Решение № 260068 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е № 260068

28.04.2022 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 29.03.2022 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

Секретар:

Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 703 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.П., против Решение № 3003 от 13.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 10169/20 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., поправено с решение № 23 от 12.01.2021 г., с което се осъжда Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на Д.Б.П., ЕГН:********* следните суми: сумата от 1 634, 59 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 212, 90 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 за периода 10.08.2017 г.- 11.08.2020 г., както и сумата от 213, 26 лева мораторна лихва за периода 01.10.2017 г. - 14.08.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и осъжда ОД на МВР - гр.Пловдив да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 115, 83 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева - разноски за съдебно- счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Във въззивната жалба на ОД на МВР - гр.Пловдив се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2017 г., както и се оспорва субисидиарното приложение на общата уредба и се поддържа приложението на ЗМВР и издадените въз основа на същия наредби.

Навежда довода, че не е взето предвид изменението на чл.187, ал.1 и ал.4 от ЗМВР в ДВ бр.60/2020 г. Поддържа се, че дори и исковете да са доказани по основание, то същите са останали недоказани по размер. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Алтернативно се иска ако се счете, че към изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. се прилага КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, да бъдат отхвърлени исковете за третото тримесечие на 2020 г. като недоказани по основание и размер, предвид влизане в сила на изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. Претендира се присъждането на направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Б.П., чрез пълномощника адвокат Т.Т., с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Противопоставя се на алтернативното искане за отхвърляне на иска за третото тримесечие на 2020 г. и твърди, че същото не касае процесния период.

Иска се решението да бъде потвърдено, както и да се осъди жалбоподателя да заплати разноските за производството.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д.Б.П. твърди, че като служител на МВР през периода 10.08.2017 г. до 11.08.2020 г. е полагал труд като „***“ в група „***“ на сектор „***“. През процесния период изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През този период положил общо 1 680 часа нощен труд, за който след преизчисляването му с коефициент 1, 143 като дневен, се дължали заплащането на 1524, 46 лева, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 218, 01 лева, дължима по месечно за неизплатените възнаграждения за положен нощен труд. Посочва, че горните суми не били заплатени, поради което претендира присъждането им, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба.

По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на главницата на 1 634, 59 лева и на мораторната лихва на 213, 26 лева.

Ответникът, с отговора си по реда на чл.131 ГПК, е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г., уреждащи за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители в МВР, които намира за приложими. Излага подробни съображения, че ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143. Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както извънреден, така и нощен труд. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

С обжалваното решение районният съд е приел, че Законът за държавния служител намира субсидиарно приложение по отношение на неуредените положения в ЗМВР. РС се е позовал на член 67, ал. 3 от ЗДСл, според която разпоредба минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Според РС в наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предвид на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 1488 часа нощен труд, като разликата от 212, 90 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1634, 59 лева, а размера на мор. лихва за периода е 213, 26 лева., са уважение предявените искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, че през процесния период 10.08.2017 г. -

11.08.2020 г. ищецът е заемал длъжност полицай към ОД на МВР-Пловдив, а така и че е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представени са Заповеди № 8121з-40 от 25.01.2015 г., № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и № 8121з-156 от 05.02.2017 г. за определяне на допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Представена е и справка - извадка от разплащателна ведомост за изплатен извънреден и нощен труд в часове за периода 10.08.2017 г. -

11.08.2020 г.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза,от която се установява, че през процесния период 10.08.2017 г. - 11.08.2020 г. положеният от ищеца труд е начисляван тримесечно, като заплащането на същия е станало през първия месец от следващото тримесечие. Вещото лице е констатирало, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода 10.08.2017 г. -

11.08.2020 г. са 1 488 часа, които след приравняването им на дневен труд с К 1, 143 стават 1700, 9 часа. Разликата от 212, 9 часа представлява положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 1634, 59 лева, подробно посочено в табличен вид, която сума от 1634, 59 лева не е изплатена на ищеца. Изчислената от вещото лице мораторна лихва, считано от падежа на всяко плащане /1-во число на месеца следващ месеца на начисляване/ е в размер на 213, 26 лева.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според редакцията на чл.187 от ЗМВР ( действаща съгласно изм. и доп. с ДВ бр.81 от 2016 г. - до изм. и доп. с ДВ бр.60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

С § 52 от ЗИДЗМВР, ДВ-бр. 60/07.07.2020 г., е извършено изменение на 187 ЗМВР като в ал. 1 е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22, 00 и 6, 00 ч. Регламентирана е нова ал.4, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

В Разпоредбата на чл. 188, ал.

2 ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период са действали Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №

8121з-36/ 07.01.2020 г. /за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР/. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и предвиденото в чл. 3, ал. 2 на наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., където е посочено, че е възможно полагане на труд през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.