Решение № 5468 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5468 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100504650 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1.подадена от „А1 Б.“ЕАД срещу решение № 1655/06.02.2023г. по гр.д. №4922/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу „С.****“ ООД исковете по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 140 лева до пълния претендиран размер от 736,28 лева /за вземанията за сумата от 199,80 лева, формирана като сбор от 12 месечни такси, всяка по 16,65 лева за мобилен номер ****, и за сумата от 396,48 лева, формирана като сбор от 14 месечни такси, всяка по 28,32 лева за интернет услуга № 101002117305/ по договор за мобилни услуги № 505682738, ID М6467319 и с допълнително активирани услуги с допълнителни споразумения

- приложение № 1 от 15.01.2020 г. За услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа - А1 Net Box за номер **** с предоставено за ползване за срока на договора оборудване, и с приложение № 1 от 05.02.2020 г. За услуга фиксиран интернет А1 Нет с № 101002117305.

В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че клаузите за неустойка 1 са недействителни, доколкото същите не излизат извън функциите на неустоечните клаузи – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Твърди, че според практиката на ВКС прекомерността на неустойката не я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави, респективно допустимо е уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор с периодично изпълнение, която да покрива всички вреди вкл. и бъдещи такива и съответно невъзможността оператора да получи плащане на уговорените месечни такси за целия срок на договора. Счита, че уговорените неустойки обезщетявят вредите за оператора, съответно стимулират клиентите към добросъвестно изпълнение на задълженията си по договора.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи претендираната неустойка. Претендира разноски.

Насрещната по жалбата страна - ответника „С.****“ ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира писмен отговор.

2. подадена от „С.****“ ООД срещу решение № 1655/06.02.2023г. по гр.д.

№4922/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, в частта, с която е признато за установено спрямо дружеството, че дължи на „А1 Б.“ЕАД сумата от 140 лева, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.05.2021 г./ до окончателното плащане, представляваща неустойка по т. 7.2 от Приложение №1 от 15.01.2020 г. към договор за електронни съобщителни услуги № 505682738 за неизпълнение на задължението на абоната за връщане на получено от оператора оборудване /data box/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 26761/2021 г. по описа на СРС, 41 състав и е осъден да заплати разноски на ищцовата страна.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено без да бъде съобразена злоупотребата с права от страна на оператора, който не е уведомил ответника, че е необходимо физическо връщане на устройството, въпреки яснотата, че договора е прекратен, а и дружеството е напуснало мястото, на което се е ползвало устройството и същото е било предмет на договоряне и с друго лице по друг договор, което е недопустимо. Твърди, че веднага след като е узнал, че има задължение за връщане на устройството физически е върнал същото, като ищецът го е приел. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което искът се отхвърли изцяло.

Насрещната по жалбата страна - ищецът „А1 Б.“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира писмен отговор.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 2 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес и са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 92 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойки по договори за мобилни услуги, както следва:

-за сумата от 199,80 лв., формирана като сбор от 12 месечни такси, всяка по 16,65 лв. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа – А1 Netbox за мобилен номер **** сключен за срок от две години с приложение № 1/15.01.2020г. към договор № 505682738;

-за сумата от т 396,48 лв., формирана като сбор от 14 месечни такси, всяка по 28,32 лв. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за фиксирана интернет услуга А1 НЕТ № 101002117305, сключен за срок от две години с приложение № 1/05.02.2020г. към договор № 505682738;

-за сумата от 140,00 лв. представляваща неустойка по т. 7.2 от приложение №1 от 15.01.2020 г. към договор за електронни съобщителни услуги № 505682738 за неизпълнение на задължението на абоната за връщане на получено от оператора оборудване /net box.

Относно исковете с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойки за предсрочно прекратяване на два договора за предоставяне на мобилни услуги:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Предвид разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на 3 първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В тази връзка с оглед представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, твърдения и становища на страните, следва да се приеме, че е установено и извън обхвата на проверка от въззивната инстанция на следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги /за мобилни услуги, за фиксирана интернет услуга към мобилен номер и през мобилната мрежа – А1 Netbox и за предоставяне на интернет услуга – А1 нет и при общи условия, неразделна част от тях/; ищецът е предоставил на ответника електронни далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договорите; договорите са предсрочно прекратени от оператора на основание т.54.12 от ОУ поради неизпълнение на задължението на абоната да заплаща дължимите такси на падежа и допусната забава от негова страна.

Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2. ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; 3. страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора, поради неизпълнение.

При съобразяване на гореприетото за установено в отношенията между страните се установява наличието на първите две предпоставки от фактическият състав за възникване в правната сфера на ищеца на правото да претендира и получи плащане на уговорена неустойка по прекратени договори за далекосъобщителни услуги.

Относно наличието на действителни клаузи за неустойки:

Съгласно чл.7.1 по приложение № 1/15.01.2020г. и чл. 6.3.1. от цитираното приложение № 1/05.02.2020г. е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или договора бъде прекратен по вина на абоната, същият дължи неустойка на оператора в размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер до края на срока на договора. Законосъобразно и в съответствие със задължителната съдебна практика - т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че така както е договорена процесната неустойка излиза извън присъщите и установени със законаобезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Уговорената по този начин неустойка равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, по вече прекратен договор води до получавне имуществена облага от оператора в размер, какъвто би получил ако договорът не беше прекратен, но без да се престира от негова страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1 изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен 4 интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.

В този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о.

Клаузите за неустойка са нищожни и на основание чл. 26 ал. 1 пр.1 и пр.3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, поради това, че е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / Р № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О., Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,Р № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и Р № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т.

О.,Р № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О/.

Неоснователно е възражението на ищеца за действителност на договорната клауза за процесната неустойка, обоснована с решението на СЕС от 22.11.2018г. по дело № С295/2017г. , постановено по преюдициално запитване по приложение на Директива 2006/112/ ЕО. Тълкуването на СЕС по това дело касае разпоредбите от посочената директива, относими към начисляването и облагане с ДДС на обезщетения и неустойки , които се начисляват при предсрочно прекратяване на договор за услуги. Това тълкуване е неотносимо към дължимата от националния съд преценка относно действителността, респ.нищожността на конкретна договорна клауза, установяваща дължима от клиента на услугата неустойка в случаите на прекратяване на договора.

Следователно за ответника не е възникнало валидно задължение за заплащане на неустойка по договорите за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги и исковете като неоснователни правилно са отхвърлени от пъровоинстанционният съд.

Относно неустойката за невърнато устройство:„

От предавателен протокол от 15.01.2020г., подписан от представители на оператора и ответника вр. чл. 5 от Приложение № 1/15.01.2020г. се установява, че последния е получил за временно ползване устройство - 4G Wi-Fi рутер в комплект със SIM карта за срока на действие на договора индивидуализирано по марка и сериен номер. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника, напротив – дори изрично негово признание, че е получил устройството, следва да се приеме, че оператора е изпълнил задължението си за предаване на устройството, а за ответника след прекратяване на договора е възникнало задължение за връщане на полученото оборудване, което следва да да се удостовери също с двустранно подписан протокол. За неизпълнение на задължението за връщане на устройството, в чл.7.2 от договора /приложение № 1/15.01.2020г./ е предвида неустойка за заплащане на стойността на оборудването т.е. предвидена е компенсаторна неустойка съгласно ценоразпис на оператора.