Решение № 1430 от 17.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120103464 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК ..., със седалище гр. София, с която претендира осъждане на Х. О. К. и О. Х. К., в качеството им на наследници по закон на кредитополучателя Н..Д..К., поч. на 04.01.2022 год., двамата с настоящ и постоянен адрес в гр. Бургас, да му заплатят разделно, в равни части от по 1/2, следните суми, на основание Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ № .../.... год.:

6900 лева – главница за периода 14.07.2023-23.04.2024 год., 362,73 лева – обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.07.2023-23.04.2024 год., и 108 лева – разноски за уведомяване за периода 14.07.2023-23.04.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 30.05.2024 год., до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: на 14.06.2021 год. между ищеца, в качеството му на кредитор, и Н..Д..К., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията о т COVID-19“ № ...., за сумата от 6900 лева; кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срока и условията, уговорени с договора; към договора за кредит е подписан погасителен план, представляващ неразделна 1 част; кредитополучателят е ползвал гратисен период от 24 месеца, считано от датата на сключване на договора, през който не дължи плащане на главницата, а след изтичане на гратисния период кредитополучателят дължи плащане на месечни вноски съгласно изготвения погасителен план; кредитът е усвоен на 14.06.2021 год., съгл. банково бордеро № ...../14.06.2021 год.; въпреки договорните клаузи между страните, налице е неизпълнение; съгласно чл. 11 от процесния договор, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем; поради неплащане на вноска № ..., с падеж 14.07.2023 год., и вноска номер 26, с падеж 14.08.2023 год., банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем; кредитополучателят Н..Д..К. е починала на 04.01.2022 год., поради което уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е изпратено чрез ЧСИ до наследниците й по закон – ответниците Х. О. К. и О. Х. К.; уведомленията до двамата наследници следва да се считат за редовно връчени на 12.12.2023 год., на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК; предсрочната изискуемост на вземанията на банката е настъпила на 12.12.2023 год.; в условие на евентуалност банката се позовава на обявена предсрочна изискуемост чрез връчване на ответниците на препис от исковата молба по настоящото дело.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, правните им основания са чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 430-432, ТЗ и чл.

10 и сл., ЗПК.

Ответникът О. К. не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.

Ответникът Х. К., чрез представителя си по чл. 47, ал. 5, ГПК, е представил писмен отговор по чл. 131, ГПК, с който е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, навел е следните възражения и твърдения: само наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете си; за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството му; наследството се придобива с приемането му, а това става изрично – със заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, или с извършено от наследника действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме това наследство; до приемането наследникът не придобива никакви права и задължения; когато настъпи предвиденият в закона юридически факт по приемане на наследството, възниква и правото на призования да наследи наследник върху тези имущества, които той придобива с приемането му, като законът придава на последното обратно действие – към момента на откриване на наследството; ВКС приема, че в хипотезата на заведено дело по предявен 2 иск срещу наследник на починал в хода на делото ответник-длъжник, при липса на данни дали наследникът е приел, или се е отказал от наследството, съдът следва да даде срок на наследника да заяви приема ли наследството, или се отказва от него; когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността по чл. 51, ЗН, до изчерпване на законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към

Държавата; кредитополучателят по настоящото дело е починал на 04.01.2022 год., оттогава за банката е възникнало задължението по чл. 84, ал. 1, ЗЗД да покани наследниците да встъпят в правата и задълженията по договора или да погасят задълженията; липсват данни за това, поради което не е налице и твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, тъй като след смъртта на кредитополучателя наследниците не са поели задълженията му; не са представени доказателства за настъпване изискуемостта на вземането; обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2, ЗКИ предполага допълнително изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по чл. 417 от ГПК – това е потестативно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, а преобразуващият ефект настъпва с получаването му от длъжника; няма доказателства за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5, ГПК, а правният извод на ЧСИ за редовност на връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението чл. 47, ал. 5, ГПК; процедурата за фингирано връчване е двуфазна и включва залепване на уведомление по постоянен и настоящ адрес при спазване на предвидените в закона изисквания и уведомяване по месторабота; няма данни ЧСИ да е връчила съобщението до ответника Х. К. по настоящия му адрес в Сирийска Арабска Република; връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е нередовно, поради което потестативното право на банката по чл. 60, ал. 2, ЗКИ не е надлежно упражнено; и към настоящия момент ответникът не е уведомен от ищеца за дължимата от него сума и не му е надлежно връчено искане за изискуемост на кредита, няма връчване на длъжника или на негов пълномощник, а по настоящото дело той е призован чрез фикцията на чл.47, ал. 5 от ГПК; особеният представител не е пълномощник на страната и той е извън материалното правоотношение между представляваното от него лице и кредитора, не е упълномощен да извършва каквито и да е действия, свързани с предмета на делото, нито касаещи материалното правоотношение; осъществяваното представителство включва само съдопроизводствени действия; особеният представител не може да заяви материално-правни възражения, тъй като е извън това отношение и не е упълномощен от ответника; по делото не е безспорно установено, че претендираното задължение е изискуемо, поради което не е без значение кой и кога е уведомен за размера на претендираното задължение.

Ответникът Х. К. не е направил искания по доказателствата.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по 3 делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, между банката-ищец и Н..Д..К. е бил сключен Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ № .../.... год., по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер от 6900 лева, със срок за връщането й до 14.06.2026 год., съгласно приложения погасителен план.

Според чл. 1, ал. 5 и 6 от договора, кредитополучател не дължи възнаградителна лихва, такси, комисиони и неустойки. В чл. 7 на договора е уговорено задължението на кредитополучателя да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва при неплащане на погасителните вноски.

Според чл. 11 от договора, банката може да обяви вземанията си за частично или изцяло предсрочно изискуеми при неплащане в срок на една или повече от погасителните вноски.

Видно от представеното бордеро, сумата от 6900 лева е била усвоена от кредитополучателя на 14.06.2021 год., по банков път.

Видно от представеното по делото удостоверение, Н..К. е починала на 04.01.2022 год., а нейни наследници са ответниците Х. К. и О. К..

Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми – предвид бездействието на длъжниците за плащане на първите две вноски по погасителния план, с падежи на 14.07. и 14.08.2023 год., на основание чл. 11 от договора за кредит.

Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид, като уведомленията до двамата кредитополучатели-наследници на Н..К. са им връчени от ЧСИ по реда на чл. 47, ГПК – на 12.12.2023 год.

По делото са представени 2 преводни нареждания, с които банкатаищец е платила сума в общ размер от 108 лева – за изготвяне на уведомленията за предсрочна изискуемост и за връчване на поканите до длъжниците от ЧСИ.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е установило усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит на 14.06.2021 год., както и пълната липса на извършени погасителни плащания;

4 изчислило е размера на обезщетението за забава – 362,73 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Ищецът е провел главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищецаизправна страна по съглашението и обявена предсрочна изискуемост на паричните задължения на двамата контрахенти (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със сключения договор за банков кредит е безспорен факт, тъй като не е установена неавтентичност на подписа на кредитополучателя Н.. К. върху писмения договор и, или погасителния план към него. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване императивните правила на чл. 10 и сл., ЗПК; съдържа изискуемите реквизити. Ответниците не са се позовали на конкретни непълноти в договора, или на противоречия на клаузите му с императивни законови правила – такиава пороци не са открити и при извършената от съда служебна проверка, поради което следва да се приеме, че няма данни за недействителността на процесния договор по смисъла на чл. 22, ЗПК.

С настъпване смъртта на кредитополучателя Н..К. на 04.01.2022 год. задълженията й по договора са поети от двамата й наследници, в равни квоти от по 1/2 част, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, ЗН. Делото не съдържа доказателства, че някой от наследниците е направил отказ от наследството (при извършената от БсРС служебна проверка не е установено вписано изявление по чл. 52 и 49, ЗН), поради което съдът приема, че имуществената сфера на всеки от ответниците следва да бъде ангажирана с паричните задължения по банковия кредит, получен от наследодателя им Н..К..

Възражението на процесуалния представител на ответника Х. К. за липса на изявление за приемане на наследството е неоснователно, тъй като приемането може да бъде извършено и с конклудентни действия. Наследственото правоприемство не настъпва само при направен в писмена форма отказ от наследство, какъвто за настоящия казус не е доказан по отношение някой от двамата ответници.