Решение № 15734 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15734 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110174154 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца ЗК „УНИКА“ АД срещу ответника „ОЗК - Застраховане“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 183,87 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, във връзка с щета № 20110740015 за произлезли за автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 27.10.2020г., на Автомагистрала „Тракия, в района на 21 км. – бензиностанция „ЕКО“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от 429,62 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.12.2024 г. до 11.12.2024 г.

Ищецът ЗК „УНИКА“ АД твърди, че на 27.10.2020г., на Автомагистрала „Тракия, в района на 21 км. – бензиностанция „ЕКО“ е настъпило ПТП, при което автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК е спрян в района на бензиностанция „ЕКО“, когато преминаващия покрай него автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № РА 9... КР не съобразява габаритите на автомобила и на ремаркето/платформата, и удря автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ в зоната на предна лява врата, в резултат на което му причинява материални щети. Посочва, че инцидентът е документиран с Двустранен констативен протокол от 27.10.2020 г., в който е отразено, че вина за настъпване на произшествието има водача на автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № РА 9... КР, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД.

Твърди, че автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК към датата на ПТП е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в ЗК „УНИКА“ АД със застрахователна полица № 20074110095, с период на застрахователно покритие от 22.10.2020 г. до 21.10.2021 г., поради което и вследствие на ПТП при ищцовото дружество е образувана щета № 20110740015. Излага твърдения, че вредите са отстранени в сервиз 1

„Гьошев Ауто“ ЕООД и за извършения ремонт ищецът е заплатил сумата от 1 183,87 лева. С писмо, изпратено по електронната поща, на 17.02.2021г. е предявил за плащане пред ответника „ОЗК Застраховане“ АД регресна претенция по щета № 20110740015. С писмо от 11.03.2021 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение по предявената застрахователна претенция. Поради това, в настоящото производство ищецът претендира от ответника заплащането на сумата от 1 183,87 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 429,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2021г. – 11.12.2024г.

Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и излага съображения, че с поведението си водачът на автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № СВ 9... АК е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като към момента на съприкосновението между двата автомобила, вратата на увреденото МПС е била отворена и не се е съобразил с интензитета на движение на автомагистралата.

Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, а цените са прекомерно завишени. Оспорва иска за мораторна лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски в производството.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4 наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

С оглед становищата на страните за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС - „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК към момента на реализиране на риска, наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на автомобил марка “Джип”, модел “Гранд Чероки” с рег. № РА 9... КР към датата на ПТП, настъпило на 27.10.20120г. на Автомагистрала „Тракия“ със сочените в исковата молба участници, както и изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения 2 по делото двустранен констативен протокол от 27.10.2020г., съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото уведомление за щета, опис на щети по претенция, преводно нареждане, както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 27.10.2020г., около 08:00 часа, на АМ „Тракия“, в района на бензиностанция „ЕКО“ – 21-ви км., водачът на автомобил “Джип”, модел “Гранд Чероки” с рег. № РА 9... КР предприема маневра за потегляне, вследствие на което реализира ПТП със спрелия, с отворена врата л.а.

„Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл.

2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен 2 протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието.

Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.

По делото бе разпитан свидетелят К. Н. В., водачът на л.а. „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК. Свидетелят си спомня процесното произшествие.

Случило се на бензиностанция „ЕКО“ на автомагистрала Тракия. Бил спрял да зарежда. На колонката, при качване в автомобила, същият потеглил напред, при което свидетелят се навел за да дръпне ръчната спирачка. В този момент чул изпукване и видял, че предна лява врата е обърната обратно. Посочва, че джип с ремарке, който зареждал зад него, тръгвайки и преминавайки покрай него закачил вратата на автомобила. След като го подминал, свидетелят В. настигнал превозното средство и спрял водача, който не видял какво се е случило, тъй като ударът бил причинен от 3 самата платформа, закачена за джипа. Подписали и двустранен констативен протокол за ПТП.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че застрахователното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил “Джип”, модел “Гранд Чероки” с рег. № РА 9... КР, който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване, е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о.). Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо 5 нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал.