Решение № 109 от 11.08.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Сливница, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20251890200401 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. З. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Р.“ № *, чрез адв. Б. С. – ***, с която се обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** от 09.01.2022 г., издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 179, ал.3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Във връзка с изложеното в жалбата се претендира цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирано е писмено становище от пълномощника на жалбоподателя – адв. С. - ***, която моли, съдът да уважи жалбата и да отмени като незаконосъобразен процесния електронен фиш. Претендира 1 разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган - Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е становище от юрисконсулт Христо Бамбалски, с което същият оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна и недоказана, като моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш като правилно и законосъобразно издаден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 09.01.2022 г. в 06.51 часа, с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) лек автомобил марка „***“ модел „****“, с рег. № ***************, с технически допустима максимална маса 2060, по път I-8, км. 41+234 в Община Божурище, с посока Намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 179, ал.3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно: В. З. И., с ЕГН **********.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, които, преценени в своята съвкупност, не налагат различни фактически изводи.

По безспорен начин въз основа на изложената фактическа обстановка и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът прие, че жалбоподателят не е имал закупена електронна винетка, активна към момента на установяване на нарушението. Доказателства за обратното не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В административнонаказателното

2 производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления и електронни фишове.

Предвид правомощията си, настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

С измененията на ЗДвП и ЗП /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост. Заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗП, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

В случая нарушението е установено и санкционирано с електронен фиш, като, както беше посочено, съдът не констатира съществени процесуални нарушения по повод издаването на електронния фиш. В Закона за движение по пътищата е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с неплащане на дължимата винетна такса, като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3 , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на 3 извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на АПИ.

В случая по делото е приложен обжалвания електронен фиш, ведно със снимков материал към него, в които са посочени дата, място, час и описание на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика на ППС, както и данни относно ползваното техническо средство, поради което следва да се приеме, че са налице доказателства, установяващи безспорно извършеното нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като са спазени посочените по-горе изисквания за форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на обжалвания електронен фиш.

Правилно е квалифицирано деянието и осъщественият състав на административно нарушение, тъй като електронният фиш е издаден вследствие на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в електронната система, съгласно чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него статистични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Представените по делото доклад за нарушение и снимки се явяват годни доказателства в процеса. От същите се установяват мястото, времето, превозното средство, с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с което е установено нарушението. Поради това събраните по делото писмени доказателства потвърждават описаното в електронния фиш и извършеното от жалбоподателя нарушение. Правилно в електронния фиш е посочено, че същия дължи и заплащането на таксата по чл. 10а, ал. 2 от ЗП като в тази си част същия няма санкционен характер.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 300 /триста/ лева. Чл. 187а, алинеи 1 и 2 от ЗДвП предвиждат, че при установяване на нарушения по чл.

179, ал. 3—3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозно средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан 4 ползвател — от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Наказанието в разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е определено в абсолютен размер – 300 лева, независимо от характера и тежестта на нарушението. Това наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, е видно и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10а, ал. 2 от Закон за пътищата. В конкретиката на настоящия случай тази такса е в размер на 10 лева, а наложената на жалбоподателя глоба надвишава този размер 30 пъти. За да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, пък е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 70 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност.

Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3 ЗДвП е абсолютно определена, т. е., фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, съответно, предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност.

Така наложеното административно наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата в смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз /така и решение № 895 от 10.07.2024 г. на Административен съд - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г./. ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение.

Както е прието и в решение на СЕС по дело C-61/23 от 21.11.2024 г., член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., 5 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на