Решение № 302 от 21.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Горна Оряховица, 21.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120102318 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “Профи кредит България” ЕООД, че сключил с ответника E.

П. И.. договор за потребителски кредит № 30041772178/08.01.2020 г., по силата на който й предоставил сума в размер 3 000 лв. чрез погасяване на задължения към трети лица – 600 лв. към „Ситикредит“ АД; 837 лв. към „Сити кеш“ ООД и 1 300 лв. към „4финанс“ ЕООД и превод на сумата от 227 лв. по нейна банкова сметка на 09.01.2020 г. Ответникът се задължил да заплати на ищеца възнаграждение от 41 % годишна лихва или лихвен процент на ден – 0,11 % и годишен процент на разходите 49,23 %. Твърди се, че ответникът ползвал услугата „Фаст“ – приоритетно разглеждане на искането за кредит и закупил, но не се е възползвал от възползвал от услугата „Флекси“ – възможност за отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски и смяна на падежната дата на вноските, за което дължал възнаграждения съответно 900 лв. и 2 910 лв., чието заплащане било разсрочено и дължимо с вноските по кредита. Твърди се, че ответникът е заплатил общо 300 лв., с което погасил лихва за забава от 20,74 лв. и е направил една пълна и една частична погасителна вноска, последната с дата 29.05.2020 г. Съгласно чл.12.3 от общите условия неплащането на две или повече последователни месечни вноски давало право на ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем, което било сторено на 03.03.2021 г. Било изпратено уведомление до ответника, но писмото не било получено, като 1 непотърсено от получателя. Твърди се, че поради неизпълнението на задълженията ответникът дължи и лихва за забава от 263,86 лв. върху просрочените вноски до датата на предсрочната изискуемост – 03.03.2021 г. и след тази дата до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2021 г., в размер на 453,60 лв. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на чл.19, ал.4 ЗПК и не противоречи на добрите нрави, а клаузите, уреждащи двете допълнителни услуги не заобикалят посочената норма и нямат неравноправен характер. Моли се за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за потребителски кредит № 30041772178/08.01.2020 г., сключен с ответника, а именно 2 933,62 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 1 157,10 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.03.2020 г. – 03.03.2021 г.; 856,53 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“; 2 829,17 лв. – възнаграждение за услуга „Флекси“; 263,86 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 06.02.2020 г. до 03.03.2021 г.; 453,60 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 03.03.2021 г. до 29.09.2021 г., за които е издадена заповед № 939/30.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1844/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар в заповедното и исковото производство.

Ответникът E. П. И.. оспорва да е получила сумата по кредита и да е уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Възразява за нищожност на клаузите, предвиждащи заплащане на договорна лихва от 41 % годишно, както и тези, уреждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ поради техния неравноправен характер. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Уважаването им е предпоставено от установяване от страна на ищеца осъществяването на следните материалноправни предпоставки: наличие на действително правоотношение между страните по сключен договор за потребителски кредит с ползване на допълнителни услуги с твърдяното от ищеца съдържание; че ищецът е разгледал приоритетно искането за кредит на ответника; че е предоставил на ответника сумата от 3 000 лв. чрез погасяване на задължения към трети лица – 600 лв. към „Стик-кредит“ АД; 837 лв. към „Сити кеш“ ООД и 1 300 лв. към „4финанс“ ЕООД и превод на сумата от 227 лв. по банкова сметка на 09.01.2020 г.; че е уведомил ответника, че ще упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

2

От представения договор за потребителски кредит

№

30041772178/08.01.2020 г. се установява, че ищецът се задължил да предостави на ответника сумата от 3 000 лв. чрез рефинансиране – превод в полза на ответника и по сметка на „Стик-кредит“ АД – 600 лв., на „Сити кеш“ ООД – 837 лв. и на „4финанс“ ЕООД – 1 300 лв., и банков превод на остатъка по банкова сметка на ответницата IBAN: ***. Съгласно т. IV ответникът се задължавал да върне сумата за 36 месеца (до 05.01.2023 г. съгласно погасителния план към договора) на равни месечни вноски от по 144,96 лв., включващи главница и възнаградителна лихва от 41 % годишно, или 0,11 % на ден. Съгласно чл.4.1. от общите условия, размерът на договорната лихва бил предварително определен за целия срок на договора (фиксиран лихвен процент).

Видно от договора, ответникът се съгласил да му бъдат предоставени допълнителни услуги – „Фаст“ при възнаграждение от 900 лв. и „Флекси“ при възнаграждение от 2 910 лв. Съгласно чл.15.1. от общите условия, услугата „Фаст“ се състояла в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, които не са закупили услугата, а сумата се нареждала до 24 часа след подписване на договора. Съгласно чл.15.2. услугата „Флекси“, включвала възможност за промяна в погасителния план чрез искане до кредитора да му отложи накуп или на части различен брой месечни вноски, определени според срока на договора, извършените до момента плащания и доказаните причини за това (чл.15.2.1.); чрез искане до кредитора да му намали на части или накуп размера на различен брой месечни вноски, определени според същите показатели или чрез промяна на датата на падежа на месечните вноски. Плащането на възнагражденията за тези услуги в общ размер 3 810 лв. било разсрочено на 36 вноски до края на срока на договора от по 105,83 лв. всяка, дължими с месечните анюитетни вноски.

В чл.12.1. от общите условия било регламентирано, че при забава в плащането на месечна вноска се начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент +10% годишно, за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Съгласно чл.6.4. от общите условия, в случай че е постъпила сума, недостатъчна за погасяване на текущите задължения, вземанията се считат погасени според писменото изявление на клиента или ако такова липсва – задълженията за разноски и такси, лихви за забава, неустойки, обезщетения и възнаграждение при закупена допълнителна услуга се погасяват преди главницата. Съгласно чл.12.3. от общите условия, при просрочване на две или повече вноски в пълен размер, кредиторът имал право да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, изпратено на адреса за корспонденция, по факса, електронната поща, по телефона – устно или чрез смс, на последно декларираните адреси за комуникация или в персоналния акаунт в клиентския портал (чл.12.5., вр. чл.13.2. от общите условия). В този случай се дължало заплащане на остатъчната непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение за допълнителни услуги, 3 падежиралата договорна лихва, лихвите за забава и таксите по тарифата на ищеца (чл.12.4. от общите условия).

Посочените писмени доказателства установяват сключването на договора, доколкото съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че неоспорените по авторство изявления на страните изхождат от тях. С това първата от посочените предпоставки е осъществена и за ищеца е възникнало задължение да предостави сумата по кредита по уговорения начин – чрез погасяване на задължения към трети лица и превод по банковата сметка на ответника. Представените четири извлечения от електронно банкиране за извършени транзакции установяват, на датата на сключване на договора ищецът е извършил нареждания за безкасови преводи до банковите сметки на посочените в т.V от договора финансови институции и на ответника в съответните размери, с което е погасил задължения на ответника и платил по негова сметка общо 3 000 лв. Оспорването на получаването на сумата е несъответно както на посоченото, така и на извършеното частично плащане, доколкото ответникът не твърди то да е без основание.

Съдържанието на услугата „Фаст“ по същество представлява изпълнение на нормативно установеното преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити, да оцени платежоспособността на кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. ЗПК).

Доколкото това е именно задължение, съответно дружеството, предоставящо потребителския кредит, е длъжник по него, такса (цена или възнаграждение) за изпълнението му, не се следва. Същото – че ищецът не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на договора е вписано в бланката на всяка страница от договора, но въпреки това „Фаст“ е услуга именно с такова съдържание. Не би могло да се приеме, че ответникът е получил някаква услуга, доколкото липсва законоустановен или уговорен от страните срок за разглеждане на искането без ползване на услугата. Възнаграждение е дължимо не заради изразеното при кандидатстване желание на кредитополучателя или задължаването му да заплати такса, а заради спазване от страна на кредитора на уговорения срок, какъвто няма. На следващо място, разглеждането на документи не съставлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Това е така, защото е явно, че дейността, за която се претендира таксата, се извършва преди сключване на договора, а посочената норма на ЗПК позволява начисляването на допълнителни услуги само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с изпълнение на основните задължения на страните по него. Неоснователно ищецът свързва предоставянето на услугата с превеждането на сумата по кредита до 24 часа. Това е задължението на ищеца да предостави сумата по кредита и да се приеме това негово становище би означавало, че той сам признава да изисква такса за усвояване на кредита, в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК и спомената по-горе декларация в бланката на договора.

Услугата „Флекси“ съдържа различни компоненти, по същество съставляващи евентуални бъдещи изменения на уговорения начин на 4 плащане, които в общия случай настъпват по съглашение между страните.

Няма основание да се приеме, че съдържанието на услугата е предварително съгласие на кредитора за това изменение, тъй като видно от чл.15.2. от общите условия, за упражняване на дадените при закупуване на пакета права са поставени значителни ограничения и следва да са налице множество условия, в т.ч. представяне на доказателства за осъществяване на причини, предварително счетени за уважителни. Кредиторът е изложил отнапред условията, които той е съобразил като икономически приемливи за такива изменения, при което таксата за услугата реално не покрива поет от него риск, защото такъв няма. Понеже предварително поставените условия и изисквания дават право на кредитора да откаже изменението, правото на кредитополучателя няма потестативен характер и не може да съставлява услуга. На следващо място – не се твърди това право да е упражнено, а претендираната сума не може да се дължи само заради съществуващата възможност, която както по-горе бе изяснено не е по-различна от възможността на всяка страна по договор да поиска неговото изменение.