Решение № 4188 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4188 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110135846 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която са предявени срещу Д. Г. С., В. Г. Х., М. Н. Х. и Г. Н. Х. осъдителни искове, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия, както следва:

- срещу Д. Г. С. (за 2/6 част), а именно: 396.67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 82.63лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., 8.10лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 2.08лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.;

- В. Г. Х. (за 2/6 част), а именно: 396.67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 82.63лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., 8.10лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 2.08лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.;

- срещу М. Н. Х. (за 1/6 част), а именно: 198.34 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 41.32лв. - законна лихва за забава от 1

15.09.2019г. до 22.06.2022г., 4.05лв. – главница, , представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 1.04лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.;

- Г. Н. Х. (за 1/6 част), а именно: 198.34 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 41.32лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., 4.05лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 1.04лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия им е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, *********, апартамент с аб. № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Х. оспорва предявените искове при твърдението, че не е пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове, съответно представените с исковата молба договори не обвързват него и неговия наследодател Н. К.. Твърди фактурираната от ищеца сума да не отговаря на реално доставеното до имота, съответно неправилно е начислявана такса мощност за част от периода. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията преди 04.07.2019 г. Претендира разноски.

Ответниците М. Х. и Г. Х. са депозирали в срока по чл. 131 ГПК отговори с идентично съдържание. Оспорват посочените от ищеца квоти в съсобствеността на процесния имот. Сочат, че М. К. е била изключителен собственик на процесния имот.

Оспорват да е налице валиден избор на лице, извършващо услугата дялово разпределение, като при условията на евентуалност навеждат, че никоя от тях не е подписала протокола от ОС н ЕС за извършения избор на ФДР, поради което и не е обвързана от този договор. Сочи неправилно да не са приспаднати задължителните технологични разходи, съответно дяловото разпределение да е извършено неправилно въз основа на теХ.чески неизправни уреди. Твърди, че не е възникнало валидно облигационно отношение с ищеца, тъй като последното не е сключило индивидуален договор нито с наследодателката им, нито с някой от ответниците. Навежда твърдение за противоречие с чл. 62, ал. 1 ЗЗП, тъй като била непоръчана услуга. Правят възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищцовото дружество.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответницата Д. С., чрез назначения й особен представител адв. Ц.. Оспорва твърдението за наличие на облигационна връзка с ищеца, респективно да е потребявала топлинна енергия през 2 исковия период за процесния имот, съответно дружеството реално да е доставило такава до имота. Прави възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищцовото дружество. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37/22.03.1976 г., т. VII, дело № 1010/1976 г. се установява, че наследодателката на ответниците М. Н. К. е собственик на 1/2 от процесния топлоснабден имот. След смъртта й нейни наследници са преживелият съпруг Г. Х., В. Х. – син и ответниците М. Х. и Г. Х. – внучки, които наследяват при следните квоти съгласно ЗН: за Г. Х. и В.

Х. по 1/3 ид. част, а за ответниците М. и Г. Х. – по 1/6 ид. част. След смъртта на Г. Х. неговата 1/3 част се разпределя, както следва по 1/9 за В. Х. и Д. С. (дъщеря), както и по 1/18 част за останалите две ответници. Следователно всеки от ответниците са легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство на следните ид. части от притежаваната от М. К. ½ ид.част от процесния топлоснабден имот: В. Х.

– 4/9, Д. С. – 1/9, а М. и Г. Х. по 2/9.

Действително ответниците Г. и М. Х. твърдят, че процесният имот е бил изключителна собственост на наследодателката им М. К., това признание на факт съдът цени по реда на чл. 175 ГПК в съответствие с останалите събрани доказателства по делото, от които не се установява М. К. да е била единствен собственик.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Х. за липса на пасивна процесуална легитимация, доколкото се установи да е собственик на процесния топлоснабден имот. Неоснователно е в тази връзка и възражението на 3 ответника С., че не се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като безспорно се установи, че същата е собственик на 1/18 ид. част от целия недвижим имот.

Недоказано остана възражението същата да се е отказала от наследството на М. К., респективно да го е приела под опис.

До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът не ангажира други относими доказателства, въпреки предоставената му възможност, от които да се установи, че ответниците са собственици на целия топлоснабден имот, съответно в квотите твърдяни от ищеца.

От така изложеното настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците се легитимира като собственик на процесният имот ****, находящ се в гр.

София, бул. ********* през релевантния за делото период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. при следните квоти: В. Х. – за 4/18, Д. С. – за 1/18, Г. и М. Х. съответно за по 2/18 ид. части от целия имот.

Следователно през процесния по делото период от м.05.2018г. до м.04.2020г. легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са ответниците, които следва да понесат отговорност в заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ в обема на установените по делото притежавани от тяХ.деални части в съсобствеността в имота.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.