Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 06.10.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 491/2021
Вид
Решение № 249
Подписан
06.10.2021
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • §7, ал.1, т.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.1, ал.1 · Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество
  • §6 · Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество
  • чл. 62, ал. 1 · Търговски закон
  • § 2 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Плевен, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500491 по описа за 2021 година С решение №260012 от 26.04.2021 г. по гр.д. №174/2020 г.

Червенобрежки Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, с ЕИК: *****, че „*****“АД /в несъстоятелност/-гр. Червен бряг, с ЕИК: ***** е собственик на недвижим имот, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ 1 – МАГАЗИН 1, с площ 104.00 кв.м. (в АЧОС № 2427/15.08.2019 г. самостоятелен търговски обект 1 със застроена площ 104.00 кв.м.), находящ се в партера на четириетажна сграда във ***** на ***** в гр. Койнаре, община Червен бряг, област Плевен, с граници на имота: север – самостоятелен търговски обект 2; юг – самостоятелен търговски обект, запад – улица, изток – паркинг – задблоково пространство.

ОСЪДИЛ ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, с ЕИК: ***** да заплати на „*****“АД /в несъстоятелност/-гр. Червен бряг, с ЕИК: ***** направените по делото деловодни разноски в размер на 955 лв., от които 500 лв. възнаграждение за вещо лице, 5 лв. такса за издаване на удостоверение и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

1

ОСЪДИЛ ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, с ЕИК: ***** да заплати на Червенобрежки Районен съд сумата от 560.20 лв. – за държавна такса за разглеждане на делото.

Недоволен от решението е останал ответникът ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск за собственост.

Въззивникът счита, че не е доказано безспорно дали процесният имот е бил предоставен на „*****“ЕАД за стопанисване и управление, респ. дали и кога е бил заприходен в баланса на дружеството. Сочи, че констатации в този смисъл са мотивирали издаването на основание § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА на АЧОС №2427/15.08.2015 г.

ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ претендира направените разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на „*****“АД /в несъстоятелност/ на 04.06.2021 г. и на 18.06.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и обосновано.

Въззиваемото дружество сочи, че е правоприемник на МК“*****“ и че имотът му е предоставен по законов ред – с АДС №1193/01.11.1989 г. Твърди също, че имотът е заприходен счетоводно още при започване на строителството му през 1981 г.

„*****“АД /в несъстоятелност/ претендира направените във въззивното производство разноски за юриск. възнаграждение в размер на 500 лв.

С определение №872 от 28.06.2021 г. ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з. на 16.09.2021 г. от 10.00 часа.

ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ е депозирала преди о.с.з. писмено становище, че поддържа въззивната си жалба, в което е обективиран и списък по чл.80 от ГПК.

В о.с.з. на 16.09.2021 г. „*****“АД /в несъстоятелност/ се представлява от юриск. Н., който е заявил, че въззиваемото дружество не разполага с баланса към 30.06.1989 г., активите и пасивите по който ДЪРЖАВНА ФИРМА“*****“ получава при образуването си от прекратения *****- Червен бряг от *****, нито с баланса към 31.03.1991 г., по който е формиран уставния фонд на „*****“ЕООД, образувано въз основа на имуществото на ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“ и други, съгласно разделителен протокол.

Юриск. Н. твърди, че магазина от общо 494 кв.м. е бил разделен на четири магазина, като един е продаден и са останали три, които се намират в 2 лявото подблоково пространство. Твърди, че дружеството владее тези три магазина повече от 20 години и на това основание претендира да е техен собственик. Твърди, че РПК владее един магазин и един клуб, които се намират в дясното подблоково пространство.

Юриск. Н. пледира жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде присъдено юриск. възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че „*****“АД /в несъстоятелност/ е собственик на магазин, съставляващ цялата площ на партерите на ***** /без стълбищните клетки на двете секции/ на четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Койнаре, *****. Твърди, че магазина с обща площ 494.85 кв.м. е разделен на три отделни търговски помещения, всяко със самостоятелен вход.

Твърди се, че съгласно с АДС №1193/01.11.1989 г., магазина с обща площ 494.85 кв.м. е предоставен за оперативно управление на ***** – Червен бряг – *****, чийто правоприемник по силата на Указ №56/1989 г., Приложение №4 е ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“. При преобразуването й в търговско дружество, съгласно РМС №20/20.09.1991 г., Приложение №60, предоставеното за стопанисване и управление имущество, в т.ч. и процесният магазин, станал собственост на търговското дружество и е заприходен в капитала му като ДМА. Ищецът се позовава на ПМС №201/1993 г. и чл.17а от ЗППДОП, както и на ТР от 14.03.2016 г. по тълк.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Твърди се, че магазина е част от имуществото на „*****“АД при приватизацията му. Сочи се, че фигурира в договора под наименованието „търговски обекти „РУЕН“, гр. Койнаре“.

Твърди се, че първоначално съгласно заповед №РД-01-03134/02.03.1990 г. на Председателя на ОбНС – Червен бряг и на основание чл.101 от НДИ, „*****“АД е отстъпило възмездно на РПК – гр. Койнаре целия обект с площ 494.85 кв.м. След обявяването на „*****“АД в несъстоятелност магазин №1 с площ от 104 кв.м. бил отдаден под наем на физическо лице, чрез което дружеството и в момента владее имота необезпокоявано.

Твърди се, че през 2016 г. била стартирана, но прекратена процедура за актуване на търговските помещения, находящи се в гр. Койнаре, *****, като общинска собственост. След това била стартирана втора такава процедура, финализирана с издаването на АЧОС №2426/15.08.2019 г., което именно мотивира „*****“АД /в несъстоятелност/ да предяви иск с петитум: да бъде 3 признато за установено, че е собственик на ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ 1 – МАГАЗИН 1, с площ 104 кв.м., при съседи: от север – търговски обект 2, от юг – гърговски обект, от запад – улица, от изток – паркинг, задблоково пространство, находящ се в партера на четириетажна сграда, във *****, на ***** в гр. Койнаре, описан в АЧОС №2426/15.08.2019 г. като самостоятелен търговски обект 1 със застроена площ 104 кв.м.

В отговора си ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ сочи, че е неясно точно на какво основание се претендира собствеността – в резултат на описаните правоприемства и преобразувания или по силата на давностно владение.

Ответникът се позовава на писмо с изх. №387/10.05.2000 г., в което изп. директор на „*****“АД сочи, че магазина не е част от ДМА по баланса на дружеството.

Ответникът възразява, че е не е ясно дали посочения в правния анализ при приватизацията на дружеството магазин „РУЕН“ е идентичен с процесния.

В писмената си пледоария по съществото на спора пред ЧЕРВЕНОБРЕЖКИ РАЙОНЕН СЪД процесуалният представител на „***** „АД /в несъстоятелност/ - юриск. Н. сочи, че процесният имот е заприходен в счетоводството на „*****“ още през 1981 г. при започване на строителството му, като е бил част от патримониума на „*****“ като правоприемник на МК „*****“; при преобразуването на държавната фирма в търговско дружество; при извършване на приватизационната сделка и че е владян и след това – чрез разпитаната наемателка.

В писмените си бележки ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ сочи, че няма как процесният имот да е заприходен през 1981 г. при положение, че е построен едва през 1988 г. Моли да бъде отчетено, че ВЛ не може да посочи еднозначно кога е заприходен магазина без да му бъдат представени съответните извлечения от инвентарните описи на ДМА на „*****“.

Видно от АДС №1193/01.11.1989 г., той се отнася до построен през 1988 г. от държавата върху държавно дворно място в гр. Койнаре на ***** жилищен блок, включващ 18 бр. жилища, разположени във ***** и 1 бр. магазин – на партера с площ 494.85 кв.м. В акта е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на *****“ – Червен бряг – ММЗ ***** – Койнаре.

Съгласно § 5 от ПЗР на Указ №56/1989 г. /отм./, заварените от този указ предприятия и обединения се реорганизират във фирми по реда на чл.

11. Последният предвижда, че инициативата за образуване на държавна фирма трябва да изхожда от държавен орган и че съдът я регистрира въз основа на учредителен акт – решение на МС или на определен от него 4 министър или ръководител на друго ведомство.

Така – видно от Приложение №4 /на стр.10 от делото/ , МС е решил Комбинат „9-ти май“ – Червен бряг от ***** да бъде прекратен и да се образува фирма „*****“ – Червен бряг с държавно имущество в размер на 165 297 хил. лв., която да поеме активите и пасивите на прекратената организация по баланса й към 30.06.1989 г. Този баланс не е ангажиран като доказателство по делото. В приложение №4 се сочи, че Комбинат „9-ти май“ – Червен бряг от ***** се прекратява като юридическо лице от датата на обнародване в ДВ на решението за регистрация на ФИРМА „*****“.

Видно от у-ние от 24.08.1990 г. /на стр.11 от делото/, с решение №240 от 23.06.1989 г. по ф.д. №240/1989 г. Плевенски Окръжен съд е разпоредил да се регистрира на основание чл.11 от Указ №56/1989 г. /отм./ и решение №83/02.06.1989 г. на МС ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“ – гр. Червен бряг с предоставен уставен фонд на стойност 165 297 хил. лв. Извлечение от документ, описващ уставния фонд, не е ангажирано като доказателство.

Решението на съда е обнародвано в ДВ бр.53/11.07.1989 г.

Видно от заповед №РД-01-03-134/02.03.1990 г. на ОбНС – Червен бряг, с оглед искането на РПК – гр. Койнаре и даденото съгласие от ДФ „*****“ – Червен бряг и на основание чл.101 от НДИ /отм./, на РПК – гр.

Койнаре е отстъпено възмездно /срещу 95 593 лв./ право на ползване върху държавен имот, актуван с АДС №1193/01.11.1989 г., а именно – магазинно помещение с тоалетна от 494.85 кв.м. Съгласно чл.101, ал.3 от НДИ /отм./, за отстъпване право на ползване на кооперация или друга обществена организация върху недвижим имот, който се стопанисва и управлява от министерство или друго ведомство или от подчинена на тях организация, е необходимо разрешение на ръководителя на министерството или другото ведомство. Тази разпоредба обяснява необходимостта от съгласието на ДФ „*****“ – Червен бряг и косвено сочи, че към 02.03.1990 г. тя е стопанисвала магазинно помещение с тоалетна от 494.85 кв.м., част от което се твърди, че е процесният магазин.

Видно от разпореждане №20 от 20.09.1991 г. на МС , считано от 16.09.1991 г. ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“ – Червен бряг се преобразува в еднолично търговско дружество с държавно имущество, съгласно приложение №60. Според последното /на стр.14 от делото/, „*****“ЕООД се образува на основата на имуществото на ФИРМА „*****“ – Червен бряг, без завод „Христо Смирненски“ – Червен бряг и механо-монтажен цех – с.

*****, съгласно разделителен протокол. Капиталът на „*****“ЕООД е 118 702 хил. лв. и представлява уставния фонд на предприятието по баланса към 31.03.1991 г. Нито разделителния протокол, нито баланса към 31.03.1991 г. са представени като доказателства.

Видно от стр.38 и 39 от правния анализ на „***** ЕАД, Съвета на 5 директорите на дружеството е направил предложение списъка на обектите по група В „Недвижими имоти, които не се ползват по предназначение и незавършени обекти“ да бъде допълнен с няколко имоти, в т.ч. и магазин „РУЕН“ – гр. Койнаре. Няма данни дали това предложение е прието и каква е съдбата му при приватизацията.

На стр.15-17 от делото се намират извадки от инвентарен опис, за който в исковата молба се твърди, че е от „счетоводството на „*****“АД /в несъстоятелност/. Не е ясно към кой момент инвентарния опис отразява ДМА на дружеството. В извадката на стр.17 фигурират две записвания „търговски обекти Койнаре – блок“, едното записване от 01.01.1981 г., а другото от 01.12.1987 г.

Видно от служебна бележка с изх. №387/10.05.2001 г. на изп. директор на „*****“АД, тя е издадена във връзка с писмо от 25.04.2001 г., за да послужи пред ПК „ЕДИНСТВО – 93“ – гр. Койнаре, че посочените в писмото обекти: кафе „Младост“, магазин /обувки и склад/ и магазин /фоайе и склад/ не се водят като ДМА в баланса на дружеството към 09.05.2001 г.