Решение № 425 от 08.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23583/2023
- Вид
- Решение № 425
- Подписан
- 08.01.2024
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 66266 от 30.05.2023 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Разпореждане № 77006 от 21.06.2023 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Определение № 28529 от 15.08.2023 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Разпореждане № 18839 от 02.02.2024 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Определение № 13236 от 26.03.2024 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Разпореждане № 79462 от 05.06.2024 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Разпореждане № 93085 от 01.07.2024 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.78, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 425 гр. С.я, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110123583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника М. С. Д., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата от 1 547, 04 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 114, 45 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г., сумата от 8, 36 лв. главница за дялово разпределение от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3, 51 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 29.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. по ч.гр.д. № 43835/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб., находящ се в гр. С.я, общ. „Т.“, ж.к. „Г.Д.“, бл., вх, ет, ап. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно 1 общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Отрича да съществува облигационна връзка между страните. Оспорва дължимостта на претендираната законна лихва за забава върху главницата за ТЕ. Оспорва съществуването на договор между ФДР и етажната собственост. Твърди срокът на договора да не е подновен. Оспорва въобще да са извършвани услуги от ФДР. Оспорва да има покана за поставяне на длъжника в забава по отношение на главницата за ДР. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Б. Б.“ О., което изразява становище за основателност на исковете.
С.йски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 43835/2022 по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 547, 04 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 114, 45 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г., сумата от 8, 36 лв. главница за дялово разпределение от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3, 51 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 29.11.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК последният е подал възражение, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот от 03.07.1990 г. се установява, че ответницата М. С. Д. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С.я, общ. „Т.“, ж.к. „Г.Д.“, бл., вх, ет, ап като дарителите С.К.Д. и А.В. Д. са си запазили пожизнено право на ползване върху имота. С доклада по делото, в проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че пожизнените ползватели- дарители С.К.Д. и А.В. Д. са починали преди процесния 2 период, за който се претендира топлинна енергия в рамките на настоящото производство.
Представена е и молба за откриване на индивидуална партида за топлоснабдения имот от ответницата М. С..
По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Б.
Бълагария" О. да извършва дялово разпределение.
Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата е отчитала уредите за дялово разпределение в имота. По време на отчетите са поълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в имота е имало две монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани два топлоразделителя. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна Те отдадена от щранг лирата съгласно НТ. В имота има монтиран един водомер, по който се отчита разхода за топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ за подгряване на топла вода, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за отопление. ТЕ за общи части н се начислява. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 2331,80 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
От изготвеното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно изготвено се установява, че дължимите суми за топлинна енергия за 3 процесния период са в размер на 1547,04 лева и 8, 36 лева за дялово разпределение за процесния период. Вещото лице посочва, че за периода от 01.05.2019 г. до 03.06.2019 г. не са начиславани суми за топлинна енергия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представения по делото нотариален акт са дарение на недвижим имот (л.15-16) се установява, че ответницата е придобила собтвеността върху процесния имот. Предвид отделения за безспорен факт, че ползвателите са починали преди 01.05.2019 г., съдът приема, че правото на ползване се е погасило с тяхната смърт. Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответникът е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между него и ищцовото 4 дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Разпечатката съдържа 28 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96dd3043-41ba-4520-aec5-85b40a8416e6