Решение № 209 от 17.11.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. К., 17.11.20** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20**5510101480 по описа за 20** година

Предявен е иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда /КТ/.

Производството е образувано по искова молба от КР. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. „Г.“ № ** против: „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Р.“ № ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И.. Ищецът твърди, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни увреждания. Сочи, че бил назначен с трудов договор № *** г., по чл. **, ал. 4 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ в завод **, цех/отдел *** в „А.“ АД, гр. К. на длъжност „***“. Работникът бил допуснат до самостоятелна работа като „***“ с протокол № *** от 02.04.2015 г. Основните задължения на работника според този договор били да:

„извършва текущ, периодичен преглед и основен ремонт на монтираните машини и съоръжения; открива и отстранява дефектите и поддържането на изправност: осигурява безаварийна и надеждна работа на механооборудването и подемно-транспортните съоръжения и др.“ Твърди, че на *** г. бил на работа редовна смяна с работно време от 07:40 ч. до **:00 ч. и от **:40 ч. до 16:20 ч. Участвал в група служители на цех **, цех/отдел *** в „А.“ АД, които извършвали монтаж на спирателен фланцов кран на ресивър за въздух. Кранът се намирал на височина около 2 метра над земята. За улеснение на монтажа била изградена платформа тип „магаре“ на височина около 1,2 метра. Ищецът извършвал затягане на болтовете на фланците на крана, качен на платформата и подпрян с крак на допълнително платно, подпряно на платформата и на оградата в близост до ресивъра. При затягане на гайка с гаечен ключ, същият се изплъзнал, пострадалият изгубил равновесие, политнал назад и паднал на земята. В резултат на трудовата злополука ищецът получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост (хумерус) на дясно рамо. След инцидента на 1

*** г., К.П. бил откаран от вътрешна линейка на „А.“ АД до входа на „ДКЦ П. К.“ ЕООД. Бил прегледан от семейния лекар на пострадалия - д-р Димов, който установил счупване на горния край на раменната кост, при което го изпратил за лечение при д-р П.Л.. Издаден бил болничен лист *** за 14 дни отпуск и Амб. Лист № *** г. Ищецът продължавал да има болки, поради което на 13.11.2018 г.; на 07.**.2018 г.; **.**.2018 г.; 09.01.2019 г.; 06.02.2019 г.; 07.03.2019 г.; 08.04.2019 г. били извършени прегледи с Амбулатории листи № ***.

Сочи, че при извършените прегледи основната диагноза била счупване на горния край на раменната кост с препоръчителни физиотерапевтични процедури. Продължен бил периода на временна нетрудоспособност с болнични листа № *****98; ***. Поради недостатъчен ефект от лечението, болки и ограничени движения в дясна раменна става на 22.02.2019 г. пострадалият постъпил за лечение-рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал *** и бил изписан на 01.03.2019 г. На 22.04.2019 г. било издадено Експертно Решение № *** г. с оценка на работоспособността: временно неработоспособен с увреждане 50%.

Твърди, че за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. С. била подадена декларация № 36 от 08.04.2019 г. и било издадено Разпореждане № 36 от 30.04.2019 г., с което злополуката с К.П. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа.

Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука, която била правопораждащият юридически факт.

Отговорността на работодателя била обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имали вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата била причинена при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука.

Сочи, че в резултат на претърпяната трудова злополука на *** г. ищецът К.П. търпял силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално. Възстановяването на пострадалия от получените при злополуката увреждания продължавало и до днес, като оплакванията му за болка в наранените области не били отшумели. Преди процесната трудова злополука К. бил в добро здравословно състояние, работещ и работоспособен мъж, на 64 години, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, а травмата оставяла последици завинаги. При инцидента ищецът изпитал жестока болка в резултат на фрактурата на горния край на раменната кост (хумерус) на дясно рамо. Било необходимо извършване на имобилизация.

Травмата причинила временна неработоспособност за период от 240 дни. Към настоящия момент пострадалия продължавал да се оплаква от болка в дясното рамо, състоянието му било недобро, продължавал да търпи болки денонощно. Движенията на 2 десния крайник били в ограничен обем. В резултат на описаното по-горе ищецът бил лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката. Освен физическите болки и страдания, пострадалият изпитвал и психически такива, сънувал злополуката.

Твърди, че в резултат на трудовата злополука и получените при нея увреждания, К.П. претърпял и имуществени вреди в размер на 85,64 лева, които също следвало да му бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за закупуването на лекарствени средства. По делото приложил справка на закупените лекарства и опора на ръка и рамо.

С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищеца следвало да бъдат компенсирани. Безспорно било, че неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от престъплението.

Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Предвид изложеното, моли да бъдат призовани на съд и след като докажат твърдяното, съдът да постанови решение с което да осъди ответника „А.“ АД - гр. К., представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И., да заплати на ищеца К.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 25 000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт, вследствие на претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 85,64 лева, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - *** г. до тяхното окончателно изплащане.Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Заявява, че по предмета си предявените обективно съединени искове били подведомствени на съдилищата и родово подсъдни на съда пред, който делото понастоящем било висящо.

Твърди, че ищецът КР. Т. П. се намирал в трудово правоотношение с „А.“ АД, гр. К., на длъжности: „***“ и „***“, в завод **, цех/отдел ***, видно от Трудов договор № *** г. и Допълнителни споразумения: № ******** г, а според Разпореждане № *** г. на НОИ, ищецът претърпял на *** година трудова злополука в предприятието на работодателя, което обуславяло активната легитимация на ищеца за упражняване правото на иск по реда на чл. 200 КТ.

3

С оглед обстоятелството, че безвиновната и обективна отговорност на работодателя за обезвреда на претърпяна от служител или работник трудова злополука бил специален случай на отговорност за непозволено увреждане, съгл. чл. 69, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука вреди ставало изискуемо от датата на злополуката. Видно от разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ давностният срок за претендиране на вреди от трудова злополука бил 3 години от настъпване изискуемостта на вземането. В горния смисъл, счита, че исковите претенции били предявени в законоустановения давностен срок.

При съвкупната преценка на изложените факти, счита предявените обективно съединени искове за допустими, при условията на надлежно упражнено право на иск, установена материална легитимация на страните и спазени правила на подсъдността.

По основателността на исковете:

По иска за сумата от 25 500 лв. (двадесет и пет хиляди и петстотин лева) представляваща частично предявен иск на обща стойност 80 000 лева, за обезщетение за причинени неимуществена вреди - болки и страдания.

Твърди, че „А.“ АД, гр. К. не оспорвало факта на съществуващото между страните трудово правоотношение за длъжности: „***“ и „***“ обективирано в Трудов договор № *** г. и Допълнителни споразумения към него, сключени с ищеца К.П..

„А.“АД, гр. К., не оспорвало факта на настъпила с КР. Т. П. злополука на *** година, по време на работа, редовна смяна, около 13:00 часа, при ремонт на ресивър за въздух намиращ се западно от цех 430 /леярна/ на завод 5.

С оглед проведеното от работодателя вътрешно разследване на същата, обективирано в Протокол № *** г. на Комисия назначена с устна заповед на директор „АСВ“ и установена обстановка, от комисията било възприето становище, че ищецът поради проявена груба небрежност в работата си и незачитане на трудовата дисциплина, чрез използване на допълнителни нерегламентирани за дейността и за обекта, на който работел елементи (допълнителна наклонена плоскост), поставени от него, допринесъл за падането си, респективно за увреждането си.

Твърди, обаче и поддържа по категоричен начин, че на ищецът К.П. били проведени своевременно всички изискуеми се от закона инструктажи.

Със Заповед № *** г. на директор Завод **, за длъжност „Монтьор, ПИО“ и със Заповед № *** г. на директор Завод ** за длъжност „***“, били определени лица, които да обучат по безопасни и здравословни методи на работа новоназначения работник, както били назначени комисии, които да констатират успешното приключване обучението на работника. Последвало документиране на инструктажа и издаване на Служебна бележка № ***/19.03.2015 година, с която се удостоверявал този факт, а работникът бил допуснат до самостоятелна работа с Протокол № ***/02.04.2015 година за длъжност „***“ и с Протокол № *** г. за длъжност „***“.

Последен периодичен инструктаж на КР. Т. П. бил проведен на 01.10.2018 година, документиран в Книга за инструктаж по *** - Инструктаж 4 на работно място, периодичен инструктаж, Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.**.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.

ДВ бр.102 от 22.**.2009 г. попр. бр. 4 от 2010 г. изм. бр. 25 от 30.03.2010 г./.

В хода на всички инструктажи, каквато била и целта им, на работникът периодично било припомняно съдържанието и изискванията за ***, както и естеството на трудовите му задължения, спецификата на извършваната дейност и начина за безопасна работа. При постъпване на работа, работника подписал и длъжностни характеристики указващи му всички задължения и отговорности, в т.ч. познаване и прилагане на безопасни и здравословни условия на труд.