Решение № 1751 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1751 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100504643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20279/09.11.2024 г. по гр.д. № 43404/2024 г. на СРС, ГО, 173-и състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. М. Пайтушев дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 5046.45 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия, като искът е отхвърлен за горницата над присъдената сума до пълният претендиран размер 5057.66 лв. Признато е за установено и, че дължи 629.52 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2022-20.03.2024 г., като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 636.54 лв. Признато е за установени и, че дължи сумата от 78.86 лв. – дялово разпределение за периода м.05.2021-м.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 15.25 лв. за период 16.07.2021г.-20.03.2024г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника чрез назначения му особен представител – адв. Н.. С нея се атакува решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на Топлофикация 1 претендираните суми. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, тъй като намира, че не е налице облигационна връзка с ищеца, като счита, че собствеността не е достатъчно основание за дължимост на топлинна енергия, а следва да се подаде и молба-декларация. На следващо място, сочи, че СРС безрезервно е приел СТЕ, която е работила единствено по документи, които не били предоставени по делото. СРС бил допуснат процесуално нарушение, като не уважил искането на ответника да бъдат представени по делото такива документи, както и доказателства за изправност на абонатната станция. Неоснователно било отказано и да бъдат допуснати доказателства за метрологична проверка на топломера в АС. На следващо място, счита, че неоснователно са извършвани приспадания и прихващания от топлоразпределителното дружество като това ставало без съгласието на ответника, което счита за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Общите условия от 2002 г. и чл.30, ал. 6 от Общите условия за 2006 г. Оспорва и присъдената претенция за лихва, като смята, че ищецът не е доказал изпадане в забава.

Оспорва начисленото дялово разпределение, като оспорва и дължимостта на лихвата върху сумата от дяловото разпределение. Моли решението да бъде отменено, а искът отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените искове срещу ответника са отхвърлени, поради което в тази част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

2

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Следва да се докаже и изпадането в забава на ответника да заплати установените суми, както и дължимостта на услугата дялово разпределение, липсата на нейното плащане, покана от страна на дружеството, отправена и достигнала до ответника, като се докаже и, че последният не е предприел действия по нейното плащане, поради което е изпаднал в забава за посоченият в исковата молба период.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

В настоящия случай и доколкото е налице възражение, касаещо облигационните отношение между ищеца и ответника, пред първата инстанция са били събрани множество доказателства, подкрепящи извода, че именно ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот. На първо място по делото е представена молба-декларация /л.18/, подписана от ответника Р. П. до ищеца, с която се заявява откриването на партида на процесния имот на името на ответника, датирана 26.08.2002 г. По делото също така са налице два нотариални акта /л.15 и л.20/, от които е видно, че през 3

18.10.1996 г. процесният имот е бил дарен от майката на ответника на последния. Като след това, през 10.05.2016 г., Р. П. е дарил имота на дъщеря си Кристина П.а, като изрично в чл. 2 е посочено, че ответникът си запазва правото на безвъзмездно ползване на недвижимия имот докато е жив. Като е взел предвид всички горепосочени доказателства, то правилно районният съд е достигнал до извод, че задължен за получаваната в имота топлинна енергия се явява именно ответникът. В действителност по делото не е приложен сключен между ищеца и ответника договор.

Доколкото по делото не е представен нарочен договор на ответника с топлофикационното дружество, въпреки че е налице молба-декларация от Р. П., която логично би довела до откриване на партида на неговото име, то е налице и субсидиарната хипотеза, а именно лицето се явява ползвател на имота. Както правилно е отбелязал СРС, ползвателят е лицето, което следва да бъде натоварено със заплащането на потребленията на използвания имот, като в противен случай, ако собственикът би отговарял, то би се стигнало до неоснователно обогатяване на ползващия имота. Вярно е, че негов собственик е дъщеря му, но, както бе посочено по-горе, а и прието безпротиворечиво в практиката, за тежестите на имота следва да отговаря неговия ползвател, носещ и ползите от него чрез ползването на имота. Поради горните съображения съдът не може да се съгласи, че не е налице облигационна връзка, респективно задължение на ответника да заплаща потребената топлинна енергия.

На следващо място, отправено е възражение както пред СРС, така и пред настоящия съд, касаещо количеството доставена топлинна енергия.

Изцяло неверен се явява доводът, че по делото не са представени достатъчно доказателства, установяващи изправност на измервателните уреди.

Абсолютно несъстоятелен е и доводът за допуснато от СРС процесуално нарушение, доколкото се твърди, че не е уважено доказателственото искане за представяне на документи за изправност на измервателните уреди. Още със своето определение по чл. 140 ГПК, районният съд е изискал така посочените документи от дружеството, поело дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Единствено без уважение е оставено искането за представяне на доказателства, касаещи протокола за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, като в действителност то се явява без пряка връзка с предмета на делото.

4

Пред първата инстанция е била назначена съдебно-техническа експертиза, въпросите по която отговарят на всяко едно от заявените срещу изправността на уредите възражения. Доколкото за подобни изводи относно изправността на уредите, както и правилното отчитане и записване в действителност се налага наличието на специални знания, то по делото е изслушано вещо лице, притежаващо специални знания, като експертизата е била приета в съдебно заседание без възражения от страните. Необходимост от специални знания се налага и за счетоводното отчитане на записаните технически показатели, то правилно СРС е допуснал и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, отново приета без възражения. Като взе предвид двете заключения по делото, на първо място настоящият съд намира за неоснователен доводът, че експертите са работили по документи, които не са по делото. В СТЕ изрично се сочи, че по делото са представени документи, касаещи изправността на уредите, а освен тях вещото лице е работило и по допълнително необходими му и представени от ищеца и третото лице-помагач документи, именно за да изготви една задълбочена и пълна експертиза. В същата се посочва, че съобразно набора от документация, вещото лице заключава, че измервателните уреди са годни и са преминали необходимата проверка към процесния период. При начисляване на енергията са спазени изискванията на действаща към процесния период Наредба от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Така от представените по делото писмени доказателства, документи за отчет и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Липсват основания да се приеме за верен доводът във въззивната жалба, че неправомерно са начислявани прогнозни стойности, като не се доказва същите да са потребени, както и, че незаконосъобразно са правени прихващания на платени от ответника суми с други задължения извън процесния период, за което той не е дал съгласие. На първо място съгласно действаща за периода Наредба за топлоснабдяването, дружеството начислява „служебна енергия“ за периодите, в които не може да достъпи имота. Всяка година обаче топлоснабдителното дружестов извършва замервания за реално 5 потребените количества топлинна енергия, за което издава т.нар.

„изравнителни фактури“, в които се посочва както в случай, че са били начислени по-големи служебни количества, респективно следва да бъдат приспаднати дължими на потребителя суми, така се посочва и ако са били начислявани по-малки от реално потребените количества, за което вече се налагат допълнителни плащания от ответника. Всички тези обстоятелства са взети предвид от експертите по двете заключения. Те са изчислявали единствено реално потребената топлинна енергия, като своите изводи за дължимост на определени количества, респективно суми, са били съобразени именно с това колко енергия е достигнала до процесния имот за процесния период. Така наречените „приспадания“ се извършват служебно от ищеца като взимайки предвид служебно начисляваните от него количества с реално потребените такива, той „приспада“ или намира за допълнително дължими определени суми, за да се достигне в крайна сметка до задължения, основани единствено на реалните количества. В тази връзка не може да се сподели доводът, че са т.нар. „приспадания“ е необходимо съгласието на ответника, доколкото на първо място същите могат да доведат до ползи за него, а така и законът не изисква допълнително волеизявление на потребителя на топлинна енергия. Единственото съществено и относимо е колко е действителната потребена топлинна енергия, което обстоятелство се изяснява с излизането на изравнителната сметка, имаща за цел да установи именно това.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и документите за отчет, по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Макар и СТЕ да е изготвена въз основата на частни документи, изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото ССчЕ, както и с писмените доказателства, събрани по делото.