Решение № 457 от 11.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Кюстендил, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20241520100399 по описа за 2024 година

Делото е изпратено за разглеждане от Апелативен съд-София, след постъпили множество отводи, като същото е образувано по подадена от А. Н.

К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул. "***" **, чрез адв.В. М., искова молба срещу Окръжен съд- Благоевград, с която на основание чл.2в от ЗОДОВ са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на постановено Решение № 903394/28.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 443/2020 г. по описа на ОС-Благоевград.

В исковата молба и уточнителните такива се твърди, че с Решение № 903394/28.07.2020г., постановено по в.гр.д. № 443/2020г. Окръжен съд – Благоевград е отхвърлил предявените от ищеца срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. София искове за заплащане на сумата в размер на 1500,41 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 210,31 часа извънреден труд за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото /20.11.2019г./ до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 189,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г. Със същото решение ищецът бил осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр. София деловодни разноски в общ размер от 255,01 лева. Към датата на произнасяне на цитираното решение на Окръжен съд – Благоевград било висящо образуваното по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС дело С-262 от 2020г. пред СЕС, от запитващата юрисдикция РС – Луковит с предмет, идентичен на предмета на въззивното 1 производство. В преюдициалното запитване били включени следните въпроси:

1.Ефективната защита по чл.12, б.а от Директива 2003г/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратък от установената нормална продължителност на труда през деня;

2.Принципът на равенство залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари;

3.Ефективното постигане на целта по параграф 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО да се ограничи продължителността на нощния труд, изиска ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор.

Съгласно практиката на ВКС решението на СЕС по запитването било задължително не само на съда, който го е отправил, но също така и за всички съдилища и учреждения в Република България. Поради това, след като СЕС бил ангажиран по релевантни за двете дела въпроси и след като вече бил сезиран, всеки следващ български съд бил длъжен да спре производството пред себе си. Като не изпълни това свое процесуално задължение, Окръжен съд – Благоевград нарушил законодателството на ЕС, което било основание за ангажиране на отговорността му. Преюдициалното заключение на съда на ЕС се ползвало със сила на тълкувателно нещо и като такова по съществото си било тълкувателно решение. То важало за всички държави – членки, съответно – спрямо всички държавни органи. Силата на тълкувателно нещо, с което се ползвали преюдициалните му заключения, било задължително и обхващала както диспозитива, така и мотивите му. На следващо място, тълкуването с решението на СЕС на норми и принципи от правото на ЕС били налични към датата на установяване на решението и на целия исков период, очертаващ рамковата на исковата претенция. В този смисъл силата на тълкувано нещо се простирала върху целия исков период по отношение на приложимите норми и принципи от правото на общността, тъй като действието на тълкувателното заключение на съда на СЕС било ex tunc.

Тълкувателната разпоредба трябвало да бъде приложена от съдията, включително и спрямо правоотношения, възникнали и установени преди постановяване на решението /преюдициалното заключение на съда на ЕС/ по преюдициалното запитване. Тази обратна сила на решението на СЕС валидирала извода за пълното несъответствие и противоречие на решението на Окръжен съд - Благоевград с постановеното решение по дело № С262/2020г. на СЕС, което било еднозначно и пряко нарушение на правото на общността.

С посоченото решение на СЕС се давало меродавно за националните съдилища тълкуване на правото. Последното задължавало съда на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тълкуван в светлината на чл.267 ДФЕС и чл.4 параграф 2

3 от ДЕС, да спре производството по делото, доколкото предстоящото преюдициално заключение било от значение за правилното прилагане на правото на ЕС по спора. Наред с това, чл.229, ал.1, т.6 ГПК предвиждал съдът да спре производството по делото, когато Конституционният съд допуснел разглеждане по същество на иска, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Поддържа се, че тълкувателните заключения на СЕС имат действие ex tunc като тълкуваната разпоредба трябва да бъде приложена от съдията включително и спрямо правоотношения възникнали и установени преди постановяване на решението/преюдициалното заключение на СЕС по преюдициалното запитване.

Налице било и противоречие на решението на Окръжен съд-Благоевград с решението на СЕС по направеното преюдициално запитване, доколкото при извършване на съпоставка на двата съдебни акта, било налице нарушение на правото на ЕС, което се изразява в следното: решението на СЕС задължавало правораздавателните органи да извършват преценка за сходство със съответни на ищеца длъжности в правната уредба, която да позволява такова отклонение /респективно изключение/ по отношение на работещите в публичния сектор /в случая полицаи и пожарникари/, с тези сходни длъжности от частния сектор или от други такива в публичния сектор. След като бъдело извършено това съпоставяне, съдът следвало да прецени дали това съответства на допустима от закона цел и дали това различие било съразмерно на тази цел. Съобразно този задължителен обем от процесуални действия за Окръжен съд – Благоевград, същият е следвало да даде конкретни указания на страните по делото за изясняване на въпроси, задължителни за изясняване, при решаване на делото по същество. Без този анализ, Благоевградският окръжен съд не би могъл да направи извод за наличие или липса за неравно третиране на държавните служители от МВР и тези, работещи в частния сектор или други държавни служители със сходни функции, каквито били лицата, извършващи охранителна дейност, и лицата, заемащи длъжност горски инспектор по действащия Закон за горите. Прави се анализ на конкретни законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи дейността на лица, ангажирани по Закона за частна охранителна дейност, Закона за горите, Закона за МВР, КТ и ЗДСЛ. С неизвършването на съпоставката чрез анализ и съпоставяне на правната уредба, приложима за сходни длъжности, Окръжен съд – Благоевград бил нарушил решението на ЕС, задължаващо го да осъществи това с оглед на принципа на равенство, закрепен в Хартата за основни права на ЕС. Излагат се разсъждения, че именно международният произход на правото на ЕС обуславяло неговото надмощие по отношение на националното право. В този смисъл били налице всички елементи от фактическия състав на чл.4 пар3 ДЕС, обуславящи отговорността на ответника, а именно Окръжен съд – Благоевград, извършил нарушаване на общностното право в качеството на правоприлагащ орган, задължен да приложи точно и в пълнота решението на СЕС, с даденото тълкуване по прилагане на относимите норми и принципи на ЕС по настоящия казус.

Твърди се, че чрез постановеният отхвърлителен диспозитив в 3 решението на Окръжен съд – Благоевград се изразявала и пряката причинноследствена връзка между правораздавателна дейност на Окръжен съд – Благоевград, нарушаваща правото на ЕС, и причинените имуществени вреди на ищеца по делото, а именно размера на отхвърлителните искови претенции, както и направените по делото разноски. Искането към съда е да бъде осъден Окръжен съд – Благоевград на основание отговорността по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца претърпени имуществени вреди от постановения правораздавателен акт – Решение № 903394/28.07.2020г., постановено по в.гр.д. № 443/2020г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, които имуществени вреди били в пряка причинно-следствена връзка с резултата по делото – постановения отхвърлителен диспозитив в цитираното решение, представляващи, както следва: 1500,41 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за 210,31 часа извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото /20.11.2019г./ до окончателното й заплащане; сумата в размер на 189,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г.; сумата от 255,01 лева - разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати пред двете съдебни инстанции; 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред Окръжен съд – Благоевград.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се заявява, че предявеният иск е недопустим, в условията на евентуалност и неоснователен.

На първо място, се счита исковата молба за нередовна, доколкото не отговаряла на изискванията по чл.127, ал.1 т.4 ГПК – не се съдържало изложение на релевантните обстоятелства, на които се основавал искът.

Ищецът не бил изложил конкретни обстоятелства, обуславящи претенцията му. СЕС извеждал три материални предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, които се свеждали до следното: 1/ Нарушената правна норма от правото на ЕС трябвала да предоставя права на частно равни субекти; 2/Нарушението трябва да е достатъчно съществено; 3/ В причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди имуществени или неимуществени за частно-равния субект.

За да е редовна исковата молба по чл.2в ЗОДОВ, ищецът следвало да твърди в обстоятелствената част на исковата молба осъществяване на описаните погоре юридически факти, като в настоящия случай в исковата молба и уточненията към нея не били налице никакви конкретни твърдения за възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца. Липсата на въведени конкретни твърдения не можело да бъде заместено чрез изброяване на различни общи положения в правото на ЕС и международното право. Липсвали конкретни твърдения за причинна връзка между нарушенията на ПЕС и понесените вреди. Поради това исковата молба следвало да бъде оставена без движение и при неизпълнение на указанията на съда в срок, делото да се прекрати.

На следващо място, ако се счете исковата молба за редовна, то същата 4 била недопустима поради следното: Твърди се, че практиката на СЕС допускала ангажиране на отговорността на държавата при наличие на влязло в сила решение, без преди това да е необходима отмяната му, но само когато съдебният акт бил поставен при очевидното противоречие с правото на ЕС. В такъв случай се реализира отговорността на правото за неизпълнено задължение по чл.4, пар.3 ДЕС, като нейните основания бяха по-горе изложени. Касаело се за обективна отговорност, която била за държавата, а не за органа, от чийто състав е прекият причинител. Разпоредбата на чл.2в, ал.1 т.2 ЗОДОВ също така изрично сочела, че ищецът можел да търси обезщетение за вреди от особено съществени нарушения на правото на ЕС. Твърди се, че посочените нарушения от страна на ищеца в исковата молба, не могли да бъдат свързани с нарушаване на правото на ЕС, а единствено с нарушаване на българските закони, евентуално за неизвършване на съпоставка между правната уредба в Република България на нощния труд на полицаите и пожарникарите с тези на работещите в държавния и частния сектор със сходни функции. Съответно ищецът бил подал недопустима исковата молба, в която сочил нарушения на вътрешното право, за които твърди че били нарушение на правото на ЕС. Единствените сочени от ищеца разпоредби, които не били източник от национален правов порядък, били тези на чл.20-26 от Хартата на основните права на ЕС, но липсвали изложени конкретни факти, които да могат да се квалифицират като неизпълнение на Българската държава на посочените разпоредби. Посочено било единствено бланкетно изложение, че са нарушени. Поради тази причина предявеният иск бил недопустим, като се цитира практика на ВКС в този смисъл. На следващо място, по цитираното в исковата молба решение по дело № С-262/2020г. на СЕС от 24.02.2022г., не следвало каквото и да е противоречие между вътрешно-правни разпоредби и норми от правото на ЕС. В диспозитива на цитираното решение на СЕС не се съдържало задължение на Окръжен съд – Благоевград да извърши действия, описани в първоначалната искова молба и в последващата искова молба.