Решение № 463 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110112630 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК от Е. Г. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. К., срещу “Е М” ЕООД с ЕИК *****, за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника суми, по издадени ИЛ и заповеди за изпълнение на парични задължения по реда на чл.410 ГПК –по ч.гр.д.№ 64282/2015 по описа на 24 състав на СРС, представляващи сумата от 500 лв.- главница по договор за кредит, както и сумата от 258,05 лв. - лихва за периода 03.09.2008г. - 31.05.2011г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 64282/2015г. по описа на 24 състав на СРС, било образувано и.д.№ ***** по описа на ЧСИ С Я с рег.№*** и район на действие СГС. Ищцата твърди, че по образуваното изпълнително производство не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземанията, посочени в ИМ, повече от пет години, както и че извършените такива не прекъсват давността. Отправя се и искане за присъждане на разноски.

Ответникът “Е М” ЕООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск, като поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Преди процесното и.д.№ ***** по описа на ЧСИ С Я с рег.№*** и район на действие СГС, за вземанията по издадения срещу ищцата изпълнителен лист, било образувано ИД № ****** по описа на ЧСИ С Д Я с рег.№ *** от КЧСИ, по което били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като последното такова било извършено на 05.09.2019г. - налагане на запор. След прекратяване на процесното изпълнително производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, преди да изтече давностния срок за 1 вземанията, било образувано ново ИД №***** по описа на ЧСИ Л Т от КЧСИ. В хода на изпълнителното производство са били предприети редица изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на вземанията, които прекъсвали погасителната давност. Изпълнителното производство наложило извършването на действия в друг съдебен район, поради което делото било преместено и образувано под № ***** по описа на ЧСИ С Я с рег. №*** и район на действие СГС, като давността за вземанията не била изтекла. Поради изложеното, моли, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу ищцата по делото бил издаден изпълнителен лист от 21.03.2016г., по ч.гр.д.№ 64282/2015г., по описа на СРС, 24 състав, по реда на чл.410 ГПК, за сумите, посочени в исковата молба. Видно от представените от ответника, писмени доказателства, за вземанията по издадения срещу ищцата изпълнителен лист, било образувано ИД № ****** по описа на ЧСИ С Д Я с рег.№ *** от КЧСИ, по което били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като последното такова било извършено на 05.09.2019г. - налагане на запор. Посоченото изпълнително производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като перемпцията била констатирана от ЧСИ с постановление от 06.11.2023г. По молба на ответника, било образувано ново ИД №***** по описа на ЧСИ Л Т от КЧСИ. Поради това, че изпълнителното производство наложило извършването на действия в друг съдебен район, поради което делото било преместено и образувано под № ***** по описа на ЧСИ С Я с рег. №*** и район на действие СГС.

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен начин, че последното изпълнително действие за вземанията, предмет на издадения срещу ищцата изпълнителен лист е било налагането на запор, на 05.09.2019г. Процесните вземания се погасяват, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, с общата петгодишна давност. Изпълнителният лист е бил издаден на 21.03.2016г., като липсват доказателства към коя конкретна дата е било образувано процесното изпълнително производство /първото такова/, с оглед на което съдът приема, че давността за вземанията е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист. От събраните писмени доказателства се установява, а и между страните не е спорно, че последното изпълнително действие е осъществено към 05.09.2019г., с оглед на което съдът приема, че към този момент петгодишният давностен срок за вземанията не е бил изтекъл като същевременно с налагането на запор на 05.09.2019г., течението й е било прекъснато и оттогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

Съобразно приетото в т.3 на ТР № 04.07.2024г., по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, настъпилата перемпция няма правно значение относно прекъсването на давността на вземането, като няма пречка относно същото вземане да бъде образувано ново изпълнително производство /приема се че е налице ново процесуално правоотношение/, в хода на което последиците от прекъсването на давността по отношение на вземането по предходното изпълнително производство, което е било прекратено поради настъпила перемпция, се 2 запазват, като с молбата на взискателя за извършване за прилагане на нови изпълнителни способи, давността за вземането се прекъсва, стига молбата да е била редовна, тъй като последното представлява липса на процесуално бездействие и поддържане висящността на изпълнителното производство. Макар и по делото да липсва молбата на взискателя, на основание на която е образувано новото ИД №***** по описа на ЧСИ Л Т от КЧСИ, то към датата на подаване на настоящата искова молба - 06.03.2025г., петгодишния давностен срок за процесните вземания, започнал да тече от безспорно доказаното по делото като осъществено изпълнително действие от 05.09.2019г. /наложения запор/, не е бил изтекъл, като с подаването на исковата молба, същият отново е бил прекъснат.

С оглед на гореизложеното, се налага правният извод за неоснователността на исковата претенция.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 76,70 евро, или 150 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Е. Г. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. К., срещу “Е М” ЕООД с ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на вземания, по издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК – по ч.гр.д.№ 64282/2015 по описа на 24 състав на СРС, представляващи сумата от 500 лв.главница по договор за кредит, както и сумата от 258,05 лв. - лихва за периода 03.09.2008г. 31.05.2011г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, Е. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати на “Е М” ЕООД с ЕИК *****, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 76,70 евро, или 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3