Протокол № 800 от 27.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 800 гр. Благоевград, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ

ГРАЖДАНСКИСЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20221200100104 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Ищцата Й. А. Ч. – редовно уведомена, се явява лично и с адв. М. А., с пълномощно по делото.

Ответницата Л. М. Х. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, а ответникът Е. П. И. – редовно уведомен, се явява лично. Двамата се представляват от адв. Г. Ю., с пълномощно по делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. А.: В предходното открито съдебно заседание предоставихте възможност на ответната страна да представи писмени доказателства, въз основа на издадено в нейна полза съдебно удостоверение, както и да изрази становище по представените от ищцата писмени доказателства.

АДВ. Ю.: Представените от ищцата в предходно съдебно заседание писмени доказателства, на първо място като преклудирани, ще Ви моля да не бъдат допускани и приемани като доказателства по делото. Ако намерите, че за същите не е настъпила преклузия, а ние твърдим, че такава е настъпила към 1 момента на тяхното представяне, са неотносими, доколкото от така представените протоколи и решения на актове не става ясно за какви конкретни обстоятелства се иска тяхното допускане и приемане, съобразено с твърденията на ищцата, заявени с отговора на насрещната исковата молба, респ. – с исковата им молба, както и дотолкова, доколкото с оглед на основните принципи и начало, действащи и в гражданския процес – устност и непосредственост, така представените протоколи не биха могли да бъдат ползвани за каквото и да било от твърденията, които евентуално ако съдът приеме, че са заявени от страната в срока по чл. 131 и в съдебно заседание. Ето защо аз ще Ви моля да не допускате и приемате същите, на първо място като преклудирани, на следващо място, като неотносими към предмета на делото.

В случай, че съдът ги допусне и приеме като доказателства, ще ги обсъждаме в хода по същество. Въз основа на издаденото ни съдебно удостоверение за послужване пред Община Благоевград, представям и моля да бъде допуснато и прието като доказателство по делото Писмо с изх. № 70001618/11.09.2026 година на Община Благоевград, с приложена справка за плащания за процесния имот и с декларацията по чл. 14, депозирана от Й. Ч., видно от които доказателства са следните обстоятелства – видно от справката за плащане е, че декларацията е депозирана през 2006 година, на 07.08.2006 г., и местни данъци и такси за този имот от страна на ищцата по делото не са плащани, като такива е започнато да се плащат едва към 2022 година и след това, а за периода, който е преди 2006 година, и от 2006 г. до 2022 г., местни данъци и такси за този имот от страна на Й. Ч. не са заплащани. По отношение на приложената и предоставената ни декларация по чл. 14 от ЗМДТ, депозирана съобразно предоставената ни информация от „Местни данъци и такси“ от Й. Ч., е обстоятелството, че същата, депозирайки декларацията, е декларирала пред администрацията към 07.08.2006 година, че сградата е построена през 2005 година, респ. е декларирала към датата на подаване на декларацията, че жилището се обитава от 2005 година, като оспорваме отразеното върху декларацията, че жилището се обитава от 2005 година, доколкото вече бяха събрани доказателства, включително и гласни, че сградата е необитаема в цялост и към настоящия етап. Представям ги и моля да бъдат допуснати и приети като доказателства.

АДВ. А.: Първо, по отношение на представените писмени доказателства – не се противопоставям да се приобщят. Отделно от това, във връзка с 2 направеното възражение Ви моля да намерите, че не е настъпила процесуална преклузия, в който смисъл се правят възраженията. В предходното открито съдебно заседание по всяко едно от писмените доказателства посочих каква е връзката му с предмета на спора и най-вече каква е връзката му с цел проверка показанията на разпитаните от настоящия съдебен състав свидетели.

В случай, че настоящият съдебен състав прецени, имам готовност повторно по всяко едно писмено доказателство да поясня, но всички писмени доказателства касаят проверка на показанията на изслушаните свидетели.

Съдът счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищцовата страна в предходното съдебно заседание, за което съдът е дал възможност по реда на чл. 144 от ГПК на ответната страна да се запознае с тях, за да вземе становище по тяхното приемане. Не е налице процесуална преклузия по отношение на така представените доказателства, тъй като същите, видно от изявленията на пълномощника на ищцовата страна, се представят по делото единствено и само като средство за проверка на събраните гласни доказателства, а такива по делото бяха събирани в предходното съдебно заседание. Що се касае до относимостта и доказателствената стойност на така представените писмени доказателства, съдът ще се произнесе по този въпрос по съществото на делото и след преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищцовата страна в предходното съдебно заседание, находящи се на л. 383 – 421 от настоящото дело.

Следва да бъде прието като писмено доказателство по настоящото дело и представеното от ответната страна Писмо с изх. № 70-00-1618(1) от 11.09.2026 година, с което страната се е снабдила въз основа на издадено от съда в предходното съдебно заседание съдебно удостоверение по реда на чл. 186 от ГПК. Съдът намира, че така представените писмени доказателства от ответната страна в днешното съдебно заседание са заверени, същите са годни, за да бъдат разисквани като писмени доказателства с оглед на формата и съдържанието им и са относими към делото, като същите ще бъдат разисквани от съда и от страните по съществото на делото.

3

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по настоящото дело и представеното от ответната страна в днешното съдебно заседание Писмо с изх. № 70-00-1618(1) от 11.09.2026 година от Община Благоевград.

АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски, ведно с разписка, в която се обективира, че допълнително съм получила сумата от 355 евро като разлика между самата от 3 318 лева с ДДС и отразената в договора за правна защита и съдействие като платена сума в размер на 2 765 лева. Представям и списък на разноските.

АДВ. Ю.: Представям списък с разноските – общо 2 862 евро, с доказателства за тяхната направа. Нямам искания за събиране на други доказателства.

Поради липса на други доказателствени искания, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО

АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моля Ви да намерите, че претендираната сума в размер на 2 500 евро е прекомерно завишена. Същата е в размер, надвишаващ размера на дължимата такава, определена съгласно Наредбата за адвокатската работа.

Считам, че с оглед очертаната след определенията на настоящия съдебен състав предметна рамка на спора, спорът не е от фактическа и правна сложност, за да налага плащане на възнаграждение, което да надвишава определения такъв съгласно Наредбата за адвокатската работа. Ето защо Ви моля да намерите, че възражението е основателно. Уважаеми господин Съдия, от името на ищцата Ви моля да постановите решение, с което да уважите изцяло предявения от нея иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, като приемете, че ищцата Й. Ч. е собственик на 1/2 идеална част от процесната жилищна сграда, както и че ответниците не са придобили тази част нито по силата на сделките, нито по давност. Ще се спра накратко само на двата спорни въпроса, по които след Ваши протоколни определения ответниците концентрират защитата си. Първо по възражението, че решението по иска с правно основание чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс /отменен/ не е отбелязано в 6-месечния срок. Моля да намерите, че това 4 възражение е изцяло неоснователно. Преди всичко следва да се държи сметка какъв е характерът на вече постановеното решение по гражданско дело № 188/2006 година. С него е уважен искът за защита срещу двамата ответници за относителна недействителност на сделката, изповядана на 03.07.2003 година, с която ответникът Е. И. е прехвърлил на ответницата Л. Х. процесната сграда, придобита по време на брака. Същественото е, че това решение е постановено именно между същите страни. Следователно ответницата Л. Х. не е трето лице спрямо него, а ответник по същия спор. Поради това тя не може чрез възражение, че вписаната искова молба и постановеното по нея решение не е отбелязано в срок, а именно в 6-месечния такъв, да отрече обвързващата сила на решението, постановено именно спрямо нея. Още повече, че в хода на процеса по гражданско дело № 188/2006 година, на дата 08.12.2006 година, самата Л. Х. е прехвърЛ. имота на третото лице Л. Б., т.е. междинният приобретател е придобил в течение на висящ спор предмета на сделката. В този случай положението на приобретателя не се определя от това дали решението е отбелязано в 6-месечен срок, а от правилото, че частният правоприемник е придобил спорното право по време на висящ процес и е обвързан изцяло от постановеното решение. С възражението си ответниците смесват две различни неща – действието на вписването и силата на присъдено нещо на влязло в сила решение между страните и спрямо правоприемника, който е придобил спорното право в хода на висящото гражданско дело № 188/2006 година. В конкретния случай правата на ищцата не се основават на самото вписване, а на качеството й на неучаствал в сделката съпруг на уважения иск с правно основание чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс /отменен/, по който е образувано и приключило с влязло в сила решение гражданско дело № 188/2006 година, и на обвързващото действие на това решение спрямо ответницата Л. Х. и спрямо междинния приобретател Л. Б., която през 2014 година прехвърля имота отново обратно на Л. Х.. Поради горните съображения въпросът за 6-месечния срок не може по никакъв начин да обезсили вече постановеното решение и не може да възстанови спрямо ищцата права, които решението вече е отрекло като противопоставими, т.е. ищцата е неучаствала съпруга по една сделка. По въпроса дали ответницата Л.

Х. е придобила от ответника Е. Х. поне неговата част – по този въпрос Ви моля да имате предвид следното – след като изследвах практиката на Върховен касационен съд, констатирах, че вече е преодоляна по-старата линия 5 в практиката, че при успешно проведен иск по чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс /отменен/, респ. – чл. 24, ал. 4 от Семейния кодекс, разпореждането запазва действието за частта на разпоредилия се съпруг. Напротив, актуалната и задължителна практика приема, че поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност, успешното предявяване на този иск осуетява вещноправното действие на сделката изцяло. Това е изрично разяснено в Определение № 157/16.03.2017 година на ВКС по гражданско дело № 4192/2016 година, I Гражданско отделение, Гражданска колегия, докладчик съдията Светлана Калинова, където ВКС посочва, че според вече формираната практика, надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс /отменен/ осуетява настъпването на вещното правно действие на сделката изцяло, именно поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност. Същото разрешение на този въпрос е дадено окончателно и по същество в Решение № 102/03.07.2017 година на ВКС по гражданско дело № 4192, т.е. вече Светлана Калинова изрично, като докладчик по делото, е изложила подробни и ясни мотиви в горния смисъл.

Следователно в конкретния случай, след като към 03.07.2003 година процесната жилищна сграда е СИО, а това е поддържаната от ищцата теза, успешно проведеният от нея иск по чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс /отменен/, приключил с влязло в сила решение по гражданско дело № 188/2006 година, означава, че ответницата Л. Х. не е придобила нито частта на ищцата, нито някаква отделна част на Е., защото към този момент отделни идеални части в рамките на съпружеската имуществена общност не съществуват. Това кореспондира и с общото разбиране, че разпореждането с имот в режим на СИО, извършено от единия съпруг, без участието на другия, е относително недействително и оспоримо само от неучаствалия съпруг. В този смисъл е Решение № 39/02.07.2020 година на ВКС по гражданско дело № 3322/2019 година на II Гражданско отделение, докладчик съдията Веселка Марева. Въз основа на всичко, което изложих дотук, следва, че и последващите сделки не са прехвърлили на ответницата Л. Х. 1/2 идеална част, която притежава ищцата. След като сделката от 03.07.2003 година е относително недействителна спрямо ищцата, последващите прехвърляния не могат да й бъда противопоставяни за нейната 1/2 идеална част от сградата. На 08.12.2006 година Л. Х. прехвърля сградата и терена на третото лице Л. Б., но след като самата ответница Л. Х. не е придобила противопоставимо на ищцата право 6 върху процесната сграда, тя не може да прехвърли и на следващ приобретател повече права, от които самата тя притежава. След това, на 24.03.2014 година Л. Б. прехвърля обратно имота на ответницата Л. Х., но и това обратно прехвърляне не може да легитимира Л. Х. спрямо ищцата за нейната 1/2 идеална част, защото междинният приобретател Л. Б. е придобила права в хода на висящия процес по гражданско дело № 188 по описа на Окръжен съд – Благоевград за 2006 година и е обвързана от постановеното решение.