Решение № 3211 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3211 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100502243 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .

В. гр.д. №2243/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Софийска вода” АД ЕИК 130175000 гр.София срещу протоколно решение №19486 от 27.11.2023 г постановено по гр.д.№20718/23 г на СРС , 156 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника да се признае за установено , че А. М. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.318 ал.1 ТЗ , чл.110 ал.2 ЗС сумата от 1183,60 лева стойност на ВиК услуги за ап.№28 в гр.София ж.к.**** за периода 06.04.2021 г – 06.04.2022 г , ведно със законната лихва от 16.08.2022 г окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.08.2022 г по ч.гр.д.№44272/22 г на СРС , 156 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като от приложената справка от имотния регистър е видно , че ответникът е собственик и потребител на ВиК услуги за процесния имот съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУи чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи .

Ответникът не е оспорил справката и че е собственик на имота , а исковете са доказани по основание и размер с комплексната експертиза . ВиК услугите са начислявани по реда на чл.39 ал.5 от Наредба №4 поради липса на изправни водомери , което е задължение на потребителя по чл.11 ал.4,5 от Наредба №4 и чл.17 ал.3,4 от ОУ на въззивника .

1

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.11.2023 г и е обжалвано в срок на 08.12.2023 г /по ел.поща/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.

За да отхвърли исковете СРС е приел , че ответникът не е потребител на ВиК услуги за имота . Представената справка от имотния регистър не доказва , че ответникът е собственик на процесния имот , защото е „само индиция“ за собственост . Отделно не са представени доказателства защо сметките са начислявани „на база“ от страна на ищеца.

Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация.

При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация - решение №30 от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от 28.07.2011г по гр.д.

№ 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр.

В случая дадената от първоинстанционния съд в диспозитива на решението му правна квалификация по чл.422 ГПК във вр.чл.327 ал.1 ТЗ и чл.110 ал.2 ЗС е неточна .

„Специалният закон изключва приложението на общия закон“ т.е. съдът е длъжен да посочи в диспозитива си именно специалният закон , който урежда съответното правоотношение , а не общи законови норми за търговска продажба и вещната уредба на специфични движими вещи . В случая не са посочени в протоколното решение разпоредби от специалните нормативни актове уреждащи предоставянето на ВиК услуги - ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи . Според настоящия съд действителната правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ .

Неправилно СРС е приел , че по делото не доказано , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот . Към исковата молба ищецът е представил справка по лице от СВ-София , че ответникът е собственик на имота т.е. същият е потребител на ВиК услуги съгласно § 1 ал.1 т.2 б.А и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на 2 водоснабдителните и канализационните системи . По делото не е постъпил отговор на исковата молба и ответникът не е оспорил справката , както и не е отрекъл , че е собственик на имота . Не е оспорен и фактът , че в процесния имот липсват водомери , които да са преминали периодична метрологична проверка . Законосъобразно въззивникът посочва , че водомерите в имота са собственост на ответника и задължение на последния е да има преминали периодична метрологична проверка водомери - чл.11 ал.4,5 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи и чл.17 ал.3,4 от ОУ на въззивника . В противен случая сметките за ВиК услуги се начисляват по реда на чл.39 ал.5 от Наредба №4.

Искът е доказан по основание и размер с представените писмени доказателства и комплексната експертиза . Принципно са били налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на иска , но вместо това неправилно първоинстанционният съд го е отхвърлил .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи . Разноски пред СРС и пред настоящия съд се дължат от ответника .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно №19486 от 27.11.2023 г постановено по гр.д.№20718/23 г на СРС , 156 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Софийска вода” АД ЕИК 130175000 гр.София , че А. М. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ сумата от 1183,60 лева стойност на ВиК услуги за ап.№28 в гр.София ж.к.**** за периода 06.04.2021 г – 06.04.2022 г , ведно със законната лихва от 16.08.2022 г окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.08.2022 г по ч.гр.д.№44272/22 г на СРС , 156 състав .

ОСЪЖДА А. М. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Софийска вода” АД ЕИК 130175000 гр.София сумата от 552 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и сумата от 125 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4