Решение № 914 от 06.12.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Благоевград, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102580 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№2580/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по иск с правно основание основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от „Й*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С*, против А* В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С* за признаване за установено по отношение на ответника Ал* В. П., че дължи на ищеца „Й* сумата от 73.19 лв. /седемдесет и три лв. и 19 ст./, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №7307945134/05.08.2020г., 7309122418/05.09.2020г. за периода от 05.07.2020г. до 04.09.2020г., ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПK до окончателно заплащане на дължимата сума.

С влязло в сила Определение №533/14.03.2024г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, поради неотстранени нередовности, в частта относно иска за неплатени лизингови вноски в размер на 849.84 лв., поради което предмет на настоящото производство е предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 73.19 лв. за незаплатени месечни абонаментни такси.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу А* В. П. е било образувано ч.гр.д.№2614/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 73.19 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и сумата от 849.85 лв. – неплатени лизингови вноски, а по отношение на претендираната неустойка от 722.25 лв. се сочи, че заявлението е било отхвърлено, като заповедта е връчена на длъжника при условията чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че ответникът А* В. П. е бил абонат на дружеството - ищец „Й*, с предишно наименование „Т* по силата на сключени договори, както следва: Договор за мобилен номер 359896726876 от дата 26.02.2018г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 09.07.2019г.; Договор за мобилен номер 359896782226 от дата 26.02.2018г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 22.06.2020г. и Договор за мобилен номер 359894662699 от дата 16.07.2019г. с посочени в същите абонаментни планове. Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.07.2020г. до дата 04.09.2020г.

„Й* е издал: Фактура №7307945134/05.08.2020г. за отчетния период на потребление от 05.07.2020г.- 04.08.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 47.60 лв., от които: -за мобилен номер ***: 21.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; -за мобилен номер ***: 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; Фактура №7309122418/05.09.2020г. за 1 отчетния период на потребление от 05.08.2020г.- 04.09.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 25.59 лв., от които: -за мобилен номер ***: 21.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; -за мобилен номер ***: 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент. Сочи се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 73.19 лв., фактурирани за двата последователни отчетни месеца, а именно за периода 05.07.2020г.-04.08.2020г. и за периода 05.08.2020г.- 04.09.2020г.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за установено в отношенията между страните съществуването на вземането по издадената срещу ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2614/2022г. по описа на РС-Благоевград.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника - адв. А.

П. М. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение, че към настоящия момент по отношение на вземанията е настъпила погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Навежда, че за претендираните суми не са издадени фактури, както и липсват покани за доброволно плащане.

В съдебно заседание ищецът „Й*редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебно заседание ответникът А* В. П. се представлява от назначен особен представител – адв.А. М., която оспора иска и моли за отхвърлянето му.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

От представените по делото договори, се установява, че страните са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги, както следва:

- Договор за мобилни услуги от 26.02.2018г. с предпочетен номер 359896782226, с избран абонаментен план Тотал 30.99, при месечен абонамент 30.99 лв., и уговорен срок на действие 24 месеца – до 26.02.2020г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 22.06.2020г.

- Договор за мобилни услуги от 26.02.2018г. с предпочетен номер 359896726876, с избран абонаментен план Интернет 15.99, при месечен абонамент 15.99 лв., и уговорен срок на действие 24 месеца – до 26.02.2020г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 09.07.2019г. с месечен абонамент 29.99 лв. /промоционален абонамент 25.99 лв./.

-Договор за мобилни услуги от 16.07.2019г. с предпочетен номер 359894662699, с избран абонаментен план Тотал + 39.99, при месечен абонамент 39.99 лв., и уговорен срок на действие 24 месеца – до 16.07.2021г.

Задълженията на ответника във връзка с предоставянето на мобилни услуги по сключените договори за мобилни услуги, се отчитат по клиентски №00611958. За текущите задължения на ответника за мобилни услуги, операторът е издал следните фактури:

1.За отчетен период

05.07.2020г.-04.08.2020г. е издадена

Фактура

№

7307945134/05.08.2020г., с начислени за периода: Разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 22.31 лв. лв., месечни еднократни такси /абонаменти; доп.пакети/ -106.38 лв.; отстъпки - минус 6.66 лв. или всичко на обща стойност с ДДС – 146.44 лв. Срокът за плащане на фактурата е 20.08.2020г.

Представена е детайлна справка за потребените мобилни услуги през посочения отчетен период, видно от която: -за мобилен номер *** е начислена сумата от 21.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; -за мобилен номер *** е начислена сумата от 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент.

2.За отчетен период

05.08.2020г.-04.09.2020г. е издадена

Фактура

№

7309122418/05.09.2020г., със срок за плащане 20.09.2020г., като от детайлната справка е видно, че: -за мобилен номер *** сумата за абонамент е минус 7.69 лв.; -за мобилен номер *** е начислена сумата от 9.29 лв. без ДДС за месечен абонамент.

Така общото задължение по двете фактури за месечни абонаменти за мобилни номера *** и *** възлиза на сумата от 64.92 лв. без ДДС, или 77.90 лв. с ДДС, като с исковата молба ищецът претендира абонаментни такси за процесния отчетен период за мобилни номера *** и *** в по-малък размер от 73.19 лв. с ДДС.

На 29.07.2022г. ищецът „Й* е подал в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 73.19 лв. за месечни абонаментни такси, за които са издадени фактури №7307945134/05.08.2020г., 7309122418/05.09.2020г. за периода от 05.07.2020г. до 04.09.2020г., препратено по подсъдност на РС-Благоевград. Заявлението е 2 уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1382/16.11.2022г. по ч.гр.д.№2614/2022г. по описа на РС-Благоевград за горепосочената сума. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили валидни договори за мобилни услуги, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и потребени други услуги.

Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.

Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на договорите какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и се заплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Видно от представените договори, на длъжника е била връчена и ценовата листа за предоставяните услуги от оператора, които следва да се заплащат според техния вид. Процесните договори са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между страните през процесния период за доставка на мобилни услуги по всеки един от процесните договори за мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите.

Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги. Поради това са дължими начислените абонаментни такси за мобилни номера *** и *** за процесния отчетен период.

Особеният представител на ответника е направил възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

Според разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно разясненията в Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност, доколкото задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането по Фактура №7307945134/05.08.2020г. със срок за плащане 20.08.2020г. е станало изискуемо на 21.08.2020г. /чл.84, ал.1 от ЗЗД/, а вземането по Фактура 7309122418/05.09.2020г. със срок за плащане 20.09.2020г. е станало изискуемо на 21.09.2020г. От тези дати е започнала да тече кратката тригодишна давност, като същата не е изтекла към датата на подаване на заявлението – 29.07.2022г., когато същата е била успешно прекъсната.

Предвид гореизложеното, своевременно наведеното от ответника възражение за изтекла давност се оказва неоснователно, а претенцията като доказана по основание и размер следва да бъде уважена. Неоснователно е и възражението, че вземането не е изискуемо поради невръчване на покана на длъжника. В случая падежът на задължението е определен във фактурата, в съответствие с ОУ, според които дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, като не получаването на фактурата не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума, поради което длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за плащане.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство, съобразно уважения иск /по иска за лизингови вноски производството е прекратено и не се следват разноски, а за отхвърлената неустойка не е 3 предявен иск/ – 1.46 лв. за държавна такса и 9.21 лв. за адвокатско възнаграждение; както и сторените разноски в исковото производство – 48.54 лв. за държавна такса, 400 лв. за особен представител и 38.06 лв. за адвокатско възнаграждение.