Решение № 349 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300500553 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 12008/30.01.2024 г. /на ЧСИ/ от длъжника А. А. К. с ЕГН ********** с адрес: *** срещу Разпореждане с изх.

№ 121821/11.12.2023г. по изпълнително дело № 20178240400309 по описа на ЧСИ К. П. с рег. № ***, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането му, направено с молба с вх. №

105036/20.11.2023 г. да прекрати изпълни телното производство поради настъпила перемпция. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са били извършвани изпълнителни действия повече от две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона.

Поддържа още, че не са били налице предпоставки за конституиране на нов взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***и досегашният взискател „ БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е бил неправилно заличен, тъй като цесията не е породила действие спрямо длъжника поради липсата на уведомяване и цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е бил неправилно конституиран като страна в производството. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ.

Взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е взел становище жалбата.

ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като 1 обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил интерес от изпълнението.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство и кога ще стане това. С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД , обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на 2 имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Изпълнителното производство е образувано на 09.02.2017 г. по молба на първоначалния взискател „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС “ ЕАД с ЕИК ***въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.12.2016 г. от РС – Пловдив въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14168/2016 г. на Районен съд – Пловдив, против длъжника А. А. К., а предмет на изпълнение са парични задължения. С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, включващи определяне на изпълнителния способ при събиране на вземането от длъжника. С молба от 03.04.2017 г. взискателят „ БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е поискал да се извърши справка за банкови сметки и при наличието на такива да се пристъпи към изпълнение с налагане на запор. На 11.05.2017 г. е изпратена ПДИ до длъжника, връчена му на 29.06.2017 г. със същата длъжникът е уведомен от ЧСИ, че се налага запор върху трудовото възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, което той получава от работодателя си „ТЕКС - 2002" ЕООД, както и че е наложен запор върху банковите му сметки и депозити в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. На 11.05.2017 г. са изпратени запорни съобщения за наложен запор върху всички банковите сметки и депозити, открити на името на длъжника в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, както и запорно съобщение до работодателя на длъжника „ТЕКС - 2002" ЕООД. На 02.06.2017 г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ е изпратен по изп.дело отговор относно наличието на банкови сметки на длъжника. На 05.06.2017 г. по изпълнителното дело е присъединен като взискател - Държавата чрез ТД на НАП - Пловдив въз основа на Удостоверение е вх.№35490/05.06.2017 г. за дължимите й от длъжника публични вземания. С Призовка за принудително изпълнение с изх.№ 85050/07.09.2017 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че ще бъде насрочен опис на движими вещи, но такъв не е бил насрочен и не е бил извършен. С разпореждане с изх. № 71341/31.07.2019 г. ЧСИ К. П. с насрочил опис на движими вещи, който да се осъществи на 10.09.2019 г., но насроченият опис не е бил извършен. На 25.01.2021 г. е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за конституирането му като взискател на мястото на първоначалния, въз основа на договор за цесия.

На 20.11.2023г. е постъпила молба от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години, а с обжалваното тук разпореждане от 11.12.2023 г. молбата е оставена без уважение.

Предвид горните констатации Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното производство за незаконосъобразен.

Видно от хронологията на изпълнителното дело, по същото по 3 отношение на длъжника последно са извършвани действия, прекъсващи давността съгласно посочените по-горе разяснения в т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на 05.06.2017 г., когато е конституиран нов взискател. До 05.06.2019 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Към деня на подаване на молбата о т „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за конституирането му като взискател на мястото на първоначалния, въз основа на договор за цесия - 25.01.2021 г., перемпцията е била настъпила, поради което следва да се приеме, че изпълнителното производство е било прекратено по право.

Ето защо частният съдебен изпълнител е следвало да констатира това прекратяване и да уважи молбата на длъжника.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата на длъжника е основателна. Обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени, като на съдебния изпълнител ще се дадат указания за изготвяне на постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

По посочените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх.№ 121821/11.12.2023г. по изпълнително дело № 20178240400309 по описа на ЧСИ К. П. с рег. № ***, с район на действие - ОС - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника А. А. К. с ЕГН ********** направено с молба с вх. № 105036/20.11.2023г. да се прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

УКАЗВА на ЧСИ К. П. с рег. № ***, с район на действие - ОС – Пловдив, че следва да издаде постановление за прекратяване на изп.д. № 20178240400309.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4