Решение № 3955 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3955 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110208592 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***** срещу НП № 22-2400138 от 22.05.2024 г., издадено от директора на ДИТ - София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ на основание чл.

414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се твърди липса на административно нарушение, както и неяснота на обвинението. От страна на наказващия орган (чрез процесуален представител) се претендира потвърждаване на НП, евентуално – произнасяне за преквалифициране на нарушението и потвърждаване на постановлението в останалата му част, както и (се претендира още) присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се твърди, че не е спазено изискването за формата на съответния трудов договор, а също и че административното нарушение е описано по начин, който не нарушава правото на защита на дружеството.

От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа (с уточнението, че ангажирането и на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) се установяват – освен оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП като процесното с писмена заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ – още самите описани в НП факти, към която фактическата обстановка съдът препраща (забрана за подобно препращане към съдържание, с което страните са запознати и което е налично по делото, като начин на излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива никъде в приложимата нормативна уредба), както и отказът на съответния работник/служител да подпише съответния проект на договор (визиран в НП).

Не е налице, обаче, нито твърдяното нарушаване на чл. 62, ал. 1 от КТ, нито нарушаване на чл. 62, ал. 3 от КТ в редакцията преди измененията, в сила от 01.06.2025 г., каквато възможна за обсъждане квалификация е съобщена от съда в открито съдебно заседание. За да се говори за неспазена форма на трудовия договор първо следва да има 1 договор, т. е. съвпадащо волеизявление на съответните страни относно установяване, изменение или прекратяване на правна връзка, което в случая не е налице. За да е осъществено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната визирана по-горе редакция също е необходимо да е налице съответното сключване (респективно изменение или прекратяване) на договор (каквото не е налице в случая). С други думи, неправилно е приложен материалният закон и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП подлежи на отмяна, без да е налице основание за изменение по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Недостоверността на съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ евентуално би могла да обоснове наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 или ал. 3 от НК или по чл. 270, ал. 1 от НК на конкретното физическо лице, изпратило уведомлението (което е с невярно съдържание, доколкото сключен трудов договор и въобще договор не е налице изобщо), но не и на санкционираното с обжалваното постановление юридическо лице; разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН би могла да намери приложение, само ако се касаеше за основание за търсене на наказателна отговорност от лицето, срещу което се води административно-наказателното производство (а от юридически лица съгласно българското законодателство наказателна отговорност не може да се търси).

При този изход на делото правно основание за присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение и въобще на разноски в полза на ИАГИТ не е налице. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят в тежест на ИАГИТ и в полза на дружеството-жалбоподател разноски, а именно удостовереното със съответния приложен като заверено копие договор за правна защита и съдействие като дължимо възнаграждение за един адвокат (същото определено не е прекомерно с оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото), за чието плащане е представена заверена разпечатка от банкова информационна система.

Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното НП № 22-2400138 от 22.05.2024 г., издадено от директора на ДИТ - София.

Не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ.

Осъжда ИАГИТ да заплати на горепосоченото дружество-жалбоподател сумата от 500 лева – разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2