- чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящия състав намира следното:

2

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че с клаузата на чл. 13 от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г. е предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер на 1500 лева от служителя ответник при едностранно прекратяване от негова страна на трудовото правоотношение с ищеца по Трудов договор № 830833/03.05.2021г. въз основа на който е изпълнявал длъжността „ресторантски работник“, преди изтичане сроковете по чл. 12. Приел е, че сочената клауза не противоречи на закона и добрите нрави и е проявление на принципа на автономия на волята в частното право –чл.9 ЗЗД.

Същевременно обаче, доколкото към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията ответникът е бил непълнолетен, съдът е приел за основателно наведеното от ответника в процеса възражение за унищожаемост на договора на основание чл.27 ЗЗД, като сключен с недееспособно лице. При така посоченото, съдът е приел, че договора за повишаване на квалификация е унищожаем на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД и по него служителя – ответник не дължи на основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД заплащане на договорената с чл.13 неустойка в размер на 1500 лв. доколкото приложими към това облигационно правоотношение са правилата на ЗЗД, а не специалните правила на КТ. Последните, според съда, предвиждат специална дееспособност на навършилите 16 години лица за сключване на трудово правоотношение /чл. 301, ал. 1 КТ/, а не и за установяване на гражданско правоотношение, каквото в случая е процесното по сключения договор за повишаване на квалификацията на служителя.

Решението е правилно.

Производството е образувано по предявени от „Сънфудс България“ ЕООД, срещу В. И. С., установителни искове по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че В. И. С. дължи на „Сънфудс България“ ЕООД сумата от 1500 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение между страните съгласно чл. 13 от Договор за повишаване на квалификация от 19.12.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2022г. до 10.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 45179/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Основателността на предявения иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и чл.234, ал.3, т.2 КТ е обусловена от следните правопораждащи факти: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор /или че е бил готов да ги изпълни/; 3/ уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на 3 ответника да работи при работодателя през уговорения срок.

В случая страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 830833/03.05.2021г. въз основа на който ответникът е изпълнявал длъжността „ресторантски работник“, че между страните е бил сключен Договор за повишаване на квалификацията на 19.12.2021г.; че служителят – ответник е провел два курса: „основен курс за управление на смяна“, приключил на 29.01.2022г. и „курс за управление на смяна напреднали“, приключил на 21.04.2022г.; че с молба с вх. № 3845/15.10.2022г. ответникът е уведомила ищеца, че считано от 15.10.2022г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал Заповед № 3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2022г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ.

Не е спорно и се установява от съдържанието на договора за повишаване на квалификация, че с клаузата на чл. 12 страните са уговорили, че служителят се задължава да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. В чл. 13 от договора е посочено, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя- ищец неустойка в размер на 1500.00 лева.

В нормата на чл. 234 КТ е предвидена законодателна възможност за сключването на договор за повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност /преквалификация/, като според ал. 2 на същата с договора се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; 2. мястото, формата и времето на обучението; 3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението, а според ал. 3 с договора страните могат да уговарят: 1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; 2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

Страните по договор за повишаване на квалификация целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване равнището, степента, знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определената професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата на чл. 234 КТ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател след успешното повишаване на квалификацията да компенсира 4 разходите за обучение.

В случая, независимо от наличието на трудово правоотношение между страните, въз основа на сключения на 19.12.2021 г. договор за повишаване на квалификация същите са били обвързани и от облигационно правоотношение, относно чието изпълнение и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на гражданския закон /в този смисъл Решение № 227 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 1861/ 2010 г. на ВКС, IV ГО, ГК/.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, или като санкция. Поради това тя се дължи, независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Неустойката е акцесорно задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за плащането на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.

Обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението.

Цитираната по- горе договорна клауза- чл. 13 от процесния договор, предвиждаща заплащането на компенсаторна неустойка /чл. 92 ЗЗД/, представлява съглашение, имащо за предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнението на главно задължение от страна на служителя- обучаем по договора.

То установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на пълно неизпълнение, като размерът на това обезщетение е определяем и в хипотезата на частично неизпълнение. Според посоченото по- горе, независимо, че е сключен на основание чл.234 КТ, процесният договор не представлява трудов, а гражданскоправен договор, относно чиято валидност са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като чл. 301 КТ в случая е неприложим.