Определение № 2264 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2264 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501327 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на „Кредисимо“ЕАД , ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление – гр.София против Определение №2716 от 29.05.2026 г. , постановено по гр..№7201/2026 г. по описа на РС – Бургас в частта за присъден иразноски за адвокатско възнаграждение. Оспорва се размера на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото.Сочи се , че производството по гр.д.№7201 е по иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и във вр. С чл.22 от ЗПК. Предявения иск е уважен и ответникът „Кредисимо“ЕАД е осъден солидарно с другия ответник да заплати на ищцовата страна сумата от 960.86 евро. Според страната делото не представлява фактическа и правна сложност – сключването на договора е безспорен факт , ясни са и неговите клаузи, предмета на делото е сведен до тълкуване разпоредбите на договора.

Ищецът не е провеждал доказване по делото , а от страна на процесуалния му представител не са положени големи усилия за доказване на претенцията. По делото са събрани единствено писмени доказателства , не са изслушвани свидетели и не са допускани експертизи , които сочи на ниска правна и фактическа сложност на делото. Според жалбоподателя адвокатът на страната е положил минимум усилия – депозирана е бланкетна искова молба и е изразено писмено становище по проведеното едно единствено съдебно заседание. Адвокатския размер в случая е завишен само на базата на материалния интерес по делото , което се оспорва от страна на жалбоподателя. Цитира се практика на РС – Пловдив , решение по сходен казус , в който случай съдът е присъдил възнаграждение за адвоката в размер на 125 лева. Изразява се становището , че тази практика и относима за процесния случай. Жалбоподателят посочва , че за определяне на адвокатското възнаграждение в случая по реда на чл.38 от ЗАдв. съдът не е обвързан с минималните размери по Наредба №1/2004 г. Във всеки отделен случай присъдения размер следва да е съобразен с критериите за разумност и пропорционалност като следва да се търси баланса 1 между правото на адвоката на получи адекватно на положения труд възнаграждение и интереса на насрещната страна: - възнаграждението не следва де е прекомерно и несъразмерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това означава да се отчитат отделните фактори - брой и цена на предявените искове , брой на проведените съдебни заседания , обема на събраните по делото доказателства , обема на положения от адвоката труд. Следва да се отчита фактическата и правна сложност на делото като съдът не е обвързан от размерите по Наредба №1/2004 г. Въз основа на изброените по-горе фактори може да бъде определен размер на възнаграждението по-нисък от предвидените в Наредбата. Излага се становището , че при присъждане на възнаграждението при оказана безплатна правна помощ това не съставлява присъждане на разноски по чл.78 от ГПК , тъй като до определянето и присъждането на възнаграждението от съда не е имало престация между страната по делото и адвоката. Това реално не е присъждане на разноски , а определяне на обезщетение на адвоката за положения труд при преценка за реално положените от адвоката усилия. Определянето и присъждането на възнаграждение при оказана безплатна правна помощ не представлява присъждане на разноски и следва да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката , осъществил безплатната защита по делото.

Сочи се , че оказването на безплатната правна помощ следва да се упражнява за задоволяване на признат от закона интерес , а не противно на неговата социална функция като се злоупотребява с него. То не следва да бъде използвано за неоснователно обогатяване на едната от страните по делото , респ. – неоснователно обедняване на загубилата страна.

Съдът следва да осуетява такива опити и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Моли се за отмяна на обжалваното определение по чл.248 от ГПК и да се постанови определение , с което да се измени постановеното решение в частта за разноските като се определи адвокатско възнаграждение в справедлив размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото като този размер може да бъде и по-нисък от предвидените в Наредба №1/2004 г.

В законоустановения срок по делото е постъпил и отговор на частната жалба от страна на ищцата в производството по гр.д.№7201 В. Д. Я. от гр.Бургас чрез процесуалния представител - адвокат. Според страната съдът е определил адвокатския хонорар в съответствие с Наредба №1/2004 г. както и фактическата и правна сложност на делото като е взел предвид размера на уважената част от иска съобразно съдебната практика. Според страната жалбоподателят не е представил доказателства и не е обосновал обстоятелства , които да налагат промяна на определеното от съда възнаграждение. Липсват основания за намаляване на възнаграждението. Оспорват се изложените от жалбоподателя хипотези и се сочи , че в случая не са налице основания за намаляване на определеното от съда възнаграждение. Според цитираните хипотези – това са само възможности за съда с оглед предмета на делото и извършените от процесуалния представител действия , участието му в процеса на доказване предмета на спора. При прилагането на тази възможност следва да се дължи сметка за гарантиране правото на защита на всяка от страните в процеса , както и да се отчита обстоятелството , че адвокатския труд следва да бъде възмезден. В процесния случай ищецът е потребител , ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството , че е 2 икономически по – слабата страна. Той е в икономически по – неизгодната позиция в отношенията си с търговеца. В случая адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. , отговаря на критериите за разумност и пропорционалност като осигурява баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение , съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна това възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. По делото е осъществено съответното процесуално представителство , поради което следва да се получи и адекватно адвокатско възнаграждение , което принципно се определя от съда. Според страната в процесния случай присъдения размер не е нито прекомерно , нито несъразмерно , поради което няма основания за отмяната на обжалваното определение и изменение на решението на съда в частта му за разноските. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№7201 по описа на РС – Бургас за 2025 г. е било образувано по исковата молба на В. Я.. Предявени са били обективно съединени искове против „Кредисимо“ЕАД за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и ответното дружество договор за потребителски кредит от 03.07.2024 г. и против „Ай тръст“ЕООД – за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и това дружество договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2024 г. поради противоречието му със закона. По договора за кредит на ищцата бил предоставен кредит в размер на 5500 лева като съгласно чл.4 ал.1 от договора ищцата е следвало за обезпечаване на този кредит да сключи договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ЕООД , на когото е следвало да заплати възнаграждение за поръчителството в размер на 4372.23 лв. В ИМ се обосновава недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК , тъй като от договора не става ясно доли ГЛП е фиксиран или променлив , не е посочен общия размер на дължимата възнаградителна лихва , погасителния план не отговаря на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК – не става ясно какво включват погасителните вноски , посочена е стойност на ГПР , но няма разписана методика кои компоненти са включени в него и дали възнаграждението на поръчителя е включено в ГПР – нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочи се , че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК , тъй като „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са свързани лица и с договора за поръчителство не се цели реалното обезпечаване на кредита , а неговото оскъпяване като по този начин фиксирания в договора ГПР не е реалния.

Съдът се е произнесъл с решение №906 от 08.04.2026 г. като предявените искове са уважени и е прогласена нищожността на договора за потребителски кредит с „Кредисимо“ЕАД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. С чл.22 от ЗПК , както и договора за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ЕООД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. С оглед изхода на спора по делото на основание чл.78 от ГПК съдът е приел , че двамата ответници солидарно следва да заплатят на ищцата направените от нея разноски – 1430 лв. платено адвокатско възнаграждение / находящ се договор за правна помощ – л.5 по делото на РС/ и 449.28 лв. – държавна такса – или общо 1879.28 лв. – равняващи се на 960.86 евро.

3

Съдът е обсъдил в решението си възраженията на ответниците за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Те са приети за неоснователни , тъй като възнаграждението е в минималния размер на Наредба №1/2004 г. Съдът е приел , че действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но това не е прието като фактор , който да обуславя адвокатско възнаграждение за ищцовата страна под минималния размер , който е предвиден в нормативния акт за целта. В случая адвокатът е изпълнил възложената му работа в пълен обем.

Впоследствие след обявяване на решението от страна на двамата ответници „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са били депозирани молби по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските тъй като според тях адвокатско възнаграждение в размер на 960.86 евро се явявало прекомерно. Изложени са подробни съображения.

Съдът се е произнесъл по искането по чл.248 от ГПК с определение №2716 от 29.05.2026 г. Молбите са приети за допустими но неоснователни. Съдът е изложил подробни мотиви в съответствие с изложеното в решението си – че съдът може да не прилага предвидените минимални размери , но само ако установи , че трудът на адвоката е надценен. В тази насока следва да се установи дали в конкретния случай размерът на възнаграждението съответства на размера по други дела с подобна фактическа и правна сложност. Посочено е че страната по делото не е длъжна да ползва услугите на адвокат , който оценява труда си на възможно най-ниска стойност. Минималните размери по Наредба №1/2004 г. в случая не са задължителни за съда , но служат за ориентир при извършване на преценка за евентуална прекомерност. Съдът не е намерил основание за изменение на решението в частта му за разноските. Поради това молбите на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са отхвърлени.

Частната жалба на „Кредисимо“ЕАД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд в законоустановения срок, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт.Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбите съдът съобрази следното:

Към настоящия момент съдебната практика е въвела критерии по отношение определяне възнагражденията на адвокатите за осъщественото процесуално представителство и защита по делата: 1. За да осъществява представителството и правната помощ адвокатът има висока образователна квалификация; 2. С поетата отговорност със сключването на договора за правна помощ и процесуално представителство адвокатът дължи висока степен на грижа за осъществяване защитата на страната , следва да изпълнява задълженията си като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на поетите задължения;3.Обемът на осъществената от адвоката работа и сложността на делото при изричното упоменаване , че според ВКС иск за нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит представлява правна сложност. Според настоящият съдебен състав първоинстанционният съд се е съобразил с тези критерии в решението си и изцяло споделя неговото становище. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , че делото не представлява фактическа и правна сложност. На практика по делото са предявени обективно съединени два иска – два 4 установителни за нищожност по отношение на всеки един от двамата ответници. Дори и само първият от тях – за нищожност на договора за потребителски кредит съобразно горепосочените критерии представлява фактическа и правна сложност. А в случая освен него е присъединен още един иск. Съответно – това предполага от страна на адвоката извършване на подготвителна работа за съставянето на исковата молба, подготовка на доказателствата , излагането на аргументи пред съда за уважаването на предявените искове. Следва да се обърне внимание на обема на договорите / един за потребителския кредит и един за поръчителство с отделно приложение/, които са сключени от ищцата по повод получения кредит , с които процесуалният представител е следвало да се запознае и да извърши анализ на същите с оглед излагането на съответните аргументи пред съда. Не може да се приеме тезата на ответника , че делото не представлява фактическа и правна сложност. Съответно – процесуалният представител на ищцата е положил съответните труд и усилия за постановяването от страна на съда на този акт. Този труд не следва да бъде омаловажаван и обезценяван. В случая присъдените размери са на минимума на предвидените в Наредба №1/2004 г. Изложените от жалбоподателите доводи за определяне на размери под минималните не се споделят от настоящата инстанция. Поради това съдът намира , че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е оставил без уважение молбите на двамата ответници за изменение на решението в частта за разноските и е оставил размерите на присъдените в тяхна тежест разноски непроменен. Съответно – частната жалба на „Кредисимо“ЕАД против определението на районния съд по чл.248 от ГПК настоящият съдебен състав намира за неоснователна – не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските , обжалваното определение настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно , определения размер на адвокатското възнаграждение в рамките на присъдените разноски – за законосъобразно и отговарящо на определящите го критерии по делото – фактическа и правна сложност на делото , положените усилия от процесуалния представител – адвокат. Няма основания за занижаване на адвокатските възнаграждения под предвидения в Наредба №1 / 2004 минимум. Съответно – частната жалба на „Кредисимо“ЕАД следва да бъде оставена без уважение. Част от изложените в същата доводи – досежно оказана безплатна правна помощ са неотносими в настоящия случай , тъй като на процесуалния представител е заплатено в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. на 25.11.2025 г. видно от договора за правна помощ находящ се на л.5 по делото на РС. Съответно – съдът не е определял размера на това възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. както се сочи в частната жалба.