Решение № 3578 от 29.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10691/2025
- Вид
- Решение № 3578
- Подписан
- 29.09.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3578 гр. Варна, 29.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гинка Т. И.а при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. И.а Гражданско дело №
20253110110691 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени предявените от В. П. И. ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. М*, общ. Л*, /я. *, чрез адв.В. Д. Т., срещу *" ЕООД, ЕИК: *. със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя М* С* Г*, ЕГН: **********, и „*" ЕООД. ЕИК: *. със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя Н* Д* Н*, ЕГН: **********, осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ, както следва:
1.*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя М* С* Г*, ЕГН: ********** да заплати на В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. М*, общ. Л*, ул. *, сумата в размер на 2 500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща получена без основание сума на 29.05.2025г. въз основа разписка № *, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД 2.„*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя Н* Д* Н*, ЕГН: ********** да заплати на В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. М*, общ. Л*, ул. *, сумата в общ размер на 9 400,00 лв. /девет хиляди и четиристотин лева/, представляваща сбор от получени без основание суми на 05.06.2025г. въз основа разписка № *, на 07.06.2025г. въз основа разписка № * и на 10.06.2025г. въз основа платежно нареждане за кредитен превод с референция *, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД и в условията на евентуалност искове за осъждане на отвтениците, както следва:
1.„*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя М* С* Г*, ЕГН: ********** да заплати на В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. М*, общ. Л*, ул. *, сумата в размер на 2 500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща получена сума на 29.05.2025г. въз основа разписка № *, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, иск с правно осн.чл.59 ЗЗД
2.„*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, представлявано от управителя Н* Д* Н*, ЕГН: ********** да заплати на Венчнслав П. И., ЕГН: **********, с 1 постоянен адрес: обл. М*, общ. Л*, ул. *, сумата в общ размер на 9 400,00 лв. /девет хиляди и четиристотин лева/, представляваща сбор от получени суми на 05.06.2025г. въз основа разписка № *, на 07.06.2025г. въз основа разписка № * и на 10.06.2025г. въз основа платежно нареждане за кредитен превод с референция *, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба ищеца твърди, че с него се е свързало непознато лице, което се е представило за инвестиционен посредник, търгуващ със злато в страната и чужбина. Лицето заявявило, че е представител на дружеството „*" ЕООД,'ЕИК: * и убедилиеца да извърши първоначално плащане в размер на 2 500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, която сума ще бъде инвестира в търговия със злато, като по този начин ще му донесе допълнителни доходи.
Чрез приложението Viber на 28.05.2025г. ищеца получил подробни указания за извършване на плащането,като му били предоставени банкова сметка, данни на получателя и основание на паричния превод. На 29.05.2025г. ищеца твърди, че е превел по банкова сметка на „*" ЕООД, ЕИК: * сумата в размер на 2 500,00 лв. с основание „фактура * от 28.05.2025".
Посочва, че след плащането, бил проведен телефонен разговор, в който посредникът поискал от ищеца да предостави номер на собствена банкова сметка, по която да му бъде преведена печалбата от твърдените инвестиционни сделки.Сочи се, че въпреки предоставената от негова страна банкова сметка, не е получил твърдяната печалба.Твърди се, че в проведен на 04.06.2025г. разговор посредникът отправил ново искане към ищеца за плащане. Поисканата този път сума е в размер на 3 200,00 лв. /три хиляди и двеста лева/ и следвала да бъде преведена по банкова сметка на второ търговско дружество, с което инвестиционният посредник работи, а именно: „*" ЕООД, ЕИК: *. Посочва, че на 05.06.2025г. превел по банкова сметка на „*" ЕООД, ЕИК: * сумата в размер на 3 200,00 лв., съобразно дадените указания като основание за извършеното плащане ищецът посочва фактура № 0029 от 03.06.2025.Твърди се още, че на 06.06.2025г. инвестиционният посредник се е свързал отново с ищеца, като отново го убедил, че за извършването на последващи инвестиционни сделки е необходимо да извърши плащане в размер на 2 800,00 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, като на 07.06.2025г. ищеца отново превел по банкова сметка на „*" ЕООД, ЕИК: * сумата в размер на 2 800,00 лв.Посочва, че предвид дадените му указания, като основание за плащането ищецът посочил „фактура * от 05.06.2025". Твърди, че на 09.06.2025г. чрез приложението Viber с ищеца се свързал Алекс Литвинов, с твърдения, че работил в отдел Финансов контрол на „*" ЕООД, ЕИК: *. Последният настоял ищеца отново да извърши паричен превод в размер на 3 200,00 лв. /три хиляди и двеста лева/. В тази връзка твърди, че отправил запитване до инвестиционния посредник, който също потвърдил необходимостта от извършване на плащането, но увеличил размера на търсената сума до 3 400,00 лв. /три хиляди и четиристотин лева/. Така на 10.09.2025г. съобразно дадените му указания твърди, че е превел по банкова сметка на „*" ЕООД, ЕИК: * сумата в размер на 3 400,00 лв., с основание „фактура * от 09.06.2025".В заключение твърди, че платените от ищеца суми по банкова сметка на „*" ЕООД, ЕИК: * са в общ размер на 9 400,00 лв. /девет хиляди и четиристотин лева/.В тази връзка посочва, че въпреки неколкократните плащания към посочените от инвестиционния посредник търговски дружества, ищеца не е получил обещаваните печалби от направените инвестиционни сделки, което го накарало да се усъмни в достоверността на поетите от инвестиционния посредник ангажименти и основанията, на които е извършвал горецитираните парични преводи.Твърди се още, че в проведени на 12.06.2025г. разговори ищеца отправил искания да му бъдат възстановени платените без основание суми в общ размер на 11 900,00 лв. /единадесет хиляди и деветстотин лева/, от които 2 500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/ по банкова сметка на „*" ЕООД, ЕИК: * и 9 400,00 лв. /девет хиляди и четиристотин лева/ по сметка на „*" ЕООД, ЕИК: *. Искането обаче останало неудовлетворено. Моли за уважаване на исковете.Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, не са постъпили такива от двете дружества.
2
Ответникът „*" ЕООД, ЕИК: *е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК и призовката са приложени по делото като редовно връчени на седалището и адреса на управление, вписан в Търговския регистър.
Ответникът .„*" ЕООД, ЕИК: * е редовно уведомен при условията на чл. 50,ал. 2 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК и призовката са приложени по делото като редовно връчени на седалището и адреса на управление, вписан в Търговския регистър.
Първото по делото заседание , като редовно призованите ответници по седалище и адрес на управление не са изпратили представител и не е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Ищеца с молба по хода на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това. Ответниците при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.
По делото е допусната и назначена ССчЕ, съгласно която вещото лице заключава, че относно включването на същите в конкретния случай в дневниците за продажби на „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, то и двете лица не са регистрирани по ЗДДС, като в тази връзка няма как те да включат посочените в т. 1 от задачите фактури в дневниците си за продажби.Посочва, че относно дружеството *“ ЕООД, ищецът В. П. И. е превел 2 500.00 лева по банкова сметка с IBAN * на 30.05.2025 г, а на дружеството „*“ ЕООД, ищецът В. П. И. е превел 9 400.00 лева по банкова сметка с IBAN *, като датите на получаване са както следва: на 06.06.2025 г. – 3 200.00 лева; на 09.06.2025 г. – 2 800.00 лева и на 10.06.2025 г. – 3 400.00 лева.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на извършеното плащане от ищеца и получаването на процесната сума от ответника.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Основателността на главния иск е пречка по разглеждане на заявения в евентуалност иск.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива , както следва: 244,40 евро /478,00 лв./ - платена държавна такса по исковото производство; - 200,00 евро /391,17 лева/ - внесен депозит за ССчЕ по исковото производство; - 20,45 евро /40,00 лева/ - платена държавна такса по обезпечителното производство; - 638,09 евро /1 248,00 лева/ - платени такси по изпълнителни дело, образувани въз основа издадена обезпечителна заповед; - 920,33 евро /1 800,00 лева/ - платено адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство; - 1 840,65 евро /3 600,00 лева/ - платено адвокатско възнаграждение за исковото производство.Искането за присъждането на разноски е 3 основателно. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др , както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/В заключение следва да се присъдят разноски в размер на 3225.83 евро
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96d65351-8367-473b-a4f9-16c38e79647a