Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 19.10.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 459/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
19.10.2023
В сила
15.02.2024
Състав
Николай Иванов Кирков

Цитирани разпоредби

  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2,т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.11 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.15,ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.68,ал.1,т.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.78,ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • §1,т.11 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 24и · Закон за чужденците в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ямбол, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М. М. П. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20232330200459 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на “Екопласт Файбър“ ЕАД ЕИК:**** против наказателно постановление № 28-2200114/17.02.2023г. издадено от ***** на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на дружеството на осн. чл.79,ал.4 ,вр. чл.78,ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,за нарушение на чл.15,ал.1 от същия Закон му е наложена имущестена санкция в размер на 3500 лв.

Твърди се ,че липсва извършено от страна на дружеството жалбоподател нарушение на посочената в НП разпоредба,поради което се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуален представител на жалбоподателя, който в писмена защита излага подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановлени

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез наказващия орган и процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП. Пледира НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение..

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2022г., в „Дирекция“ Инспекция по труда“ –Ямбол бил получен сигнал за 1 злополука в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в местност „Чатал могила“ в общ.Ямбол, собственост на дружеството – жалбоподател, при която е загинал човек.

Обекта бил посетен от служители на Дирекция „Инспекция по труда „-Ямбол свидетелите Н.Х. , Св.П. и актосъставителя Д.Н*.В хода на проверката инспекторите установили 12 непалски граждани ,сред които Д* Г*, който в него момент пълнил чували в двора на предприятието.

При преглед представените от страна на дружеството- жалбоподател документи инспекторите установили ,че лицето Д* Г* има издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ , издадено на 04.08.2022г. и валидно до 17.11.2024г. за работодател“ Болан България“ ЕОО на длъжност „пълнач на възглавници“.Било констатирано също ,че между „Екопласт Файбър“ и „Болан България“ има сключен на 15.07.2022г. договор за услуги и в тази връзка 30 работници на „Болан България“ са изпратени в дружествотожалбоподател с цел обучение ,в т. ч. и Д.Г*, който бил инструктиран на 11.07.20222г. в „Екопласт Файбър“ за длъжността“машинен оператор“.

В хода на проверката лицето Дж.Г*попълнил декларация по чл.68,ал.1,т-.3 от Закона за трудовата миграция и трудова мобилност на английски език ,в която посочил ,че работи в „Екопласт Файбър“ от 05.08.2023г. като машинен оператор и по време на инцидента е работил на четвъртия етаж.Посочил е също ,че получава заплата от „Болан България в размер на 760 лв, има трудов договор и заповед за командироване от това дружество.

Инспекторати установили и ,че 26.09.2023г.“Екопласт Файбър“ в качеството си на местен работодател по смисъла на чл.11 от ДР на ЗТМТМ е подал заявление до ОД на МВРЯмбол с вх. № ***/26.09.2022г. за издаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ за лицето Д.Г* на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство, като в заявлението е приложен срочен трудов договор.

Въз основа на тези констатации Д.Н*** приела ,че дружеството жалбоподател, в качеството си на Местен работодател по смисъла на §1,т.11 от ДР на ЗТМТМ е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022г. лицето Дж.Г* на длъжност „обслужващ работник,промишлено производство“ в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в гр.Ямбол, местност „Чатал могила“,без съответно разрешение за работа и съставила АУАН за нарушение на нарушил чл.15,ал.1 от ЗТМТМ.

Въз основа на така съставения АУАН впоследствие **** на Дирекция "Инспекция по труда"- Ямбол издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации и наложил на дружеството жалбоподател наказание "Имуществена санкция" в размер на 3500 лева.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетите писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.

2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна, поради следните съображения:

Съдът разглеждайки делото по същество намира ,че не се доказа извършването на описаното в атакуваното наказателно постановление административно нарушение .

В случая на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно-наказателната отговорност за нарушение на разпоредбата чл.15,ал.1 от ЗТМТМ, според която Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл.7, ал. 3.

За да е осъществено изпълнителното деяние на визираното нарушение е необходимо да се установи ,че лицето е престирало работна сила в полза на негов работодател,без да е налице надлежно издадено разрешение за пребиваване и работа от МВР.

По делото не е спорно ,че лицето Дж.Г* не е имал издадено единно разрешение за пребиваване и работа при работодателя Екопласт Файбор, както и ,че по време на проверката се е намирал в двора на предприятието.

Спорен е въпросът дали в конкретния случай се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време и уговорено възнаграждение. Т.е., дали се установяват елементите на трудовото правоотношение, за да бъде прието, че между посочените лица съществува такова, но в нарушение на закона работника е допуснат без да е налице надлежно разрешение.

Настоящият състав намира, че доказателствата по делото не установяват по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че свид.Дж.Г* е бил в трудовоправни отношения с дружеството- жалбоподател по време на извършената от контролните органи проверка.

От показанията на свидетелите Н.Х. и Св.П. е видно ,че не са установили св. Г*да има действащ трудов договор с дружеството- жалбоподател, какво е било работното му място , конкретната длъжност и какво трудовото възнаграждение е договорено и е получавал или е следвало да получава.От показанията им става ясно ,че констатацията им за съществуващо трудово правоотношение между свид.Гурунг и дружеството- жалбоподател е въз основа на попълнената от него декларация по чл.68,ал.1,т.3 от ЗТМТМ.

Според съда от посочената декларация не може да се направи еднозначен извод ,че лицето е било в трудови правоотношения с „Екопласт Файбър“.Това е така ,тъй като попълнената декларация е противоречива.Видно от съдържанието й св.Г* е декларирал в т.

4,че работи в „Екопласт Фйъбър“, като в т.5 и 7 е посочил различни длъжности, но в т.10/размер на заплатата/ и т.12 е посочил „Болан България“ ЕООД, а в т.11 е декларирал ,че е налице трудов договор.Т.е. от тези обстоятелства не става ясно какво в същност е искал да декларира Гурунг относно действителния му работодател.

3

При така декларираните обстоятелства с основание може да се приеме ,че св.Гурунг не е разбрал точния смисъл на декларацията, доколкото тя е била на английски език,а видно от отбелязването на преводача ,ръкописния й текст е трудно четим и написан с правописни грешки.

Двусмисления характер на декларираните обстоятелства са довели и до неясни констатации в акта и НП относно конкретната длъжност , която се твърди ,че св.Г* е изпълнявал в предприятието.В НП първоначално е посочено, въз- основа на декларацията ,че работи като машинен оператор , а по надолу въз основа на подаденото заявление до ОД на МВР-Ямбол е прието ,че работи на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“.Това на свой ред води до неяснота каква конкретна длъжност в случая е изпълнявал свид.Гуринг и къде е било работното му място.

Същевременно от представените по делото справки от НАП се установява ,че към 27.09.2023г. св.Г*е бил в срочно трудово правоотношение с „Болан България“ „ЕООД, започнало от 03.05.2022г. и със срок от 04.05.2025г., за който работодател е получил ЕРПР.По делото е представен и договор от 15.07.2022г. ,сключен между „Екопласт Файбър“ ЕАД и „Болан България“ по силата на който свид.Гуринг и още дванадесет непалски граждани били изпратени на обучение в предприятието на дружеството- жалбоподател.

Така посочените писмени доказателства, наред с и устните такива-показанията на свид.Кр.Д* и свид.Г*,че той не е работник на „Екопласт Файбър“, а се е намирал в предприятието за обучение, за което е получавал трудово възнаграждение от друг работодател не позволяват да се направи несъмнен извод ,че Дж.Г* е бил в трудово правоотношение с „Екопласт Файбър“.

Следва да се отбележи ,че приложеният по делото трудов договор от 15.09.2022г.

,сключен между „Екопласт Файбър“ ЕАД ,в качеството му на работодател и Дж.Г. ,в качеството му на работник не води до извод ,че към инкриминираната дата между тях е имала валидна трудовоправна връзка, тъй като , в пар. 10 от същия е уговорено изрично ,че той влиза в сила след издаване на документ за пребиваване на територията на Република България , а такъв към тази дата не е издаден.

Извод в тази насока не може да бъде направен и от съставените присъствени форми от „Екопласт файбър“, които несъмнено показват ,кога реално лицата са присъствали, но не и че са престирали работна сила по трудово правоотношение, тъй като и като обучаеми са имали задължения да присъстват в определените им дни в предприятието.

При така установеното, настоящият състав намира, в случая не е доказано наличието на трудово правоотношение, а там и да е осъществено изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение на чл.15 ,ал.1 от ЗТМТМ, което налага наказателното постановление да бъде отменено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление ****/17.02.2023г. издадено от ***** на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на “Екопласт Файбър“ ЕАД ЕИК:**** на осн. чл.79,ал.4 ,вр. чл.78,ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,за нарушение на чл.15,ал.1 от същия Закон му е наложена имущестена санкция в размер на 3500 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5