Решение № 4092 от 21.10.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4092

Стара Загора, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20247240700949 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на С. Д. Л., с настоящ адрес с. Градец, общ. Котел, обл. Сливен, уточнена с искова молба вх. № 5804/ 28.11.2024г. и с поправена искова молба, подадена от процесуалния представител на ищеца – адв. М. С. от АК – Стара Загора, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е предявен иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпени от С. Л. неимуществени вреди при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста гр. Стара Загора, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за периода 12.07.2024г. – 26.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че изтърпява наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора при лоши хигиенни и битови условия, за обосноваването на които сочи, че в помещението, в което е настанен, имало мухъл, насекоми, дървеници, хлебарки и други буболечки. Твърди, че в килията, в която пребивава, с размери на помещението 6 х 5 метра, са настанени 10 човека, в нарушение на изискването за минимална жилищна площ на всяко от задържаните лица не по-малко от 4 кв. метра, като липсвали и условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията. Сочи, че мизерните условия му причиняват физически и психически стрес, болки и унижения, като тези условия са опасни и за здравето му. Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, довело до причинени му неимуществени вреди, обезщетение за които претендира.

Ответникът - Г. Д. „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. С подробно изложени съображения обосновава, че условията в Ареста гр. Стара Загора, при които С. Л. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Поддържа, че дори и да се приеме, че е налице някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца от санитарно-хигиенните и битовите условия в Ареста гр. Стара Загора, то твърдението му за жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на претендираното обезщетение, се явява недоказано. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, като недоказан и неоснователен.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че исковата претенция е недоказана по основание и по размер и предлага да бъде отхвърлена, като неоснователна. Поддържа, че събраните по делото доказателства оборват твърденията на ищеца, че е изтърпявал мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста Стара Загора при условия, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, за което излага подробни съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно справка изх. № 459/ 20.01.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора (л.29 - л.30 по делото), ищецът С. Д. Л. е постъпил в Ареста гр. Стара Загора на 12.07.2024г. – първоначална по взета мярка за процесуална принуда – задържане за срок до 72 часа, от 15.10.2024г. във връзка с изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 502/ 2024г. по описа на Второ Районно управление – Стара Загора. При престоя на С. Л. в Ареста гр. Стара Загора, задържаното лице е било настанено в спално помещение № 2 с площ от 26.68кв.м, в което е пребивавал с още пет лица. Килията е с източно изложение с прозорец 200х160см., осигуряващ приток на естествена светлина и въздух. Сочи се в справката, че спалното помещение е оборудвано с шест легла, маса, столове, шкаф, с изградена аспирация, като разполага и със санитарен възел, мивка и течаща вода. През м. март 2024г. в ареста е извършено цялостно боядисване на всички спални помещения. В посочената справка, както и в Справка рег. № 113-370 от 16.01.2025г. (л.34-л.35 по делото), подробно е описана въведената със Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за Вътрешния ред в арестите, организация и периодичност на изпиране на постелъчното бельо и постелъчния инвентар, съгласно утвърден от Началника на затвора график; реда за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите им части с осигурявани от администрацията почистващи препарати и хигиенни материали. На задържаните лица ежемесечно бил предоставян по един тоалетен сапун и един сапун за пране, за поддържане на личната хигиена. Сочи се в справките и че периодично, по утвърден график, се осъществявали дейности по дезинсекция, дератизация и дезинфекция.

По делото са представени и приети като доказателства Справка изх. № 459/ 20.01.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора; Справка рег. № 113-370 от 16.01.2025г. с приложени към нея документи – утвърден график за разпределението на времето на задържаните лица Арест гр. Стара Загора; заверени копия на утвърдени графици за изпиране на спално бельо; заверени копия на искания и на заповеди за отпускане на почистващи препарати и хигиенни материали за нуждите на ареста; списъци за раздадени сапуни; графици за дезинсекционни обработки, протоколи за извършени ДДД обработки, вещева ведомост на Арест Стара Загора и др.

По искане на ищеца е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П. Е. И.. Свидетелят заявява, че е бил в една килия с ищеца С. Л. в периода от 03.10.2024г. до началото на м. декември 2024г. В килията (спално помещение № 2) били настанени девет - десет задържани лица. Условията в килията били лоши – било пренаселено; на две седмици давали препарат за почистване, който не бил достатъчен за дезинфекция; шкафчетата нямали врати, били мръсни и ръждясали; имало много дървеници, вкл. гнезда на дървеници в дюшеците, като докато е бил в килията, свидетелят видял само веднъж през м. февруари 2025г. да се пръска срещу дървеници; чаршафите се сменяли на две-три седмици, а одеялата били стари и мръсни и се ползвали с години; по стените имало мухъл и следи от убити дървеници.

По допустимостта на исковата претенция:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГД „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явява недоказан и неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените (респ. задържаните) да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В чл.3 от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (чл.3, ал.2 от ЗИНЗС). На това право на лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС).

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В посочените решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.