Определение № 888 от 02.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. Плевен, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500613 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.130 от ГПК.

С определение №4168/15.08.2026г., постановено по гр.д.№1473/2025г.

Плевенски районен съд е прекратил производството по делото, като недопустимо.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Б.

Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „Д., чрез адв. В. Б.

Б. от САК – ищец в производството. В нея се правят оплаквания, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Развива доводи, че неправилно съдът е приел, че с прехвърляне на вземането с договор за цесия „Юробанк“ АД е загубил своята пасивна процесуална легитимация. Сочи, че договорът за цесия не и е съобщен и не поражда действие спряма нея. Твърди съща така, че единствен взискател по изпълнителното дело, задължението, по което се оспорва е само „Юробанк“ АД и няма данни да е конституиран нов взискател – цесионера. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130 от ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

1

За да прекрати производството по делото Плевенски районен съд е приел, че след като вземането е прехвърлено от сочения като ответник „Юробанк България АД“ на „ЕОС МАТРИКС ЕООД“ „липсва правен интерес от предявяването на иск против Юробанк България АД, тъй като Б. Д. Х. би се снабдила със съдебно решение, което ще има сила на пресъдено нещо в отношенията между ищцата и Банката, но не и с новия кредитор ЕОС МАТРИКС ЕООД. Банката няма вече претенции към ищцата, но цесионерът може да има такива. За ищцата има смисъл да установи отношенията си с новия кредитор, не е и с предишния – Банката.“

Тези изводи на първата инстанция изцяло не се споделят от настоящия въззивен състав.

Пред Плевенски районен съд е подаден иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който се иска да се признае че Б. Д. Х. не дължи на Юробанк България АД, ЕИК ***, като погасени по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, следните суми по Изпълнителен лист от 19.03.2011 г., издаден от Районен съд - гр.

Плевен, IV състав, във вр. със Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.07.2010 г., издадена по ч. гр.д. № 5274/2010 г. по описа на Районен съд - гр.

Плевен: 5746,02 лв. - главница, ведно със сумата от 481,37 лв. представляваща просрочена лихва за периода 22.02.2010 г. до 27.07.2010 г. и сумата от 33,79 1 лв., представляваща наказателна лихва за периода 22.02.2010 г. - 27.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,24 лв., разноски по делото за държавна такса.

С отговора на ИМ ответникът е възразил по пасивната си легитимация, като е посочил, че това негово вземане е цедирано на „ЕОС МАТРИКС ЕООД“ и счита иска за недопустим.

Действително към отговора е приложен договор за цесия, от който е видно, че това вземане е прехвърлено от банката на цесионера „ЕОС МАТРИКС ЕООД“.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано 2 изпълнителното дело. С оглед така очертания предмет на иска, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

По въпросите, свързани с настъпило частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаването на изпълнителен лист и наличието на активна легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията, липсва спор както в практиката, така и в правната доктрина. Макар и да няма задължителна съдебна практика по законодателно уредените хипотези, при които взискател в изпълнителното производство може да бъде и лице, нефигуриращо в изпълнителния лист като кредитор, нормата на чл. 429, ал. 1, пр. 2 ГПК, аналогична на чл. 326, ал. 1 ГПК (отм.), е напълно ясна и не поражда никакви съмнения при приложението й. Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата, след влизане в сила на решението изпълнителна сила на решението се разпростира и спрямо правоприемниците на страните/ по арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК/. При определяне на субективните предели на изпълнителния лист и разпростирането на изпълнителната сила на решението спрямо частните правоприемници на взискателя, законодателят е отчел зависимостта на изпълнителната сила от силата на пресъдено нещо и съответно субективните предели на силата на пресъдено нещо/чл. 298, ал. 2 ГПК/ на решението, с което е потвърдено съществуването на съответното притезание. /В този смисъл е Определение № 451 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 89/2011 г., II т. о., ТК./ Това обуславя извод, че надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. /Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова/ Действително, въпросът за действието на цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК , са въпроси по съществото на спора по чл. 439, ал. 1 ГПК, но същите имат значение единствено за приемане дали се дължи по отношение на евентуално конституирания взискател цесионер, а не и спрямо предишният заместен кредитор-цедент.

3

Правото на принудително изпълнение, като принадлежност към притезанието, удостоверено в изпълнителен лист за присъдено вземане, следва прехвърлянето на материалното право и затова правоприемникът може да замести в процеса по изпълнението своя праводател или самостоятелно да упражни придобитите с цесия права, като представи пред органа на принудително изпълнение писмени доказателства за прехвърлянето.

Уведомяването на длъжника за цесията не е елемент от фактическия състав на правоприемството и не рефлектира върху дължимостта на вземането, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Органът по изпълнението е длъжен да провери легитимацията на правоприемника, представил издаден изпълнителен лист в полза на праводателя си.

Основателността на иска за отричане дължимостта на вземане не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право, какъвто се явява изтичането на погасителна давност. /Така Определение № 1166 от 21.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2463/2025 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М.Ж. Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е.Ч./.

Тези теоретични постановки и съдебна практика ясно дават отговор на поставения с частната жалба въпрос досежно активната и пасивна легитимация на страните по делото. Процесуално-легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК са страните сочени в изпълнителния титул /изпълнителния лист/, а при развило се въз основа на него изпълнително производство, това са страните в самото изпълнително производство. Ищецътдлъжник твърди, че е погасил изцяло или частично вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът-взискател и искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството. Договорът да цесия има действие в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие. Независимо от това обаче, ако цесионерът не е конституиран като взискател в изпълнителното производство след като е придобил вземането и не е встъпил в правата на своя цедент, то именно последният, като взискател в изпълнителния процес ще продължи да бъде пасивно легитимиран и по иска с правно основание чл.439 от ГПК.

4

В конкретния случай по делото са представени изпълнителен лист по ч.гр.д.№5274/2010г. на ПлРС, сочещ, че кредитор е „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД; удостоверение №22007/19.07.2024г. по изп.д.№232/2011г. по описа на ЧСИ Ц.Н., в който е посочено, че същото е образувано по молба на „Юробанк България“ АД против Б. Д. Х. и ЕТ „Боби Мода – Б. Х.“, като е конкретизиран размера на задължението и сметка за размер на дълга, издадена по същото дело на ЧСИ Ц.Н., в която отново като взискател е посочена „Юробанк България“ АД. Това са единствените документи установяващи страните по изпълнителното дело, приложени като писмени доказателства.

При тези фактически констатации, удостоверени с официални свидетелстващи документи, Окръжният съд счита, че към момента на подаване на ИМ взискател по изпълнителното дело №232/2011г. по описа на ЧСИ Ц.Н. е именно „Юробанк България“ АД и точно тя следва да бъде и ответник в производството по чл.439 от ГПК. Цедирането на задължението, без взискателят по изпълнителното дело да е променен, не обуславя липсата на правен интерес от установяване на погасяване на задължението по давност именно спрямо този кредитор, който все още е легитимиран в изпълнителния процес, като носител на изпълняемото материално право.

Поради това и изводите на РС-Плевен за липса на такъв са изцяло неоснователни и неправилни. Няма пречка съдът, включително и с правомощията си по чл.6 от ГПК да изиска допълнителна информация от ЦСИ Найденов, кои са страните в изпълнителното производство към 05.03.2025г. – датата на подаване на исковата молба, но при наличните по делото данни искът е допустим и е налице правен интерес от предявяването му именно срещи този ответник, независимо, че вземането му е цедирано.

С оглед изложеното определението следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

ГПК

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4168/15.08.2026г., постановено по гр.д.

№1473/2025г. Плевенски районен съд, с което е прекратил производството по 5 делото и

ВРЪЩА делото на РС-Плевен за продължаване на процесулните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6