Решение № 100 от 01.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Кърджали, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200169 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 001602/02.02.2026 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Д. И. Д. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро/300 лева.

Жалбоподателят Д. И. Д. намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не е извършил констатираното нарушение, а устройството, с което било установено не функционирало правилно. Отделно от това, допуснато било процесуално нарушение, тъй като АУАН е съставен извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Процесното нарушение било извършено на 30.04.2025 г., а актът е съставен на 30.08.2025 г. На следващо място, не можело да се установи, че жалбоподателят е управлявал въпросния автомобил на инкриминираната дата, не ставало ясно и в каква посока се е движил. Приложена била санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП, която предвиждала наказание глоба във фиксиран размер от 300 лева, противоречащ на принципа на пропорционалност и в колизия с правото на ЕС, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В такава насока била трайната съдебна практика и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се 1 представлява. Представил е чрез упълномощен адвокат писмено становище по делото, в което поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да му се присъдят направените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмени бележки, в които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.08.2025 г. свидетелите Д. К. и Д. С. били на работа като **** към АПИ, като изпълнявали служебните си задължения на път I-5 км.350+700. Около 09.25 часа те спрели за проверка лек автомобил марка „****“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя Д. И.

Д.. Свидетелите К. и С. установили, че превозното средство нямало активна винетка и именно това бил поводът за спирането му. При направена справка станало ясно също, че на 30.04.2025 г. в 14.55 часа лек автомобил марка „****“ с рег.№ **** е засечен по път I-5 км.348+390, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да има заплатена за него пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Извършеното на 30.04.2025 г. нарушение било установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № ****. По този повод свидетелят Д. К. на място съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП срещу жалбоподателя, който той подписал и получил с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 02.02.2026 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на Д. И. Д. административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро/300 лева, за извършено нарушение по чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. К. и Д. С., както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение от 30.08.2025 г.; справка, според която за ППС с peг.№ **** за датата 30.04.2025 г. в 14.55 часа за тол секция **** няма валидна винетка за преминаване по път I-5, 348+390; 2 бр. снимки от 30.04.2025 г.; Заповед № РД-11-692 от 01.07.2024 г.; Заповед № ЧР-СП-НТУ333 от 17.06.2025 г.; Заповед № РД-11-1326 от 17.10.2025 г.; известие за доставяне; Справка за нарушение и данни за ППС с рег.№ ****.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по 2 същество.

Разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева. Според чл.10, ал.1, т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. В акта и наказателното постановление се твърди, че на 30.04.2025 г. в 14.55 часа лек автомобил марка „****“ с рег.№ **** е засечен по път I-5 км.348+390, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да има заплатена за него пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Прието е, че нарушението е извършено от жалбоподателя Д. Д., който на посочената дата и място е управлявал превозното средство. Именно за последното обстоятелство не се събраха доказателства в хода на проведеното съдебно производство.

Извършеното нарушение е установено при извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № ****, която справка е направена на 30.08.2025 г. при спиране на жалбоподателя с управляваното от него МПС. От приетите по делото доказателства е видно, че за автомобила с рег.№ **** към процесната дата действително не е била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В случая обаче отговорността на жалбоподателя Д. И. Д. е ангажирана в качеството му на водач на превозното средство, а не се установи да е бил такъв и да е управлявал автомобила марка „****“ с рег.№ **** на 30.04.2025 г. в 14.55 часа на път I-5 км.348+390. Нарушението е констатирано на база генериран доказателствен запис /доклад/ в електронната система на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Тези доклади не са доказателство за това кое лице е било водач и е управлявало автомобила към момента на извършеното нарушение. По делото такива данни не могат да се изведат от приложените материали, в т.ч. и от снимковия материал. От показанията на свидетелите К. и С. също не се доказва кой е управлявал автомобила на процесната дата 30.04.2025 г., тъй като те са спрели жалбоподателя за проверка и са установили нарушението едва на 30.08.2025 г. От наказващия орган е представена справка за нарушение, в която е посочено, че моторното превозно средство с рег.№ **** е собственост на **** със законен представител Д. И. Д.. Това не води до безспорен и несъмнен извод за авторството на извършеното нарушение, като и никъде не се твърди и не е описано изобщо отговорността на жалбоподателя да е ангажирана като законен представител на собственика 3 на превозното средство.

В настоящото производство в тежест на административнонаказващия орган е да установи по категоричен и недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а липсата на доказателства за извършването му от страна на санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Отделно от изложеното, съдът констатира и допуснат съществен порок при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, изразяващ се в липса на пълно описание на мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че това е път I-5 км.348+390, но по никакъв начин не е описано това в кое населено място или най-малко в коя община попада. Мястото на нарушението е задължителен реквизит на акта и наказателното постановление съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсата му представлява съществено нарушение. Това е така, защото мястото на Д.ието е от значение за определяне на компетентния орган да състави АУАН и издаде наказателното постановление, определящ е и за местната подсъдност и съда компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление. Ето защо, атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 205 евро. Според съда възнаграждението е съобразено с разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001602/02.02.2026 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Д. И. Д. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро/300 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, бул.„Македония“ № 3, да заплати на Д. И. Д. от ****, с ЕГН **********, сумата от 205 евро, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.