Решение № 93 от 20.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200501009 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Професионална гимназия по механизация на селското стопанство“ – гр.Разлог, с адрес: гр.Разлог, ул.“Екзарх Йосиф“ №139, против решение №234/23.07.2024г на РСРазлог по гр.д.№529/23г по описа с.с., с пр. осн. чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, като с оглед изхода от делото е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Недоволен от уважената част на първоинстанционното решение е останал работодателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваната част от решението за потвърждаването й, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено, че въз основа на трудов договор от 09.09.1991г ищцата Н.Ч. е полагала труд в ответното училище, като към момента на уволнението същата е заемала длъжността „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап – математика“ (вж. заповедта за назначаването и допълнителното споразумение от 28.09.22г).

Със заповед №РД12-350/08.12.22г директорът училището е изменил съставът на училищните комисии за учебната 2022/23г, като Н.Ч. е включена в състава на три комисии, в една от които е председател, като заповедта е подписана от ищцата с отметка, че се отказва.

Чрез заповед №РД-12-559/31.01.23г директорът на училището е наредил председателите на училищни комисии да изготвят доклад за извършената дейност за първи учебен срок на учебната 2022/23г., като ищцата е била запозната с въпросната заповед.

Със заповед №564/06.02.23г директорът е наредил да се извърши преглед на видеонаблюдението от 31.01.23г в интервала от 09.00ч до 09.45ч на кабинета по математика.

Според изготвен от комисията за видеонаблюдение в училището доклад вх.№02-791/06.02.23г на 31.01.23г в 09.16ч ищцата е извадила телефона си и е започнала да снима представени й от Р.Куков листа, след което му ги върнала.

С оглед горните констатации, със заповед №РД 12-551/31.01.23г директорът на училището е предоставил възможност на ищцата до края на работния ден на 31.01.23г да даде обяснения по въпроса дали е заснемала с телефона дадените й списъци за пътуващи ученици за периода от 15.09.22г.

С доклад вх.№02-774/31.01.23г ищцата Н.Ч. е потвърдила, че на 31.01.23г е направила снимки с телефона на пътуващите деца.

Със заповед №РД 12-559/31.01.23г директорът е наредил председателите на училищни комисии за 2022/23г и методическите обединения да изготвят 2 доклад за извършената дейност за първи учебен срок на учебната 2022/23г.

С доклад вх.№02-804/07.02.23г ищцата е представила отчет за дейността на Методическото обединение по възпитателната работа за първи учебен срок на учебната 2022/23г, като със заповед №РД 12-632/24.02.23г на директора е назначена комисия за проверка на доклада, която е изразила становище, че същият не следва да бъде приеман, а трябва да бъде прецизиран и преразгледан(вж. доклад с вх.№02/1024/10.03.23г).

С доклад вх.№02-1060/20.03.23г на видеоконтрольори (без посочени имена) е констатирано, че на 16.03.23г ищцата е извършила действия с личния й телефон, представляващи манипулации към камерата.

Със заповед №РД-12-679/13.03.23г директорът е наредил ищцата Н.Ч. да се запознае със заповеди №№РД-12-578/08.02.23г, РД-12-581/09.02.2023г, РД12-582/09.02.23г и РД-12-585/09.02.23г, издадени във връзка със ЗЗЛД.

Установява се, че ищцата е подписала заповед №РД-12-578/08.02.23г с особено мнение, като не е попълнила посочената в нея декларация.

С писмо изх.№04-292/15.03.23г работодателят е поискал от ищцата обяснения във връзка с отказа й да подпише декларацията за видеонаблюдение, като в представените от ищцата подробни писмени обяснения е заявено, че писмото е с неясно съдържание и че не е длъжна да подписва въпросната декларация (вж.писмо с вх.№02-1062/20.03.23г).

Със заповед №РД 12-741/31.03.23г на директора на училището, на основание чл.195, ал.1 КТ вр. с чл.188, т.3 КТ вр. с чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ, е прието, че ищцата е извършила три нарушения на трудовата дисциплина и същата е уволнена дисциплинарно. Първото нарушение се свежда до това, че със заснемането на предоставените на ищцата списъци на 31.01.23г същата е нарушила разпоредбата на чл.31, ал.20 от ПВТР на училището, като по този начин ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, като е направила копие от въпросните списъци, без да е оторизирана за това. Въпросното деяние е счетено, че представлява предпоставка за нерегламентирано разпространение на лични данни на ученици, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Второто нарушение е свързано с представен от ищцата доклад за дейността на МОВР, който съдържал дейности, които не са били организирани и проведени от МО, а от други служители на училището. Прието е, че представлява системно нарушаване на 3 трудовата дисциплина в училището. Третото нарушение се изразява в отказ на ищцата да попълни декларация-съгласие за осъществяване на видеонаблюдение, заснемане и записване, с което въззиваемата е препятствала осъществяването на задълженията на директора по чл.31, ал.1, т.1, т.4 от Наредба №15/22.07.2019г за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Св.Д.М. е отговарял за видеонаблюдението и за поддръжка на електронния дневник и сайта на училището. Няма спомен на сайта да са качвани правила за защита на лични данни, но си спомня, че имало декларации за видеонаблюдение, които всеки учител трябвало да попълни, но ищцата отказала. Заявява, че е участвал в комисия по видеонаблюдение във връзка с извършена проверка в кабинета, ползван от ищцата, като на камерата се виждало, че същата снима нещо, но не било ясно какво.

На св.Р.Куков е възложено от директора изготвянето на актуализиран списък на пътуващите деца, който представил на ищцата, която го снимала и след това върнала.

Св.Р.Ч.-М.а, участвала в комисията по проверка работата на ищцата във връзка с ръководеното от нея МОВР, която от индивидуалния план на ищцата констатирала, че единствената реално извършена от нея дейност през първия учебен срок е тази, свързана с поставяне на табло в класната стая по повод на Деня на християнското семейство. Останалите посочени от нея дейности не били част от плана на методическото обединение.

От представената справка на НАП за актуално състояние на всички трудови договори на Н.Ч. се установява, че същата е имала трудов договор с въззивника за периода от 20.01.2002г до 01.04.2023г, както и с „Кар авто експерт“ ЕООД – за периода от 12.04.2023г до 01.06.2023г.

Според съдебно-графологичната експертиза, ръкописният текст за „директор“ в заповед №РД 12-564/06.02.23г на Директора на ПГМССгр.Разлог, не е положен и изпълнен от Татяна Красимирова Динчева.

Съдебно-счетоводната експертиза е изчислила различни варианти на размера на дължимото обезщетение за периода 01.04.23г - 30.09.23г, като е отчетено полученото БТВ от „Кар авто експерт“ ЕООД, както следва: сумата от 5070, 91лв съобразно вариант 1, при брутно възнаграждение за непълен отработен месец(м.02.23г); сумата от 10 481, 83лв съобразно вариант 2, при 4 брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец(м.01.23г); сумата от 5716, 07лв, изчислена при МРЗ от 1763лв, при непълнен отработен месец(м.02.23г) и 11 842, 13лв, при същата МРЗ, при пълен отработен месец (м.01.23г.), съобразно вариант 3.

При тези данни РС правилно и законосъобразно е признал уволнението за незаконосъобразно и е отменил атакуваната заповед, възстановил въззиваемата на заеманата преди това длъжност, присъждайки й за периода от 01.04.23г – 30.09.23г обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 9 066, 69лв. и за периода 12.04.23г-31.05.23г обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на 1 695,80лв. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от въззивния състав, тъй като са основани на закона, доктрината и константната съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на РС.

Неоснователни са оплакванията, че неправилно районният съд е приел, че с действията си по копиране списъците на пътуващите деца с мобилния си телефон ищцата е извършила дисциплинарно нарушение, както и че неправилно районният съд е приел, че с тези действия въззиваемата не е злоупотребила с доверието на работодателя. Съгласно чл. 126, т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Според доктрината и константната съдебна практика злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя има и в случаите, когато без да е налице такава, работникът като се възползва от служебното си положение е извършил действия, които компрометират оказаното му доверие без значение дали действията са извършени умишлено.

За да се осъществи фактическият състав на нарушението по чл.190, т.4, пр.1 от КТ не е необходимо непременно реализирането на облага, която може да настъпи по-късно, да не настъпи или да бъде предотвратена (вж.Р№56/12.03.2014г на ВКС по гр.д.№4607/13г на ВКС, IV г.о., Р№242/21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. №932/11 г., ІV г.о., О №1157/26.10.2011 г.

5 на ВКС по гр.д.№853/11 г., ІІІ г.о., Р №2148/15.03.2017 г. на ВКС по гр.д.

№112/16 г., IV г.о.). В настоящият случай, на първо място, следва да се посочи, че цитираният от работодателя чл.31, ал.20 ПВТР на ПГ по МС-гр.Разлог изобщо не съдържа забрана за учителите да снимат с мобилния си телефон списъците на пътуващите деца. Ето защо и свързването на поведението на ищцата с въпросната разпоредба е необосновано. На следващо място, поведението на ищцата не представлява злоупотреба с доверието на работодателя, защото по делото не се установява така посоченото действие да е извършено с цел извличане на имотна облага. Не се установи също така и посредством това действие на ищцата да е компроментирано по някакъв начин доверието между работодателя и служителя. В самите мотиви на заповедта също така не е обосновано защо работодателят счита, че посредством това действие ищцата е злоупотребила с оказаното й доверие.

Изложените от работодателя съображения, че извършените фотокопия създавали предпоставки за разпространение на лични данни, са несъстоятелни, понеже не се доказа наличието въобще на такова разпространение на лични данни. На практика, всеки достъп до лични данни създава опасност от разпространението им, но без реализацията им липсва и дисциплинарно нарушение по см. на чл.190, ал.1, т.4 КТ. Ето защо и въззивните доводите за злоупотреба с доверието на работодателя, не намират опора в закона и данните по делото.

Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96d4639e-39fd-4599-8d15-34fd9c9df278