Определение № 508 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. София, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600690 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 16.04.2026г., постановено по НОХД № 4791/2025г. по описа на СГС, НО, 28 –ми състав, с което, в проведеното разпоредително заседание на посочената дата, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СГП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при СГП, в която са развити доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.

Изложени са съображения за съответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Поддържа се още, че началния момент на извършване на престъплението не е известен по обективни причини в хода на разследването, но обвинението е така структурирано, че не пречи на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен. Подобна теза е застъпена и по отношение констатираните противоречия по отношение вида на наркотичните вещества - рискови и високорискови, които са инкриминирани, като се твърди, че пропуските в това отношение могат да се коригират по реда на чл.248а от НПК като очевидна фактическа грешка. С оглед на това се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на

1 съдопроизводствените действия.

Апелативният съд, като съобрази доводите изтъкнати в частния протест и като прецени събраните доказателства, намира следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

НОХД № 4791/2025г. по описа на СГС е образувано с внесен обвинителен акт срещу Х. Г. Ф. с обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1 пр.4, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и спрямо К. Л. М. за две обвинения: чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.354а, ал.1,изр.1, пр.4 от НК. По отношение на първия подсъдим е одобрено споразумение по реда на чл.384 от НПК и производството за този подсъдим е прекратено.

Осъществявайки правомощията си по глава деветнадесета НПК първата инстанция е констатирала наличието на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и върнала делото на прокурора с указания за отстраняването им.

Посочените в протестираното определение нарушения на процесуалните правила, допуснати от прокурора касаят липса на процесуална прецизност при описание на престъпленията в постановлението за привличане на обвиняем и при изготвяне на обвинителния акт, поради което е прието, че същия не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 НПК.

Първостепенният съд е преценил, че обвиняемия К. М. /спрямо когото производството не е прекратено/ е предаден на съд с обвинение за извършени две престъпления по чл.354а, ал.1, изр.1 НК, едното извършено в съучастие във вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и намерил, че в обвинителния акт е налице противоречие в описанието на видовете наркотични вещества при формулировката и на двете престъпления. Част от инкриминираните наркотични вещества, определени като рискови, включени в списък III, приложение № 3 към чл.3,т.3 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, са третирани различно в обстоятелствената част и диспозитива- веднъж като рискови, а в описателната част при конкретизирани на отделни обекти –като високорискови. Това е отчетено като съществено нарушение на процесуалните правила при описание и структуриране и на двете обвинения.

2

Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първия съд относно констатираните съществени процесуални нарушения при очертаване на обвинението в постановлението за привличане като обвиняем и в обвинителния акт. Обоснован е изводът, че различното третиране на изрично изброените в определението видове наркотични вещества -веднъж като рискови, после като високорискови, създава двусмислие относно тяхната категория и вид. И това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт няма позоваване на източниците, които определят вида на наркотичните вещества. Прокурорът съвсем схематично е посочил извършените процесуално следствени действия, какви относими към делото вещества са били намерени и въз основа на това, какъв е състава на приетите за извършени престъпления. От обстоятелствената част на обвинителния акт обвиненията са пренесени в диспозитива, без да се обърне внимание, че при очертаване на обвинението/ включително и при привличане на лицето като обвиняем/, част от рисковите наркотични вещества, са описани и като високорискови/ при конкретизирането им като отделни обекти/.

Неоснователни са възраженията в протеста, че констатираните от първия съд несъответствия не влияят на квалификацията. Видът на наркотичните вещества е съществен елемент от състава на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК. В самата норма на закона е третирано по различен начин държането на високорискови и рискови наркотични вещества. Затова разграничението, не само с оглед яснота на обвинението, но и с оглед отговорността, следва да е прецизно. Дори и да не се промени квалификацията на престъплението, точното разграничаване, без двусмислие за това, кое от инкриминираните вещества към кой вид принадлежи, би позволило както на подсъдимия, така и на съда да разбере в пълнота обвинението. Констатирания пропуск в обвинителния акт, макар и формален на пръв поглед, по характер е такъв, че пречи да се изгради адекватно защитата на подсъдимия.

Правилно първоинстанционния съд е установил, че липсва необходимата конкретика и при посочване на датата на осъществяване на второто инкриминирано деяние по чл.354а, ал.1 НК, извършено самостоятелно от подсъдимия. Възприетата формулировка „ до 20:15 ч на 11.04.2024г.“ създава впечатление за период от време до посочената дата и час, когато са държани въпросните наркотични вещества. Но, както правилно е отчел и първия съд, липсата на рамка, като начало на този период до 3 посочената в диспозитива, създава неяснота относно времето на извършване на това престъпление. Времето на извършване не може да се определя по подразбиране, каквито доводи се застъпват в протеста. Отделно от това, неприемлива е и възприетата формулировка за начало на инкриминиран период „от неустановена дата“, каквато е възприета и по първото обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Без допълнителна конкретика за съответен месец и/или година, така описан началния период на извършване на изпълнителното деяние само „от неустановена дата“, създава очевидна неяснота и неопределеност. При избраната формулировка, възприетата от обвинението времева рамка, с неопределен начален момент, хипотетично би могла да обхваща и време, през което лицето е било наказателно неотговорно. Поради което времето на извършване се явява съществен елемент от състава на престъплението и следва да бъде ясно отграничен. В случая и при двете обвинения, периода на извършване на престъпленията е неясно и неточно очертан, което във всички случаи рефлектира негативно върху правото на защита на обвиняемото лице.

Всичко това правилно е довело първоинстанционният съд до извода, че обвинителния акт не отговаря на процесуалните стандарти и така не може да постигне предвидената от закона цел.

Въззивната инстанция намира така стореният извод за обоснован и законосъобразен. Изготвянето на обвинителния акт е дейност, изискваща на първо място прецизно и точно посочване на фактите обуславящи съставомерност на инкриминираното деяние. Само така правото на подсъдимия може бъде гарантирано в пълна степен, с оглед възможността същият да разбере на основата на какви факти е изградено обвинението му.

Сочените нарушения са отстраними, но не в съдебната фаза на процеса и налагат връщането на делото на прокурора за отстраняването им.

Възраженията на прокурора, изложени в протеста не могат да бъдат споделени и съответно уважени.

Всичко посочено по-горе диктува, че протестираното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.

С оглед гореизложеното Апелативният съд-София,11 н.с., 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.04.2026г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 4791/2025г. по описа на Софийски градски съд, НО, 28-ми състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5