Определение № 3273 от 06.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3273 гр. София, 06.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 18335/ 25.10.2024г., подадена от ответника по касационното производство – „Булгаргаз“ ЕАД чрез процесуалния му представител – адв. Г. Д., с искане за допълване на определение № 2764/24.10.2024г. по к.т.д. №1360/2024г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.т.д. № 453/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта на разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на сумата от 21 600 лв.

Ответната по молбата страна – „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД оспорва искането по съображения, подробно изложени в писмено становище от 02.12.2024г. Поддържа, че подадената молба е недопустима, тъй като не бил представен списък на разноските съгласно чл. 80 ГПК и ответникът нямал право да иска изменение на съдебния акт. Заявява и възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Молбата е депозирана в срок, а именно едномесечен от постановяване на акта, допустима е, тъй като към отговора на касационната жалба е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с приложена фактура, платежно нареждане и удостоверение за актуално състояние на адвокатското дружество, и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Доводът на касатора за недопустимост на молбата е неоснователен, тъй като списък по чл. 80 ГПК е представен, а и искането е за 1 допълване на акта, а не за изменение на постановеното относно разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна.

С отговора на касационната жалба, ответната страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представила списък по чл. 80 ГПК, фактура №3499/13.06.2024г., с която е начислено възнаграждение за представяне на отговор на касационна жалба срещу описаното решение на САС по договор, в размер на 21 600 лв. с ДДС, преводно нареждане – извлечение от системата „Бисера КТ“, видно от което е нареден превод на горепосочената сума, и удостоверение за актуалното състояние на адвокатското дружество.

Настоящият съдебен състав на ВКС не е присъдил поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, поради което искането за допълване на определението се явява основателно. С оглед изхода на спора на ответника по касационното производство се следват разноски. По делото са налице доказателства, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По размера на адвокатското възнаграждение и като съобрази направеното от противната страна възражение за прекомерност, ВКС намира следното:

Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като делото в настоящата фаза не е с фактическа и правна сложност, а процесуалната защита на ответника по касация се е изразила единствено в подаване на отговор на касационната жалба. По отношение на размера, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност. Предвид посоченото действие на решение С - 438/22 г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., с изключение на частта, в която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се 2 посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

С оглед гореизложеното при отчитане на възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката.

Отчитайки горното, но и спорния материален интерес при осъществената защита, както и това, че процесуалната защита се е изразила само в подаване на отговор на касационната жалба, предвид и посочените критерии, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано е възнаграждението да е в размер на 15 000 лв., която сума следва да се присъди като разноски на ответната страна.

Присъждане на разноски в тежест на другата страна в по-голям размер не отговаря на горепосочените критерии.

С оглед горното съдът намира, че искането за допълване на определението, чрез присъждане на направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на ответника по касация в размер на сумата от 15 000 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК определението на ВКС, Второ търговско отделение, под № 2764/24.10.2024г., постановено по к.т.д.

№1360/2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.т.д. №453/2023г. на СГС, в частта на разноските, като постановява:

ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК 130533432, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1, да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул.

„Петър Парчевич“ № 47, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 15000 лв.

/ петнадесет хиляди лева/, представляваща разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3