Решение № 262223 от 13.08.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 262223 13.08.2021 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІX граждански състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА

ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка

Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16910 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д.Г.К., действащ чрез своята м. и з. п. А.Ю.К.,***” АД, с която е предявен осъдителен искове с правна квалификация по чл. 432, ал.

1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

С исковата молба Д.Г.К., действащ чрез своята м. и з. п. А.Ю.К.,***” АД, иск за заплащане на сумата от 5000 лева – частично от общия размер на вземането от 10 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.06.2019 г. на автомагистрала „***” между лек автомобил „Нисан”, с рег. № ***, в който пътник е бил ищецът, и лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ***, собственост на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законна мораторна лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 07.06.2019 г., около 09:20 часа, на километър 22+100 на автомагистрала „***” е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Нисан”, с рег. № ***, управляван от А.Ю.К. и собственост на Г. П. К., и лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ***, собственост на “Електроенергиен системен оператор” ЕАД и управлявано от Х.Г.М.. Сочи, че управляваният от Х.Г.М. лек автомобил „Хюндай Санта Фе” с рег. № ***, движейки се по автомагистрала „***”, в посока от гр. П. към гр. С., поради неспазване на достатъчно разстояние и дистанция от движещите се пред него моторни превозни средства, които намаляват скоростта, се удря в задната част на управлявания от А.К. лек автомобил „Нисан”, с рег. № ***, в който пътник бил ищецът. Гражданската отговорност на лекият автомобил, причинил произшествието, била застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. Твърди, че произшествието се отразило върху психическото състояние на малолетния ищец, изразяващо се в реакция на ***.

Сочи, че ищецът ставал *** при съобщаване на лоши новини по телевизията. Ищецът се оплаквал от *** настроение, ***. Твърди, че вследствие на инцидента ищецът периодично имал оплаквания от ***.

Твърди, че на 28.08.2019 г. депозирал молба чрез своя з. п. пред застрахователното дружество с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка по щета № ***, по която бил постановен отказ с писмо с изх. НЩ-7085/16.09.2019 г.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Бул инс” АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск, поради неспазване на процедурата по чл. 498 КЗ. Сочи, че не са представени доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал. 3 КЗ, като ищецът не е предоставил възможност на застрахователното дружество да определи и заплати застрахователно обезщетение, тъй като към молбата не са били представени всички необходими документи за това, надлежно изискани от страна на ответника с писмо от 16.09.2019 г.

При условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, в който смисъл оспорва и представения по делото протокол за пътно-транспортно произшествие в частта му по раздел „Обстоятелства при възникване на ПТП”, тъй като последният има обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Намира, че не следва да се правят категорични изводи за вината на водача на лекия автомобил, единствено поради обстоятелството, че на последния е съставен акт за установяване на административно нарушение, доколкото нито се твърди, нито се установява по отношение на посочения водач да е съставено наказателно постановление. Счита, че не са представени доказателства, от които да се установява, че твърдените неимуществени вреди са в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Оспорва наличието на противоправно деяние и причинно-следствена връзка между деянието и вредите. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и законния му представител. Твърди, че водачът на автомобила, в който се е возил пострадалият ищец, не се е движил в най-дясната лента на платното за движение в нарушение на чл. 15 ЗДвП, като е намалил скоростта в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗДвП, като не се сочат обективни причини, които да са налагали да се намали скоростта на движение на водещия автомобил, управляван от майката на пострадалото дете.

Сочи, че в нарушение на чл. 137 ЗДвП лекият автомобил, в който е пътувал пострадалият малолетен не е бил оборудван и не била използвана система за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас. Твърди се, че ищецът не е използвал обезопасителен колан. Твърди, че с поведението си като водач на лекия автомобил майката на малолетния ищец е нарушила задълженията си по чл. 125 СК.

Счита претендираното обезщетение за прекомерно. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта на иска

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция е допустима.

Това е така, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че ищецът, чрез своя законен представител е депозирал до ответното застрахователно дружество молба за определяне на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, която е получена от ответника на 28.08.2019 г. Към молбата са приложени протоколът, съставен за настъпилото пътно-транспортно произшествие и медицински документи за проведени прегледи на пострадалото лице. Във връзка с така предявената застрахователна претенция, ответникът е изпратил на 16.09.2019 г. писмо до ищеца, в което сочи, че не са представени достатъчно доказателства, установяващи причинените увреждания, настъпилото произшествие с пострадали лица и наличието на причинна връзка, поради което е посочило, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че в така изпратеното писмо от ответника е обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото застрахователят е преценил, че настъпилото застрахователно обезщетение и вредата не се установяват от представените от страна на пострадалото лице документи по чл. 498, ал. 2 КЗ, с които последното разполага. Дори да се приеме, че към настоящия момент производството по доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, не е приключило, доколкото липсва произнасяне от страна на застрахователя, в случая и към настоящия момент тримесечният срок от получаване на поканата от застрахователя по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл.

498, ал. 3 ГПК е изтекъл, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС. Нещо повече – в посоченото определение и при разглеждане на сходен правен казус, Върховния касационен съд е достигнал до извод, че „изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ”.

Относно основателността на иска:

За основателността на прекия главен искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в исковата молба психически травми, като установи същите, както и размера на вредите.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже твърденията си в отговора, вкл. възраженията си за съпричиняване, а – при установяване на горните елементи от фактическите състави на вземанията от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че лек автомобил с марка „Хюндай Санта Фе“, с peг. № *** е застраховано по застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД, обективиран в застрахователна полица ***. /виж Определение от закрито съдебно заседание от 16.04.2020 г./.

Между страните по делото не се спори, че на 07.06.2019 г., около 09:20 часа, на километър 22+100 на автомагистрала „***” е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Нисан”, с рег. № *** управляван от А.Ю.К. и собственост на Г. П. К., пътник, в което е бил ищецът Д.Г.К. и лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ***, собственост на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД и управлявано от Х.Г.М..

Между страните по делото не се спори и, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, а именно: на 28.08.2019 г., но плащане от ответника ЗД „Бул Инс“ АД не било извършено.

Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 07.06.2019 г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек автомобил „Хюндай Санта Фе” и ответника ЗД „Бул Инс“ АД, което е покривало съответния риск за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и доказателствени средства.

Съставен е Протокол за ПТП № 1604741/07.06.2019 г., съставен от *** КПДГПА, РДВР – София, /л.13/, в който е отразен механизмът му – участник 1 /МПС – л.а. „Хюндай Санта Фе“, с водач – Х.Г.М./ при движение по АМ „***“, с посока С., в района на 22+100 км., поради недостатъчно разстояние от движещия се пред него участник 2/ МПС – л.а. „Нисан“, с водач А.Ю.К., /в който се вози ищецът/, който намалява скоростта, като го застига и го удря в задната част, при което настъпва ПТП. Посочено е, че са настъпили имуществени вреди и по двете МПС.