Решение № 260355 от 10.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№260355 гр. Пловдив, 10.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

Съдия:Атанаска

Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гр. дело №2509/ 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Р.С.Л., с ЕГН ********** и адрес-***, със съдебен адрес-***- адв. Д., против Прокуратурата на Република България, с адрес-гр. София, бул.“Витоша“№2.

В исковата молба за изложени твърдения, че на

25.06.2010 г. с постановление по ДП № ЗМ 37/2009г. по описа на ОД на МВР - ***, ДП №178/2009г., пр. преписка № 566/2009 г. по описа на ОП – *** /по-късно ДП №7/2014 г. на ОСлС – *** и пр. преписка №

1950/2013г. на ОП – ***/ ищцата е била привлечена като обвиняем, при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б.„а" от НПК, в извършването на престъпления по чл.

321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК и чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3 от НК- за образуване и ръководене на организирана престъпна група, създадена с цел извършването на престъпления против финансовата и данъчната система в страната, както и за изнудване. Такова обвинение било повдигнато и на съпруга й – С. Л.. На следващия ден 26.06.2010г. в дома на семейството в гр. *** било извършено претърсване и изземване, в присъствието на по-големия им син С.. Към момента на предявяване на обвинението Л. пребивавали постоянно на законно основание /***/ в ***. В хода на продължителната процедура преди отпътуването им в чужбина същите не са били търсени от органите на МВР, следствието и прокуратурата. Повдигнатите против тях обвинения били широко отразени в медиите, като публикации са достъпни и до днес в интернет пространството. На 07.07.2010 г., като обвиняема, ищцата е обявена за общодържавно издирване, а на 05.10.2010г. е издадена и Европейска заповед за арест. На 02.12.2010г. с постановление на ВКП е обявена за международно издирване и е поискано чрез Интерпол Л. да бъде временно задържана от ***. Твърди се, че на 24.06.2014г. Л. се върнали в *** и веднага се явили добро-волно пред органите на досъдебното производство за извършване на необходимите процесуално-следствени действия и съдействали изцяло на българските власти. С постановления от 24.10.2014 г. и от 19.08.2016 г. воденото срещу ищцата досъдебно производство №37/2014г. по описа на ОД МВР- ***, пр.пр.№566/2009г. на ОП-***, впоследствие ДП №7/2014г. на ОСлО при ОП – ***, било прекратено изцяло, на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.

Сочи се, че воденото срещу ищцата наказателно производство й причинило сериозни имуществени и неимуществени вреди. Ищцата била злепоставена в обществото, опозорено било доброто й име на гражданин и професионалист, дълбоко накърнени били честта и достойнството й, непрестанно била принудена да обяснява, че не е извършила престъпление и е невинна. Прекомерната продължителност на досъдебно производство за деяния, които не била извършила, я лишили от възможността своевременно да бъде възстановено доброто й име в обществото, непрестанно мислела единствено за наказателното производство срещу нея и се опасявала за бъдещето си. Вследствие на наказателното преследване сериозно било влошено здравословното й състояние- психическо и физическо- станала депресивна, изключително нервна и раздразнителна, вследствие от първоначалния шок загубила рязко качеството на зрението си, буквално за часове, и по тази причина не можела да шофира в продължение на месец, получила сърдечна аритмия и не можела да спи, не била в състояние да започне каквато й да е работа. Л. изключително се тревожела за това как широкото медийно оповестяване на разследването се отразява на нейната майка и двамата й синове, които били сочени за деца на престъпници, което ги карало да се чувстват много зле. Поради публичното оклеветяване синът й С. и до ден днешен е третиран като “батка" “мутра", „син на престъпници ....и издирвани от Интерпол". Другият син М., който тогава бил на ** г., не могъл да завърши средното си образование в *** и се наложило да се премести да живее в *** постоянно, където да довърши средното си образование и висше такова. Твърди се, че децата и майка на ищцата били следени и подслушвани от *** за целите на воденото следствие, както и че домът на майка й бил претърсен и ограбен, без да бъде разбивана входната врата. Един от най-тежките моменти за ищцата била смъртта на майка й, която починала на *** само на **г., след рязко влошаване на здравето, което Л. свързва с обвиненията против нея и съпруга й. Ищцата не могла да отиде на погребението, тъй като се намирала на хиляди километри, обвинена в престъпление, което не е извършила – факт, който майка й не доживяла да разбере. Твърди се, че Л. членувала в „***“, съставен от състоятелни дами от бизнес средите на ***, но след публикуването на съобщение на ОД на МВР за разбита организирана престъпна група, ръководена от нея, повече не получила нито едно обаждане или имейл, от която и да е от тях.

Изложено е още, че ищцата е била и продължава да бъде крайно притеснена от негативното влияние, което неоснователното обвинение против нея, поддържано в период от 6 години, оказало върху бизнеса и репутацията на ръководените от нея търговски дружества, както и на служителите в тях. Към момента на повдигането на неоснователните обвинения срещу съпрузите, Л. живеели на основание получени *** в ***, където възнамерявали да проучат бизнеса и да се развиват в ***, но след обявяването на Л. за международно издирване от Интерпол това на практика се оказало невъзможно: нито можели да се върнат в ***, нито да заживеят и работят в ***. Дори получаването на гражданство било под въпрос след наличието на такива обвинения. Наложило се съпрузите да продадат дяловете си в търговските дружества чрез пълномощници, да лишат себе си и децата си от плодовете на своя труд. Ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди в размер на 250 400 лева, вследствие от воденото против нея наказателно преследване, представляващи неполучени в периода 01.01.2011г.-01.01.2015г. приходи от *** и *** дейност, в качеството й на съдружник/едноличен собственик на капитала и управител на дружествата „***“ ООД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***. Претендираното обезщетение същата определя съобразно получените от нея доходи по извънтрудови правоотношения /основно от дивиденти/ в периода 2007 – 2010г. /през трите години, предхождащи повдигането на обвиненията срещу нея, по които е оправдана/,които са средно от 5 216,60 лв. месечно или 62 600 лв. годишно, както следва: сумата от 140 300 лева, като сбор от дивиденти от „***" ООД в размер на 25 000 лв. и дивиденти от „***“ ЕООД, възлизащи на 115 300 лв.; сумата от 27 000 лв., изплатени, в периода 2007г.-2010г., възнаграждения от „***“ ООД по извън-трудови правоотношения и сумата от 20 498 лв., изплатени в същия период от „***“ООД, ЕИК***, „***“ЕООД, ЕИК***, „***"ООД, ЕИК***, „***"ООД и „***" ЕООД, ЕИК***, възнаграждения по извънтрудови правоотношения /договори за управление/, в качеството й на самоосигуряващо се лице. Ищцата твърди, че вследствие воденото против нея наказателно производство е претърпяла и имуществени вреди в размер на 2 000 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар в полза на *** С. К. за защита и представителство по ДП №37/2009г. на ОД МВР – ***, и в размер на 2 925 лв., представляващи левовата равностойност на 1 500 щ.д.- заплатен адвокатски хонорар в *** на *** Н. Ф. Л. за защита и представителство в производството, свързано със статута на Л. на издирвано от Интерпол лице.

Всичко гореописано съсипало психически ищцата и разстроило нервната й система, като до днес същата продължава да страда от безсъние и лесна раздразнимост. Придвижването на нея и съпруга й извън *** в чужбина било сериозно ограничено и затруднено, като се посочва, че мъжът й бил задържан и разпитван за денонощие при свое пътуване до *** през месец март 2011г.; на 25.01.2015г. двамата били задържани в *** вечерта в хотелската им стая, докато спели, и отведени в полицейския участък от трима ***, където били цяла нощ, а на 25.11.2015 г. отново двамата били показно отделени от пътуваща до *** група техни приятели и задържани от граничните власти на летището за няколко часа, след който случай част от приятелите им престанали да комуникират с тях. По време на задържанията под стража от различните гранични и полицейски власти Л. била изключително потисната, унизена и разстроена не само заради себе си, но и заради семейството си. И понастоящем, когато вече не е обвиняема, ищцата не може да се зарадва, а се сблъсква с проблеми, които са последица от незаконните обвинения, повдигнати срещу нея.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата Р.С.Л. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от воденото против нея наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта - датата на прекратяване на досъдебното производство- 19.08.2016 г. до изплащане на сумата; сумата в размер на 2 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в полза на *** С.К. за защита и представителство по ДП №37/2009 г. на ОД МВР – ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2016 г. до изплащането й; сумата от 2 925 лв., представляваща левовата равностойност на 1 500 щ. д.- заплатен *** хонорар в *** за защита и представителство в производството, свързано със статута на Л. на издирвано от Интерпол лице, както и сумата от 250 400 лв.- обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, представляващи пропуснати приходи от *** и *** дейност, от дивиденти и др. възнаграждения, в периода 01.01.2011 г. – 01.01.2015 г., подробно описани по-горе, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на ищцата.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК

Прокуратурата на Република България е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище, че искът за неимуществени вреди е недоказан както по основание, така и по размер. Счита, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк резултат от обвинението. На свой ред твърди, че наказателното производство срещу Л. е било прекратено още на 24.10.2014г., тъй като постановлението на ОП – *** е било потвърдено с постановление на АП-*** в частта му досежно прекратяването на наказателното производство за престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл.93, т.20 от НК и чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.4 от НК. Със същото постановление на АП-*** постановлението на ОП-*** е било отменено в частта му досежно цялостното прекратяване на наказателното производство, като е указано производството да продължи за престъпление по чл.255 от НК. След тази дата ищцата Л. не е имала качеството на обвиняема и спрямо нея не са вземани мерки за процесуална принуда. По тази причина не могат да се претендират вреди след датата на прекратяване на наказателното производство на 24.10.2014г. и не може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като в хода на воденото наказателно производство по чл. 255 от НК Л. не е имала качеството на обвиняем, а е била разпитвана единствено в качеството й на свидетел. Ответникът счита, че ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени вреди, изразяващи се в злепоставяне, опозоряване на доброто й име като гражданин и професионалист, негативни последици в личен и професионален план, вкл. и влошено здравословно състояние, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. По отношение на твърденията за вреди, произтекли от медийното разгласяване, сочи, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за разгласяването на информация от страна на медиите, от начина на интерпретиране на наказателното производство, както и за прессъобщенията на ОД МВР–***. Същото поддържа и по отношение на вреди, вследствие на задържането на ищцата от полицейски органи в други държави.