Решение № 585 от 16.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Бургас, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20212100100847 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. ХР.

М., ЕГН**********, АНГ. К. АНГ., ЕГН********** и Ф. Ц. СТ., ЕГН**********, и тримата от ****, чрез адв. П.Велков от БАК, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането в р . 45 от ЗЗД против Д. О. З. ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, район Триадица, ***Б, за осъждане на ответника да заплати на всеки от първите двама ищци сумата от 120 000 лева и на третата ищца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на К.А.М., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2020г. до окончателното плащане.

С определение №670 от 22.03.2022г. по делото на основание чл.227 от ГПК в качеството им на правоприемници на починалата в хода на производството ищца Ф. ХР. М. са конституирани ищците АНГ. К. АНГ. и и Ф. Ц. СТ..

В исковата молба се твърди, че Ф. ХР. М. е съпруга на К.М., А.А. е негов син и Ф.С. негова внучка, като същият е починал при управление на мотоциклет марка Сънсто, модел Церес 50, рег.№*****, вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.09.2020г., в гр. Айтос, на 1 кръстовище между ул. Гоце Делчев и ул. А. Константинов по вина на водача М.М.Х. при управление на МПС Форд Галакси, ДК№********, застрахован при ответника с полица „гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

Ищците поддържат, че деянието на водача М.Х. е реализирано виновно, като последният нарушил правилата на движение - не спазил пътен знак Б2 и навлизайки в ул. Гоце Делчев блъснал движещия се по път с предимство с посока на движение с. Мъглен К.М., който починал на 09.10.2020г. в резултат на настъпила черепно-мозъчна травма. Посочват, че след ПТП пострадалият е откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ-Бургас, където е бил прегледан в шокова зала на Спешното отделение и изписан след прегледа, на 28.09.2020г. хоспитализиран в ОАИЛ при УМБАЛ-Бургас, където починал на 09.10.2020г. вследствие черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа в средна дясна черепно-мозъчна ямка, двустранен субарахноидален мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка, моста и малкия мозък, довели до нарушаване функциите на мозъка и неговата структура.

Твърди се, че Ф.М. и Ф.С. са живели с починалия при ПТП с него в едно домакинство. Излага се, че съпругата живяла с К. до смъртта му и бракът им бил съпътстван от разбирателство и хармония, двамата отгледали две деца и след смъртта на малкия им син Ц. през 2001г. отгледали и възпитали и внучката си Ф.. Според изложеното в исковата молба ищца Ф.С. е била фактически отгледана от дядо си К. като баща до неговата кончина.

Ищецът А.А. бил отгледан и възпитан в здраво и сплотено семейство, след смъртта на брат си Ц. той е подкрепял баща си и му е помагал, след което създал семейство построил собствен дом близо до бащиния.

В обобщение се посочва, че отношенията между ищците и починалия са били топли, задушевни, изпълнени с взаимно уважение, обич, подкрепа и уважение, като К. А. е бил стожер в семейството и го е сплотявал, поради което са имали с него особена духовна близост.

С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Мая Великова от БАК, с който считат исковете за недопустими, тъй като ищците не са представили всички изискуеми документи и посочили банкови сметки пред застрахователя. По същество 2 намира, че не е дал повод за завеждане на делото, оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, тъй като пострадалият след прегледа след ПТП в Спешно отделение е освободен, без да е настанен в болницата, като починал близо две седмици след това. При условията на евентуалност се твърди независимо съизвършителство с УМБАЛ Бургас, като са налице бездействие, пропуски и неправилно лечение на пострадалия по вина на лечебното заведение. Счита за недоказан размера на исковете, като изразява становище, че е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като излага подробни доводи. Сочи аргументи за липсата на активна материална легитимация на ищцата Ф.С. като внучка на пострадалия по смисъла на ТР№1/2016г. на ОСГНК, като твърди, че липсват обстоятелства, които да са извън обичайните и случаят не представлява изключение съгласно дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, обосноваващ присъждане на обезщетение. Евентуално посочва, че не следва да й се присъжда обезщетение над размера от 5000 лева, като важи ограничението съгласно пар. 96, ал.1 от ПЗР на КЗ. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва, която по новия КЗ не се дължи от датата на деликта и следва да намери приложение чл. 497, ал.1 от КЗ. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

С определение от 31.03.2022г. по делото като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано УМБАЛ Бургас на осн. чл.219 от ГПК.

Предявени са искове е с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. 45 от ЗЗД, като е допустим предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ. Претенциите за заплащане на обезщетение са предявени от ищците пред застрахователя на 30.10.2020г., видно от приложените доказателства по делото, като в тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което е възникнало правото на ищците да упражнят правото си на иск пред съда.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила присъда №33 от 03.11.2021г. на БОС по НОХД№658/2021г. подсъдимият М.Х. Х. е признат за виновен за това, че на 3

27.09.2020г. в гр. Айтос, на кръстовището на ул. Гоце Дечев и ул. Алеко Константинов, при управлението на лек автомобил „Форд Галакси“, рег.

№********, нарушил правилата на движение по пътищата – чл.6, т.1, чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.А.М., починал на 09.10.2020г., поради което на основание чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години.

На основание чл.300 от ГПК настоящият граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от присъдата на наказателния съд пострадалият К.М. при управлението на мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“, рег.

№А5474АМ е блъснат от нарушилия правилата за движение водач М.Х. на лек автомобил „Форд Галакси“, рег.№********. След удара е паднал от мотоциклета и непосредствено след инцидента откаран от екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛ Бургас, където е прегледан и освободен след няколко часа.

На 28.09.2020г. К.М. е постъпил в ОАИЛ-УМБАЛ-Бургас и починал на 09.10.2020г. вследствие на причинените при ПТП тежки травми, несъвместими с живота. При огледа и аутопсията на труп са установени черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа в средна дясна черепно-мозъчна ямка, двустранен субарахноидален мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка, моста и малкия мозък. Силата на присъдено нещо на присъдата на основание чл. 300 от ГПК обхваща приетото в мотивите от наказателния съд, че непосредствена причина за смъртта е получена черепно-мозъчна травма при падане от мотоциклета, довела до нарушаване функциите на мозъка и неговите структури.

От приложените по делото удостоверение за наследници на К.А.М. и удостоверение за раждане на Ф.Ц. К.ова се установява, че след смъртта си починалият при ПТП е оставил като свои законни наследници преживяла съпруга Ф. ХР. М., ищеца АНГ. К. АНГ. –негов син и по право на заместване на втория му син Ц. К.ов А. /починал на 18.12.2001г./ ищцата Ф.Ц. К.ова4 негова внучка.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Г.М.племенник на починалия К. А., от чийто показания се установява, че ищцата Ф.С. е била фактически отгледана от нейните баба и дядо. Почти веднага след раждането й през 1997г. родителите й заминали да работят в Република Гърция. През 2001г., когато била петгодишна починал баща й Ц. А..

Свидетелства, че издръжката й от раждането е била поета изцяло от дядо й К..

Свидетелят посочва, че на ищцата са й липсвали майчини и бащински ласки и се обръщала към К. А. и Ф.М. с думите „тате“ и „мамо“. След като сключила граждански брак, заедно със съпруга си и дъщеря си продължила да живее в къщата на дядо си и баба си в едно домакинство, но за издръжката им се грижел предимно покойния К.. Обяснява, че Ф. приела много съкрушително смъртта на дядо си, изцяло се променил характера й, започнала да употребява алкохол, напълняла, станала психически нестабилна, наложило се да посещава психиатър. Случилото се повлияло негативно на брака й, вдигала чести скандали на съпруга си и бракът им бил прекратен с развод. Свидетелят М. в показанията си твърди, че Ф.М. не могла да преживее смъртта на съпруга си. Първо починал сина й К., после мъжа й и след като видяла как се отразила смъртта на нейния съпруг на внучката й Ф. много й се събрало и се споминала. Съобщава, че починалият при ПТП е работил като ел. техник и издържал семейството си, винаги са живели сплотено и задружно, никога не е имало скандали. Ищецът А.А. живее в близост, на около 200-250 метра до бащиния си дом, но дълго време се задържал там, защото работили заедно с баща му и свид. М.. Посочва, че А. има онкологично заболяване, което се влошило след смъртта на неговия родител.

Свидетелят С.К. –син на ищеца А.А. в показанията си, депозирани пред БОС обяснява, че заедно с баща си са организирали погребението на дядо му К.. Потвърждава, че онкологичното заболяване на ищеца А. се влошило след като починал баща му. Посочва, че баща му и дядо му много често са работили заедно, живели са задружно и сплотено, като всеотдайно семейство.

След смъртта на Ц. А. ищцата Ф.С. била взета за отглеждане от баба си и дядо си, живяла с тях в едно домакинство до последния им ден. В момента ищцата продължава да живее в къщата им в гр. Айтос, на ул. „Роза“, която й дарили. Свидетелят дори завиждал, че са по-привързани към нея и я наричал „лельо“. След смъртта на К. А. внучката му Ф. изпаднала в много тежко 5 състояние, ограничила социалните си контакти, не била способна да се грижи да дъщеря си, започнала да пие и пуши. Според показанията му ищцата посещавала психиатър-доктор Зъбов в гр. Бургас, при когото провела няколко сеанса, приемала медикаменти, викали Спешна помощ, за да й поставят инжекции по повод получавани паник атаки. Ф. М. се тревожила, че нейната внучка не се разбира със съпруга си и той я напуснал. На 02.08.2021г. свидетелят К.ов докарал баба си с линейка в гр. Бургас и тя починала.

БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са преки, непосредствени, взаимно допълващи се и обстоятелствени, като не се опровергават от останалите събрани доказателства.

По делото се доказва, че е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие, със срок на покритие 13.09.2020г. – 12.09.2021г. видно от приложената справка за сключена застраховка „гражданска отговорност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди.

По делото беше установено, че нарушавайки правилата за движение чл.6, т.1, чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП водачът на МПС Форд Галакси, ДК№********, за който е сключена застраховка „гражданска отговорност“, виновно е допуснал ПТП, при непредпазлива форма на вина, както и, че извършените нарушения на посочените правила за движение са в причинна връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пострадалия К.М.. Предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 658 по описа на БОС за 2021г. на основание чл. 300 от ГПК съдът приема за доказан по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.