Определение № 777 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500805 по описа за 2025 година

Адвокат П. Ю. в качеството си на процесуален представител на ищците по гр.д. № 1119/2024 г. по описа на ВлРС обжалва постановените : определение № 591/ 11.08.2025 г. и № 595/13.08.2025 г. по същото дело , с които производството по делото е прекратено, тъй като не са отстранени в срок констатирани нередовности на исковата молба и съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ищците за отмяна на наложената му глоба. В жалбите са развити съображение за незаконосъобразност на атакуваните съдебни актове.Претендира се за тяхната отмяна, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия.

Доколкото производството е прекратено при условията на чл.129, ал.3 ГПК преписи от частната жалба не са връчвани на ответниците.

Окръжният съд в настоящия си съдебен състав след като прецени данните по делото относими към повдигнатия с частната жалба процесуален въпрос прие за установено следното:

Производството пред Велинградски РС е образувано по искова молба подадена от И.

М. Я., Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я. чрез адв. П. Ю. против Ш.Ф.Я., Ф.К.Я., Д.А.Д., Л.Д.Д., А.Ш.Ф., Р.Я.Я. , Ф.А.М., С.А.Я., Т.С.Р., А.С.Я., В.С.Х., А.Ф.Я., Ш.Х.Г., А.Х.Я., А.Х.Б., в която ищиците твърдят , че са наследници на С.Я., като в производство по предявен иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ по гр.д. № 605/2001 г.на Велинградски районен съд било прието , че техният наследодател , а не наследодателят на ответниците е притежавал към момента на образуване на кооперативните стопанства имот с площ 600 кв.м. , за които се твърди и че към настоящия момент не е завършена административната процедура по ЗСПЗЗ, тъй като с нот. акт № 2 / 2021 г. наследниците на Х.Я. се снабдили с констативен нотариален акт за част от имота , а впоследствие с нот. акт за покупко- продажба № 21 / 2001 1 г. са го продали на Ш.Ф.Я. и Ф.К.Я.. Последните от своя страна са прехвърлили в полза на ответника Д.А.Д. пожизнено право на ползване , а в полза на Л.Д.Д. - - правото на собственост съгласно нот. акт № 185/ 2024 г. Ищците поддържат, че за тях е налице правен интерес от предявяването и поддържането на пет иска – за приемане за установено по отношение на титулярите по констативния нотариален акт и по договора за покупко – продажба – двата от 2001 г. – че не са собственици на процесния имот на основание влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14 ал4 ЗСПЗЗ , респективно – понеже са придобили от несобственици и съответно иск с правно основание чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на констативния акт № 2 / 2001 г. , тъй като не отразява вярно действителното правно положение. А също така искове против страните по последната сделка от 2024 г. – двамата прехвърлители и приобритателите по тази сделка , с искане да се приеме за установено , че двамата приобритатели не са титуляри на вещното право на ползване , респективно – на собственост , тъй като отново са придобили от несобственици.

Тези обстоятелства са възпроизвеждани във всички подадени по делото молби , след констатирани от съда нередовности, като в крайна сметка , ищците чрез своят пълномощник макар, че са поддържали разнородни и променящи се искания – са формулирали петитуми на посочените по-горе пет иска.

Във връзка с указанията дадени от въззивния съд с определение № 160 / 13.03.2025 г. по в.гр.д. № 144/2025 г. на ПзОС , с разпореждане рег. № 892/ 15.05.2025 г. , Велинградски районен съд е дал указания и срок за отстраняването им , като е указал и последиците от тяхното неизпълнение. Ищците чрез своят пълномощник отново са подали молба вх. № 3838/ 29.05.2025 г., с която пункт по пунк са взели становище по дадените указания и са формулирали своите искания във връзка със заявените в първоначалната искова молба обстоятелства.

На 13.08.2025 г. е постановено обжалваното определение с което е прекратено производството по делото по съображения, че не са отстранени нередовности на исковата молба и поради това , че от изложените обстоятелства не се установява да е налице правен интерес от предявяване на формулираните искове. Ищците чрез пълномощника си са получили съобщението за този акт на съда на 17.09.2025 г. , като на 23.09.2025 г. е подадена частната жалба по която е образувано настоящото производство.

С оглед на гореописаните обстоятелства съдът намира подадената частна жалба против прекратителното определение за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество. Съгласно чл.129, ал.3 ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите исковата молба заедно с приложенията се връща.Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане не нередовна молба респ. прекратяване на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане респ. за прекратяване на производството по делото процесуални действия.В случая с оглед съдържанието на исковата молба и допълнително подадените молби следва да се приеме, че 2 оставяйки я без движение за отстраняване на консатирани нередовности / част от които са посочени и в указанията на въззивния съд по ч.гр.д. № 144/2025 г. по описа на ПзОС/ първоинстанционния съд е действал в съответствие с предвиденото в чл.129, ал.1

ГПК,доколкото съгласно чл.127,ал.1 т.3 ГПК ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата на които се основава иска и в какво се състои искането. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулираните пититуми, както и обстоятелствата изложени в допълнителните молби и заявените искания за защита , ищецът е заявил като пет комулативно съединени иска , някои от които определя като инцидентни установителни искове. Касае се за установяване по отрицателен начин на права на ответниците, към минал момент / момента на издаване на констативния нотариален акт и сделката – покупко продажба през 2001 г. и отмяна на констативния нотариален акт, както и искове за установяване по отрицателен начин на правото на собственост, респективно вещно право на ползване - против двамата праводатели и двамата приобриталени по сделката от 2024 г.

Несъмнено неотстраняването на която и да е от нередовностите на исковата молба е основание за връщането й. В настоящия случай обаче , ищците чрез своят пълномощник са отстранили всички нередовности посочени в указанията на съда и поради това липсва основание да се приеме, че исковата молба е нередовна. Съвсем различен е въпросът , доколко заявените в обстоятелствената част на исковата молба искове с петитуми предявени по този начин са процесуално допустими. Вярно е , че редовността на исковата молба е една от положителните процесуални предпоставки , липсата на която обаче е поправима , тъй като съдът е длъжен следейки служебно за това, да даде указания за отстраняване на нередовността. В случая право на ищцовата стана е да изложи твърдения за обстоятелства относно накърняване на права от претенции на ответниците и да заяви съответен на тези обстоятелства петитум. С това ищците са сезирали съда с искова молба , които отговаря на горните изисквания и не следва да бъде връщана на основание чл. 129 ал.3 ГПК. Дали така заявените искови претенции са допустими , поради наличието на правен интерес от тях , съдът следва да извърши самостоятелна проверка на всеки един от исковете и да се произнесе с нарочен акт за всеки един от петте иска по реда на чл. 130 ГПК. Това не е било сторено в случая, като указания за част от исковите претенции се съдържат в предходното определение на въззивния съд по ч.гр.д. № 144/2025 г. и то само по отношение на част от исковете и част от посочените в исковата молба ответници. Това дава основание на въззивния съд да приеме , че неправилно се явява прекратяването изцяло на производството по делото при условията на чл.129, ал.3 ГПК, а и поради липсата на правен интерес от предявяване на формулираните искания, доколкото първоинстанционният съд следва да анализира този въпрос по всеки един от исковете поотделно , като вземе предвид, че правото на собственост , респективно другите вещи права се установява, към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество , защото към този момент се преклудират фактите и обстоятелствата по спора. Само в изрично предвидените в нормативен акт случаи, когато е установен друг релевантен момент за установяване правото 3 на собственост с оглед реализиране на конкретни права е допустим иск за установяване правото на собственост към минал момент. В конкретния случай следва да се прецени дали така формулираните претенции попадат в някои от тези изключения и ако не е така , да се извърши преценка за кои от исковете е налице правен интерес от установяване на права / по отрицателен начин/ към момента на предявяване на иска и по отношение на кои ответници, като се има предвид , че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост, респективно вещно право и срещу лица , които са се разпоредили със спорния имот преди завеждане на исковата молба / ТР № 4/14.03.2016 г. по тълкувателно д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС/ . Основното оплакване на ищците по всички предявени от тях искове е, че част от ответниците , респективно техният наследодател не са били собственици на процесния имот, поради което всеки следващ приобритател придобиващ от несобственик , не се легитимира като титуляр на правото на собственост, респективно – носител на вещно право. По доказаността на тези правоизключващи обстоятелства съдът ще се произнесе и без да е сезиран с нарочен иск в мотивите на своя съдебен акт , при разглеждане на редовно заявени и допустими искове, с които се цели да се отрече правото на собственост, респективно ограничено вещно право по отношение на другата част от ответниците – страни по сделката от 2024 г.

След връщане на делото на първоинстанционния съд и произнасянето по допустимостта на всеки от комулативно съединените пет иска, съдът евентуално следва да прецени дали са изпълнени всички условия за редовност на исковата молба , включително и за внасяне на дължимата държавна такса и вписване на исковата молба.

Частната жалба против определение № 591/ 11.08.2025 г. , с което е оставена без уважение молбата на адв. Ю. на основание чл. 92 ал.2 ГПК за отмяна на наложената глоба в размер на 300,00 лв. с определение № 487/09.07.2025 г. – е процесуално допустима , а разгледана по същество – основателна. Не е налице правно основание за налагане на глоба на адвокат Ю. за обида на съда по реда на чл.89, т.3 ГПК. Изложените в молбата вх. № 3838/28.05.2025 г. твърдения на процесуалния представител на ищците по настоящото дело за допуснати от съда процесуални нарушения не съдържат нецензурни и обидни думи и определения, не обективират грубо и явно неуважително отношение към съдебния състав или съда като институция, респ. не могат да се квалифицират като обида към съда.

Ирелевантно в случая е дали изнесените факти са верни, тъй като страните, респективно техният процесуален представител излага фактите и обстоятелствата по делото такива каквито ги е възприел и с оглед предприетата защита. Дали определен факт се е случил в обективната действителност или не, е въпрос на доказване в процеса. За да е налице обида на съда, следва не просто да са изложени твърдения за факти и обстоятелства, а те да са свързани с груби, явно неуважителни и унизителни квалификации за член на съдебния състав, целият съдебен състави или съда като институция. Приемането на обратното означава да се квалифицира като обида на съда всяко твърдение за грешка или пропуск на съда, представляващо основание по чл.253 ГПК за изменение или отмяна на съдебен акт от постановилия го съдебен състав, както и всяко възражение или оплакване на страна за 4 допуснати от съда нарушения на закона, представляващи основания за отмяна на съдебен акт по реда на инстанционния контрол.