Решение № 341 от 30.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

ЛЮБКА МИЛКОВА

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500055 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г. Т. въззивна жалба против Решение № 1693/18.12.2024г., постановено по гр.д. № 2126/2024г. на Районен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен искът на К.

Г. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес гр.Елена, ул.“Костовска“ № 9А срещу РАЙОНЕН СЪД ГОРНА ОРЯХОВИЦА , ЕИК 000134070 с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Христо Ботев“ № 2, представляван от и.ф.Административния ръководител –Председател Златина Личева за заплащане на сумата от 6 000 /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 2591/2023 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица в разумен срок, ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, както следва :

По недопустимостта на решението:

Не може да се установи дали съдът е изпълнил служебното си задължение за задължително участие на прокурор в процеса.

По незаконосъобразността на решението:

Съдът е извършил повърхностен анализ на наведените от страните 1 възражения и доказателства. В доклада на съда липсва списък на правно релевантните факти, от които произтичат претендираните права и наведени възражения на страните.

Отправя се искане към въззивния съд да обезсили, респ. да отмени първоинстанционното решение.

В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил нито от ответника по същата - Районен съд- Горна Оряховица, нито от прокурора, участвал в първоинстанционното производство.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България заема становище за неоснователност на подадената жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Наведените от жалбоподателя доводи за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. В производството пред първоинстанционния съд е участвал прокурор, поради което не е допуснато соченото от жалбоподателя процесуално нарушение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът К. Г. Т. твърди, че на производство пред Районен съд Горна Оряховица е гр.д. № 2591/2023 г., първоначално образувано пред Районен съд Свищов. Излага, че делото не е разгледано в разумен срок и че не е спазена гаранцията за безпристрастен съд. Посочва, че са проведени шест открити съдебни заседания и че към настоящия момент делото е висящо.

Твърди, че в резултат на неразумна продължителност на производството пред този съд е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 2 сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.дело №2591/23 г. по описа на ГОРС в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът Районен съд Горна Оряховица, заема становище за недопустимост и евентуално неоснователност на исковата претенция. Излага подробни съображения и моли съда да отхвърли иска.

Представителят на Районна прокуратура Велико Търново заявява становище за неоснователност на иска.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ .

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността иска .

По оплакванията в жалбата :

Оплакването, че съдът не е посочил на ищеца кои правно релевантни за спора факти трябва да докаже, е неоснователно. Подробно в изложения с определение №1947/17.09.2024г. по първоинстанционното дело доклад съдът е посочил кои факти следва да докаже ищецът, а именно: поведение на ответника, довело до продължителност на производството извън рамките на обичайно нужното време за приключването му в нарушение на правилото на чл. 6, §1 от ЕКПЧОС, причинени неимуществени вреди, характера и естеството им и причинна връзка между вредите и поведението на ответника, както и размера на причинените вреди. С това съдът е изпълнил своите задължения да очертае в доклада както рамката на повдигнатия пред него правен спор, така и да разпредели доказателствените задачи между страните по делото.

Анализът на събраните по делото доказателства не е повърхностен, а задълбочен и всеобхватен. Отчетено е както поведението на съда в рамките на воденото производство по гр.д. № 2591/2023г. на ГОРС, така и поведението на самия ищец, което е станало причина за отлагане на четири от общо шестте проведени заседания по посоченото дело. Отчетен е и фактът, че съдът е постановил своето решение в кратък времеви период, преди изтичането на едномесечния инструктивен срок, съгласно чл. 235,ал. 5 от ГПК. Изводът на първоинстанционния съд за проявена изключителна експедитивност на съда 3 при разглеждане на делото е изцяло логичен и почива на извършения задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл правилни са и почиващите на фактическите констатации на съда правни изводи за неоснователност на предявения иск поради липсата на една от кумулативно предвидените в закона предпоставки за уважаването му, а именно – необосновано забавяне в разглеждането на производството по гр.д.

№ 2591/2023г. на ГОРС.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт в неговата цялост. Решението следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1693/18.12.2024г., постановено по гр.д. № 2126/2024г. на Районен съд - Велико Търново.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4