Определение № 59 от 29.01.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Силистра, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500468 по описа за 2023 година Производство по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 против Определение №416/13.11.2023г. постановено по гр.д.

372//2023г. на РС- Тутракан, с което е прекратено производството, образувано по предявен от жалбоподателя срещу Д. Х. И. установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените парични суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд – Тутракан, претендирани въз основа на сключен между заявителя – "Банка ДСК" ЕАД и ответника договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2008 г., издадени в полза на банката.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна.

Счита се, че решаващият съдебен състав не е съобразил т. 10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е прието, че при частно правоприемство при прехвърляне на вземането с договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да участва в производството е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред РС – Тутракан е образувано по иск на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД против Д. Х. И. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6773, 46 евро – 1 дължима главница; 657, 60 евро – договорна лихва; 266, 83 евро – наказателна набдавка; законна лихва от 17.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението както и 30 евро – неплатена такса изискуемост, за които е издаден Изпълнителен лист на 18.07.2013г. по ч. гр. д. № 317/2013 г. по описа на Районен съд Тутракан.

От изложените в исковата молба обстоятелства и приложеното ч. гр. д.

№ 317/2013 г. по описа на Районен съд Тутракан се установява, че по заявление от 17.07.2013 г., подадено от кредитора "Банка ДСК" ЕАД е образувано заповедно производство и е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 327/18.07.2013 г. и изпълнителен лист за поисканите със заявлението суми, въз основа на документ – извлечение от счетоводна сметка № 15936851, против длъжника Д. Х. Иванова, във връзка с договор за текущо потребление от 25.07.2008 г.

Срещу нея е постъпило в съда възражение по чл. 414 от ГПК в срок от длъжника Д. Иванова.

Заповедният съд е указал, на осн. чл. 415, ал. 4 от ГПК, на заявителя възможността да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Указанието е връчено на „Банка ДСК“ АД на 19.06.2023 г.

Искът по чл. 422 от ГПК е предявен в срок от цесионера „Еос матрикс“ ЕООД, който твърди, че е частен правоприемник на заявителя – кредитор по договора за банков кредит по силата на две цесии с вземането: първата, между „Банка ДСК“ АД и „Отп факторинг България“ ЕАД“; втората, между „Отп факторинг България“ ЕАД“ и „Еос матрикс“ ЕООД.

За да постанови определението за прекратяване, Тутраканският районен съд се е позовал на решение по т. д. № 3228/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., с което е дадено тълкуване във връзка с т. 4 г от ТР № 4 от 18.06.2014 по т. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на разрешението по т. 10б от същото тълкувателно решение и е приел, че когато заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК. Прието е, че в тези случаи при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор – банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът, който ще продължи участието си в делото, а цесионера само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса, включително и длъжника. Цесионерът който е страна по материалното правоотношение не е лишен от възможността да защити правото си по общия ред с осъдителен иск. Тъй като, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК не е постъпил иск по чл. 422 от ГПК от заявителя „Банка ДСК“ АД, а по делото не е предявен евентуален осъдителен иск от страна на цесионера „Еос матрикс“ ЕООД, по който да продължи настоящото производство, исковата молба се явява процесуално недопустима, производството по делото следва да се прекрати.

2

Въззивният съд съобразявайки актуалната съдебна практика приема, че цесионерът "ЕОС Матрикс" ЕООД може да предяви искът по чл. 422 ГПК, въпреки, че заявлението за издаване на заповед е подадено от банка по чл. 417 ГПК, като нито законът, нито т. р. № 4/14 г. на ОСГТК изискват той да притежава особено качество и ограничена процесуална легитимация – в такъв аспект Определение № 447 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 777/2022 г., III г. о., ГК. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/2013 е ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.

422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за исковото производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор – в какъвто смисъл цитираните в жалбата на "ЕОС Матрикс" ЕООД още два съдебни акта:

Определение 665/04.11.2019г. по ч.т.д 2390/2019г. на

ВКС и

Определение № 102 от 24.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2643/2019 г., II т. о., ТК.

Предвид горното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №416/13.11.2023г. постановено по гр.д.

372//2023г. на РС- Тутракан.

ВРЪЩА делото на Районен съд Тутракан за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3