Акт от 04.11.2019, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 392 гр.Стара Загора, 04.11.2019г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СТИЛИЯН

МАНОЛОВ при секретаря Николина

Николова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 309 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от

Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Й.И.Й. *** против Заповед

№10-00-644/10.04.2019г. на Заместник–кмет „Устройство на територията, строителство и инвестиции“ при Община

Стара Загора. В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в диспозитива й не е посочено и не е конкретизирано местонахождението на имота, в който следва да бъдат извършени разпоредените строителни действия, не е конкретизирано и местонахождението на стопанската сграда, чиято стреха следва да бъде премахната, в чий съседен имот навлиза тази стреха, от кой покрив следва да бъдат отведени дъждовните води. Твърди се, че разликата в описанието на имотите и сградите в диспозитива и мотивите на обжалваната заповед създава неяснота относно действителната воля на органа на административната власт, което от своя страна възпрепятства нейното реално изпълнение. Заявява се, че в притежавания от жалбоподателя имот са налице множество сгради, като всяка от тях би могла да отговаря на характеристиките, посочени в мотивите на оспорения акт. Излагат се доводи, че притежаваните от жалбоподателя постройки са законно построени, въз основа на редовно издадени и влезли в сила строителни книжа, като не са извършвани каквито и да било промени и са поддържани в добро техническо състояние, отговарящо на всички нормативно установени изисквания и не са настъпвали каквито и да било аварии, както и не са възниквали каквито и да било други обстоятелства, водещи до тяхното увреждане или разрушаване. Обосновава се, че притежаваните от жалбоподателя постройки не попадат в обхвата на изброените в чл.195, ал.3 от ЗУТ обекти, спрямо които може да бъде упражнено предвиденото в тази разпоредба правомощие, а в мотивите на оспорената заповед се твърди и нарушение на чл.82, ал.1 от Наредба № 7 към ЗУТ, без да става ясно кой е нормативният акт, който се счита за нарушен и в какво се изразява констатираното с него нарушение. Налице е материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като съдържащото се в нея фактическо описание не съответства на хипотезите на правните норми, на основание на които е издадена. Сочи се, че при издаване на заповедта са допуснати и множество процесуални нарушения, тъй като констативен протокол № 19-93-1/12.02.2019г. е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя и без предварително той да бъде уведомен за деня и часа на извършваната проверка и без съставеният констативен протокол да му е съобщаван, като този пропуск сериозно накърнявал правото му на участие в образуваното административно производство. В заключение се сочи, че при издаване на разрешение № 19-15/24.01.2018г. и одобряване на строителните книжа за изграждане на плътна ограда в У. X.935, кв.15 по плана на с.Богомилово, компетентният орган е следвало да съобрази наличието на съществуващите в съседния У. XIII474 постройки, още повече с тяхната височина и разположение. С издаденото разрешение за строеж на плътна ограда е допуснато извършването на свързано застрояване по вътрешни имотни граници на два съседни поземлени имота, за каквото застрояване от жалбоподателя не е искано и той не е давал каквото и да било писмено, а още по-малко нотариално заверено по смисъла на чл.21, ал.5 от ЗУТ съгласие. От обжалваната заповед било видно, че освен Разрешение № 19-15/24.01.2018г. за изграждане на плътна ограда в съседния на жалбоподателя У. X.935 е било издадено и Разрешение № 19-64/27.02.2018г. за изграждане на стопанска постройка, която ще бъде „долепена“ до ново разрешената ограда и макар, че такава възможност съществува по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗУТ, според жалбоподателя нейното използване е допустимо при наличие на изградена вече плътна ограда, а не такава, която да е в режим на бъдещ строеж.

Ответникът

– Заместник–кмет „Устройство на територията, строителство и инвестиции“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен и моли съда да се произнесе в този смисъл. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е собственик на дворно място заедно с постройките в него, съставляващо У. XIII474, в кв.15 по плана на с.Богомилово, одобрен с Решение №70/26.02.2004г. на Общински съвет – гр.Стара Загора, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №121, том III, дело 1883/1965г. и удостоверение за идентичност, издадено от Община Стара Загора (л.48 и л.58). В имота се намират общо 5 постройки – полумасивна стопанска постройка, паянтова постройка, полумасивна жилищна постройка и две масивни стопански постройки.

Съседен на У. XIII474 се явява У. ХVII935.

На 02.09.2018г. Господин Дончев Стойков е подал заявление до Кмета на Община Стара Загора, в което е посочено, че същият има издадено разрешение за строеж за изграждане на плътна ограда в височина 2,20м в У. ХVII935 в кв.15 по плана на с.Богомилово, Община Стара Загора, но съседите му от западната страна имат стопански постройки на границата на имота и възпрепятстват изграждането на оградата, а дъждовните води се изливат в дворното място на Стойков.

На 17.10.2018г. от Зам.Кмета на Община Стара Загора до

Й. е изпратено писмо, с което същият е уведомен, че от постъпилото от Стойков заявление ставало ясно, че стрехата на стопанската сграда на общата граница с У. ХVII935 в кв.Богомилово навлиза в съседния имот, в нарушение на чл.82, ал.1 и чл.83, ал.1 от Наредба №7 към ЗУТ и възпрепятства строителството на нова ограда. Във връзка с това Й. е уведомен, че стрехата трябва спешно да бъде премахната и дъждовните води да бъдат отведени в собствения му имот (л.15).

На 14.11.2018г. до Кмета на Община Стара Загора е подадена жалба от М.К.С. – съсобственик на У. ХVII935, в която е посочено, че й е издадено разрешение за строеж за изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м, но стрехата на стопанската постройка на съседа й се намира в техния двор и пречи на изпълнението на оградата, като дъждовните води от самата постройка се изливат в собственото й дворно място (л.13).

С писмо изх.№10-11-671/21.01.2019г. на Зам.Кмета на

Община Стара Загора Й. е уведомен, че е извършена проверка от Комисия по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и въпреки, че са дадени указания да бъде представено геодезическо заснемане на общата граница между двата имота и на съществуващата стопанска сграда на същата граница, такова не е представено (л.12). С писмото Й. е уведомен също, че в седем дневен срок от получаването му следва да представи в Община Стара Загора геодезическо заснемане от лицензиран геодезист, извършено в присъствието на двамата собственика на имоти. След изтичане на упоменатия срок, Община Стара Загора започва процедура по 195 от ЗУТ. По делото няма данни писмото да е получено от Й..

На 12.02.2019г.. е издаден констативен протокол

№19-93-1/12.02.2019г. (л.11), в който е посочено, че на 23.11.2018г. назначената комисия по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е установила следното: в У. ХVII935 кв.15 по плана на с.Богомилово е започнало строителство на нова ограда, за която има издадено разрешение за строеж № 19-15/24.01.2018г. и одобрени строителни книжа за плътна ограда с височина до 2,20 м. по югозападната и югоизточната вътрешни регулационни граници на имота. Собственик на У. ХVII935 е М.К.С., видно от нот. акт № 192/2002г. Стрехата на полумасивна стопанска постройка в съседния имот У. XIII474, в кв.15, разположена на общата граница на двата имота, като част от строеж навлиза в У. ХVII935 и това възпрепятства изграждането на оградата, тъй като височината на стрехата е по-ниска от височината на новостроящата се ограда.

Дъждовните води от половината покрив на същата стопанска сграда се оттичат в чуждия У. ХVII935 кв.15 и изливайки се в основите, ще увреждат и застрашават строящата се ограда и стопанската постройка, която ще се долепи до нея, разрешена с РС № 19-64/27.02.18г. Горното е в нарушение на чл.82, ал.1 от Наредба №7 към ЗУТ. Собственик на У. XIII474 е Й.И.Й., видно от разписната книга към ПУП на с.Богомилово. На основание на направените констатации и чл.195, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, Комисията ПРЕДЛАГА: Стрехата като част от строеж, навлизащ в съседен имот, да бъде премахната и покривът на стопанската сграда в У. XIII474 кв.15 да бъде преработен така, че дъждовните води да се отвеждат в собствения имот, като по този начин се осигури възможност за изграждане на новата ограда с РС № 19-15/24.01.2018г. и разрешената с РС № 19-64/27.02.18г. стопанска постройка , която ще се долепи до нея. Протоколът е получен на ръка от Й. на 28.02.2019г.

На 13.03.2019г. от Й.И.Й. е подадено възражение срещу констативен протокол №19-93-1/12.02.2019г., в което е посочено, че е накърнено правото му на участие в административното производство; че не е съгласен с констатациите за допуснато нарушение по чл.82, ал.1 от Наредба №7 към ЗУТ, която е от 2003г., а сградата е построена много преди 2000г.; както и че проектирането и изграждането на постройката е съобразено с всички строителни правила и норми, включително и по отношение на предвиденото отводняване (л.9).

На 10.04.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №10-00-644/10.04.2019г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора, с която е наредено на Й.И.Й. да премахне стрехата на стопанска сграда, навлизаща в съседен имот и да отведе дъждовните води от покрива й в собствения си имот (л.5). Със заповедта е определен срок за изпълнение 30 календарни дни от съобщаването на й. Като мотиви за издаването й са възприети изцяло тези, приети в констативния протокол на комисията по чл.196 от ЗУТ. Добавено е единствено, че срещу констативния протокол е постъпило възражение от Й..

Заповедта е връчена лично на Й. на 18.04.2019г.

По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорения акт, както и служебно изискани такива от съда.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит като свидетели на лицата С.П.В. и Н.С.Ж..

Свидетелката В. твърди, че от 1946г. живее в място, собственост на баща й, което е в съседство с мястото на Й. и се намира от източната му страна. През 2000 или 2002г. брат й продал мястото на лице на име Господин. Свидетелят сочи, че между двете дворни места нямало ограда, като почти цялата съседна граница между двете дворни места е застроена, със стопанска сграда, а всички тези сгради си били построени, когато тя отишла да живее там през 1946г. В такъв вид се намирали сградите и към сегашния момент, като границата между дворовете не минавала точно до сградите. Сградите били малко по-навътре построени.Въпреки, че мястото било продадено през 2000 или 2002г. В. посетила имота на Й. преди около месец.

Според показанията на свидетеля Ж. – член на комисията по чл.196 от ЗУТ, стопанската постройка в този имот е стара, състоянието й е долу-горе добро, но от покрива половината от дъждовните води се оттичат в съседния имот. Нямало улук и водата от половината покрив в отивала в двора на съседите, керемидите на покрива били сравнително здрави. Свидетелят сочи, че при извършване на проверката синът на собственика на постройката бил там. Като документи от собственика са представени само регулационния план, а от 1993г. назад, архивът с документацията не се пази в Община Стара Загора, а тази сграда била очевидно много по-стара от 1993г. Не може да отговори на въпроса дали са правени справки за регулационни промени на дворното място, но пояснява, че и по двата проверени от комисията планове – новия и стария регулацията била една и съща, като сградата била на същото място.