Решение № 563 от 21.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Варна, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110112147 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от С. М. Д., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /частен правоприемник на „Кредибул“ АД, сега с наименование „Пейнетикс“ АД/, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт и „Пейнетикс“ АД, ЕИК 131574695 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Джеймс Баучер № 76А, партер иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20137120400071 по описа на ЧСИ рег. № 712 Илиана Станчева с район на действие ВОС, относно вземане по изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело № 29236/2009г. по описа на СРС, а именно: 1942лева главница, 112,64лева непогасена застрахователна премия по договор за кредит CrediGo № 2012-00089647/14.10.2007г., 40лева непогасена застрахователна премия, 1391лева главница, 147,15лева по договор за кредит CrediGo № 2012-00090339/16.10.2007г. и законна лихва от 04.06.2009г. до изплащане на вземането, 292,05лева разноски по делото, 512,75лева договорна лихва по договор за кредит от 14.10.2007г. и 147,15лева договорна лихва по договор за кредит от 16.10.2007г., поради изтекла погасяване по давност правото на принудително изпълнение след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Въз основа на изп. лист от 26.01.2011г. и заповеди за изпълнение от 16.07.2009г. и от 04.02.2010г., ищцата е осъдена да заплати в полза на Кредибул АД, сега с наименования „Пейнетикс“ АД процесните суми. За събиране на задължението си, кредиторът е образувал изп.дело № 20137120400071 на ЧСИ рег. № 712, с район на действие ОС- Варна. Получила е ПДИ на 15.01.2014г. и с изтичане срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, заповедта се е стабилизирала.

Твърди, че след образуване на изп. дело, взискателят не е предприемал действия по събиране на вземането си обосноваващи прекъсване/спиране протичането на давностния срок. Потвърждава, че е внасяла доброволно суми по изп. дело, но твърди, че с тях са погасявани само задължения за лихви и разноски по изп. дело. Оспорва задължението спрямо ответника- частен правоприемник на кредитора, да съществува и по съображения, че 1 никога не е получавала документи, от които да следва извод, че същият е носител на вземането. Оспорва действителността на договора за цесия, ако и такъв да е бил сключван.

Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен.

По отношение на допустимостта се излагат съображения, че изп. основание е стабилизирано, поради което и всякакви възражения срещу съществуване на вземането по основание и размер са преклудирани.

Срещу основателността на претенцията се излагат следните твърдения: Потвърждава, че въз основа на издаден изп. лист е образувано изп. дело срещу ищцата под № 71/2013г. на ЧСИ рег. № 712. Твърди, че изп. дело е образувано по негова молба, към която е бил приложен и договор за цесия от 25.10.2012г., въз основа на който се е легитимирал като кредитор на вземането, ведно с уведомление до длъжника за извършената цесия.

На 15.01.2014г. длъжникът е получил ПДИ, ведно с тези приложения, като на 05.02.2014г. ищцата се е явила лично в кантората на ЧСИ и е извършила доброволно плащане по делото. Следват множество плащания през 2014г., 2015г., 2016г., а на 19.07.2018г. са наложени и запори по отрити банкови сметки на длъжника. Доброволните плащания са продължили и на 22.03.2019г., 16.09.2019г., 19.06.2020г. и 05.07.2021г.

С оглед на това, счита че не е налице бездействие от негова страна по събиране на вземането му, поради което и правото на принудително изпълнение не е погасено по давност. Излага правни доводи относно прекъсване на давността с извършените доброволни плащания и искани от взискателя действия по изпълнението, и за това, че във времето, в което е бил висящ изп. процес, давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980г., доколкото изп.дело е образувано при действие на разрешенията дадени с последното.

Поради изложените съображения искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника „Пейнетикс“ АД.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител.

Ответниците редовно призовани, в открито съдебно заседание не се представляват.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

По заявление на „Пейнетикс“ АД с предишно наименование „Кредибул” АД за издаване заповед за изпълнение въз основа на документи по чл. 417 ГПК срещу ищеца, е било образувано ч.гр.д. № 29236/2009г. по описа на СРС. Заявлението е уважено и са били 2 издадени заповеди за изпълнение от 16.07.2009г. и от 04.02.2010г., а на 26.01.2011г. е издаден и изпълнителен лист с предмет на вземането по него- 1942лева главница, 112,64лева непогасена застрахователна премия по договор за кредит CrediGo № 201200089647/14.10.2007г., 40лева непогасена застрахователна премия, 1391лева главница, 147,15лева по договор за кредит CrediGo № 2012-00090339/16.10.2007г. и законна лихва от 04.06.2009г. до изплащане на вземането, 292,05лева разноски по делото, 512,75лева договорна лихва по договор за кредит от 14.10.2007г. и 147,15лева договорна лихва по договор за кредит от 16.10.2007г.

На 10.01.2013г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЧСИ рег. № 712 е образувал изп.дело № 71/2013г.

Ответникът се е легитимирал като частен правоприемник на заявителя въз основа на сключен договор за цесия от 25.10.2012г., който е приложил към молбата за образуване на изп. дело. С молбата е поискано от ЧСИ извършване на конкретни изпълнителни действияопис на движимо имущество, както и справки.

На същата дата ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника за извършване опис на движимо имущество насрочен за 26.02.2013г. от 13ч., останала невръчена.

На 08.02.2013г. с постановление на ЧСИ по изп.дело е присъединена Държавата за събиране на публично вземане.

На 23.07.2013г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху вземания на длъжника като съдружник и управител на Алгара БГ ООД. На 25.07.2013г. запорното съобщение е изпратено, но е останало невръчено поради неоткриване на търговеца на адреса на управление. На 07.01.2014г. е връчено на длъжника по адрес на другия съдружник.

На 26.08.2013г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД относно вземания по банкови сметки на длъжника.

На 29.11.2013г. взискателят е поискал изготвяне на справка за наличие на наследствени имоти на длъжника.

На 15.01.2014г. на длъжника е връчена ПДИ, ведно с изп.лист.

На 01.04.2014г. и 10.05.2014г. от длъжника са извършени плащания на сумите от по 100лева.

На 16.09.2014г. взискателят е поискал изготвяне на справка за притежавани от длъжника МПС.

На 24.10.2014г. е изпратено запорно съобщение до КАТ за налагане запор върху установени МПС собственост на длъжника.

На 12.12.2014г. взискателят е поискал извършване опис и публична продан на МПС собственост на длъжника. Описът е насрочен от ЧСИ за 05.02.2015г. за 10-12ч., но не е извършен, тъй като МПС не са били предоставени за опис.

По изп.дело са извършени следните плащания от длъжника- на 19.01.2015г. на сумата от 150лева; на 19.02.2015г. на сумата от 150лева; на 21.03.2015г. на сумата от 100лева; на 17.04.2015г. на сумата от 130лева; на 19.05.2015г. на сумата от 130лева; на 19.06.2015г. на сумата от 120лева; на 20.07.2015г. на сумата от 100лева; на 24.08.2015г. на сумата от 100лева; на 28.09.2015г. на сумата от 100лева; на 29.10.2015г. на сумата от 100лева; на 30.11.2015г. на сумата от 100лева; на 16.12.2015г. на сумата от 70лева; на 18.01.2016г. на сумата от 80лева; на 26.02.2016г. на сумата от 80лева; на 16.03.2016г. на сумата от 80лева; на 16.03.2016г. на сумата от 80лева и на 17.05.2016г. на сумата от 50лева.

На 16.08.2016г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до банка ДСК ЕАД. В изпълнение на запорното съобщение, на 24.08.2016г. по изп. дело е постъпила сумата от 147,28лева.

На 12.07.2018г., по молба на взискателя от 11.07.2018г., ЧСИ е изпратил запорно 3 съобщение до банка ЦКБ АД. В отговор е посочено, че липсват средства по открита сметка.

На 24.01.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на длъжника за 05.03.2019г. от 13ч.

По изп. дело са постъпили плащания от длъжника чрез адв. дружество П., както следва: на 21.03.2019г. на сумата от 190лева; на 23.05.2019г. на сумата от 190лева; на 13.09.2019г. на сумата от 380лева; на 17.06.2020г. на сумата от 380лева; на 02.07.2021г. на сумата от 800лева.

На 04.04.2019г. е наложена възбрана върху притежавана от длъжника 1/6ид.ч. от недвижим имот.

На 14.01.2020г. адв. П. е изискал от ЧСИ справка за актуалния размер на дълга, с оглед евентуалното му погасяване изцяло. Искането е уважено.

За 28.01.2020г. е бил насрочен опис на възбранения имот. Описът не е проведен, като по нова молба на взискателя е бил насрочен отново за 04.12.2020г. Призовката за описа отново не е била връчена длъжника, поради неоткриването му и е насрочен нов опис за 30.07.2021г., който пак не се е провел.

Постъпвалите по изп.дело суми са били регулярно разпределяни в полза на взискателите- първоначален и присъединен по право /Държавата/, както и за такси към ЧСИ, за което са правените съответните отбелязвания върху изп. лист и удостоверенията за наличие на публични задължения.

На 16.06.2022г. взискателят е поискал нова справка НАП и налагане запор върху трудово възнаграждение при установяване на действащо такова. Изготвената от ЧСИ справка не е установила такова.

На 02.08.2022г. е отправено искане от ЧСИ за вписване на възбрана върху установен имот на длъжника.

За 13.10.2022г. отново е бил насрочен опис на недвижим имот на длъжника. Така насроченият опис е бил отменен от ЧСИ предвид представена му обезпечителна заповед за спиране на изпълнението издадена по настоящото гр.дело.

Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 71/2013г. по описа на ЧСИ рег. № 712 Илиана Станчева с район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения и данни изп. производство да е междувременно прекратено. Следователно, ответникът притежава надлежна пасивна процесуална и материална легитимация.