Решение № 6814 от 15.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6814 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110115167 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение № 2599/14.02.2024г. от първата фаза на производството по съдебна делба, е допуснато от съда да се извърши такава за следните недвижими имоти:

А) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***

(шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, нула, точка, шест, три, две, точка, три, точка, три, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/*** г. на Изпълнителен директор на АГКК, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.09.2022г., Адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 (пети) в сграда с идентификатор ***., предназначение: Жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***., Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна сграда или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, Брой нива на обекта: 1 (едно), Посочена в документа площ: 49.36 кв.м. (четиридесет и девет цяло и тридесет и шест стотни квадратни метра), Прилежащи части: зимнично помещение № 57 (петдесет и седем) с площ от 10 кв.м. (десет квадратни метра), заедно с 0.594% ид.ч.

(петстотин деветдесет и четири хилядни върху сто идеални части) от общите части на сградата и заедно с 0.604% ид.ч. (шестстотин и четири хилядни върху сто идеални части) от портиерско помещение, Ниво: 1 (едно), Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***, ***, Под обекта: ***,

1

Над обекта: ***, Стар идентификатор: няма, който недвижим имот е идентичен с подробно описания в Нотариален акт № ***, том XXIV, дело № ***г. на П.П. - Първи нотариус при Софийски районен съд и

Б) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***

(шест, осем, едно, три, четири, точка, две, нула, три, точка, седем, четири, точка, едно, точка, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителен директор на АГКК, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.09.2022г., Адрес на имота:

***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 (трети) в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, Предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна сграда или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, Брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ - няма данни, с декларирана площ 76,16 кв. м., Ниво: 1 (едно), Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***, Под обекта:

***, Над обекта: ***, Стар идентификатор: няма, ЗАЕДНО С

ПРИЛЕЖАЩИТЕ МУ ЧАСТИ: МАЗЕ № 5 (пет) с декларирана площ от 9,60 кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 (шест) с декларирана площ от 14.00 кв.м., 10/91 ид.ч.

(десет върху деветдесет и едно идеални части) от общите части на сградата и 10.91% ид.ч.

(десет цяло деветдесет и една стотни върху сто идеални части) от ПОРТИЕРСКО ПОМЕЩЕНИЕ с принадлежащите му МАЗЕ № 1 (едно) и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ и ЗАЕДНО с 10.91% ид.ч. (десет цяло деветдесет и една стотни върху сто идеални части) от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (шест, осем, едно, три, четири, точка, две, нула, три, точка, седем, четири, точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителен директор на АГКК, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.09.2022г., Адрес на поземления имот: гр. София, район ***, ул. *** № *** Площ: 364 кв.м. (триста шестдесет и четири квадратни метра), Трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Средно застрояване (от 10 до 15 м.), Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 11 (единадесет), квартал: 320 (триста и двадесет), парцел: XIV, (четиринадесети), Съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, който недвижим имот е идентичен с имота, подробно описан в Нотариален акт за собственост върху жилище построено върху частна земя по стопански начин от жилищно строителна кооперация № ***, том VI, дело № ***г. на Х.О. - Първи нотариус при Софийски народен съд и в съставения Нотариален акт за поправка № 13, том XI, дело № *** г. на Х.О. - Първи нотариус при Софийски народен съд, при квоти: за Т.Л.Т. с ЕГН: **********– 2/6 идеални части, за П.В.К. с ЕГН: ********** 2/6 идеални части, за М.Р.К. с ЕГН: ********** – 1/6 идеална част и за Г.Р.К. с ЕГН:

********** – 1/6 идеална част, при квоти от по ½ идеална част между съделителите С. А. Б. и Б. А. Б..

2

В производството няма спор между страните, че са единствени наследници на А. Б.ов Б., починал на 06.10.2021 г., ищцата като преживяла съпруга, а ответника като единствено дете на наследодателя.

Установено е по делото и не се спори между страните, че към датата на откриване на наследството, ищцата е живяла и към настоящия момент продължава да живее в допуснатия до делба имот, описан в пункт А), а ответника е живял и живее в допуснатия до делба имот, описан в пункт Б), като същите не притежават други жилищни имоти.

В първото по делото редовно заседание след допускането на делбата, формално възлагателна претенция по чл.349, ал.2, изр.1 от ГПК, е заявила единствено ищцата като е поискала от съда да постави в нейн изключителен дял жилището, описано в пункт А), представляващо Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***. Същата се е мотивирала за претенцията си именно с това, че жилището е наследствено, съгласно заключението на експертизата е неподеляемо, а тя е живяла в него при откриване на наследството, към момента също живее в него и не притежава друго жилище. Тези предпоставки за възлагане на имота не се оспорват и от ответника, който още в ОИМ е заявил, че ищеца живее в Апартамента в ж.к. ***, а самия той със съпругата си, живеят в Апартамента на ул. ***.

Ответникът още с ОИМ е заявил, че желае съсобствеността им да бъде прекратена, като се вземе предвид фактическото ползване на имотите и на всеки от тях се възложи в изключителен дял този от апартаментите, който е обитавал към момента на откриване на наследството. Ответникът не е заявил изрично в преклузивния срок по чл.349, ал.4 от ГПК, възлагателна претенция по отношение на някой от допуснатите до делба два имота, но в отговора на ИМ, още в първата фаза на производството е изложил подобно становище за разпределение на делбените имоти, като всеки от съделителите получи реален дял в натура, като му се възложи в изключителна собственост имота, който е обитавал към момента на откриване на наследството.

Между страните в срока по чл.346 от ГПК няма заявени претенции по сметки.

От заключението на приетата без възражения от страните СТЕ, кредитирана и от съда, като обективно и компетентно изготвена, се установява, че отчитайки големината, разположението и разпределението на двата апартамента, и съгласно правилата и нормативите по УТ, с оглед дяловете на съделителите, делбените имоти са реално неподеляеми.

Относно възлагателната претенция:

Основният способ, предвиден в чл. 348 от ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. Имотите не следва да се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни. Съгласно чл. 69 от ЗН всеки наследник може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или помалък от броя на допуснатите до делба имоти. Публичната продан е допустим способ само 3 ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. В конкретния случай броя на допуснатите до делба имоти е равен на броя на съделителите и макар имотите да са неравностойни /по площ, местоположение, пазарна оценка/ съдът дължи да приложи основния принцип на производството по съдебна делба, а именно всеки съделител по възможност да получи дял в натура. Съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите – в този смисъл трайната и непротиворечива практика на ВКС, изразена в годините в Решение № 140/24.03.2011 г. по гр. д. № 373/2010 г. на Първо ГО на ВКС; Решение № 74/25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на Второ ГО на ВКС; Решение № 29/21.02.2014 г. по гр. д. № 561/2013 г. на Второ ГО на ВКС; Решение № 118/05.11.2015 г. по гр. д. № 1262/2015 г. на Второ ГО на ВКС и др. Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. А.; Решение № 9 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов и др.

Съдът намира, че в случая извършването на делбата чрез обявяването на разделителен протокол и тегленето на жребие, по реда на чл. 352 ГПК не е приложим способ. За да се извърши делбата, чрез тегленето на жребие, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) от допуснатите с решението по първа фаза имоти са налице толкова, че всеки от съделителите да може да получи реален дял (арг. чл. 69, ал. 2 ЗН); 2) квотите на съделителите, съобразно решението по чл. 344 ГПК, трябва да са равни; 3) или броя на имотите да е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; 4) да не са налице обстоятелства, които правят невъзможно извършването на делбата чрез този способ или да правят извършването на делбата посредством теглене на жребие много неудобно.

В конкретния казус следва да се държи сметка на формалният аргумент, че при съобразяването на решението от първата фаза на делбеното производство (чл. 344 ГПК), настоящият съдебен състав констатира, че квотите на страните във връзка с допуснати до делба имоти са равни, както са равни и броя на допуснатите до делба имоти, което прави принципно възможно тегленето на жребие. Използвайки обаче този способ за подялба на имотите, съдът счита, че ще се причинят повече неудобства от допустимото, по см. на т. 5, буква "б" ППВС № 7/1973 г. Следва да се държи сметка на фактическото ползване на имотите, при което неминуемо ще се стигне до еднозначния извод, че е налице сериозно неудобство за извършване на делбата чрез жребие, доколкото ще се предизвикат множество допълнителни насрещни облигационни претенции между страните, което не е целта на делбеното производство.

С оглед изложеното, съдът намира, че най-справедлив и отговарящ на интересите на съделителите би бил способът по чл.353 от ГПК, а именно разпределение на имотите между съделителите, като съдът ще следва да съобрази фактическото положение и ползване на имотите към датата на откриване на наследството и образуване на производството, тъй като тегленето на жребие макар да е възможно, се оказва много неудобно.

4

По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира, чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349 ал. 1 и 2 ГПК.

По делото е заявена такава претенция и при уважаване на същата, с оглед наличието на два допуснати до делба имота и при равни между страните квоти, ще се постигне същия краен резултат както при прилагане на способа по чл.353 от ГПК за разпределение на имотите между съделителите.

Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят да няма друго жилище, 3) съсобствеността между съделителите върху него да е възникнала по силата на наследяването и 4) съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството.