Решение № 1287 от 06.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. Пловдив, 06.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330201605 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008944 от 16.12.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на К. П., ЕГН 7000989539, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. /с еврова равностойност 255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.

140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. П., редовно и своевременно призован, не се явява но се представляваот нейния процесуален представител адв. Л. също редовно призована. В жалбата си моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в нея. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище по жалбата изпратено до съда моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на подадената жалба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 02.10.2025 година, около 13:05 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ с ул. „Орфей“, жалбоподателят К. П., била спряна за проверка от полицейски служители на Сектор „Пътна полиция“, измежду които и свидетеля С. Д. Д., в момента на управление на лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** **, собственост на „А.В.И.

10“ ЕООД. Проверката се осъществила от служители на сектор „Пътна полиция“, които установили че жалбоподателят имала поставени табелати с регистрационен номер на автомобила на определеното за това място, но регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 19.08.2025г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължитиелна застраховка „Гражданска отговорност“.

Установено е по делото че към 02.10.2025 година, около 13:05 часа, жалбоподателя не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“, както и малко по късно на 02.10.2025г., в 14.53ч., жалбоподателя сключил застраховка „Гражданска отговорност“.

Преценено било, че тези обстоятелства съставляват административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Затова бил съставен АУАН серия GA, № 4677912 от 02.10.2025г. в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с отбелзяване, че няма възражения.

С мотивирана резолюция № 25-1030-М0000362 от 06.10.2025г. административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 54, ал. 1 т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като било образувана прокурорска преписка № 13223/2025г. по описа на РП Пловдив, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 03.11.2025г. по пр.пр. № 13223/2025г., наблюдаващия прокурор отказал да образува ДП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратил материалите на Началника на 06 РУ при ОДМВР

Пловдив с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо К. П..

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, било издадено обжалваното НП. В него била описана цялата хронология на събитията изложени по горе, като нарушението било квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗАНН – за 2 това че на 02.10.2025 година, около 13:05 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ с ул. „Орфей“, жалбоподателят К. П. е управлявал лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** **, собственост на „А.В.И. 10“ ЕООД, който бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това регистрацията на автомобила била прекратена на 19.08.2025г. въз основа на писмо от Гаранционен фонд.

По делото е извършена справка в общодостъпната система на Гаранционен фонд, видно от което към датата и часа на нарушението за лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** **, не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че на същата дата в 14.53ч. е била сключена нова застраховка.

По делото е приобщено като писмено доказателство и справка от информационната система на МВР, видно от която регистрацията на лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** **, била служебно променена въз основа на уведомление от Гаранционен фонд по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на 19.08.2025г. е уведомена Сектор „пътна полиция“ на поделение Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетеля С. Д., които съдът кредитира като непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства, обективни и достоверни.

Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящия състав направи следните правни изводи.

Според настоящия съдебен състав в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/ водещо до неговата отмяна.

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал описания по-горе лек автомобил. Не е спорно и това, че този автомобил бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрация. Не е спорно и че причина за прекратяването на регистрацията бил фактът, че за лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** ** нямало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че прекратяването било извършено слежубно въз основа на уведомление от „Гаранционен фонд“.

Няма спор по делото и обстоятелството че лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** ** към датата на нарушението бил собственост на „А.В.И. 10“ ЕООД.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма 3 представени никакви доказателства от страна на АНО, че жалбоподателя, който не се явява собственик на процесното МПС, е знаел и съзнанавал че управлявания от него автомобил е бил дерегистриран към момента на проверката – 02.10.2025г. Поради всичко това няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна, и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

От справката от информационната система на МВР се установява че че към датата на извършеното нарушение, автомобила управляван от жалбоподателя е бил собственост на друго лице. Жалбоподателя А., дори и да е знаел че управлява МПС без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, тя по никакъв начин няма как нито да знае, нито да предполага че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена.

Това обстоятелство е било непроверимо от страна на жалбоподателя. той е можел да провери дали има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но е нямало никакъв начин да провери дали автомобила е с прекратена регистрация. Автомобила управляван от жалбоподателя е бил с поставени регистрационни табели въпреки че е с прекратена служебно регистрация, поради което и не може безспорно да се твърди че жалбоподателя виновно е управлявал автомобил който не е бил регистриран по надлежен ред, след като за него не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Дението е умишлено когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Съобразно ал. 2 на посочения член, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи .

В настоящия казус жалбоподателя не само не е искал, но не е и допускал че автомобила управляван от него, който бил със регистрационни табели поставени на определените за това места, е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно чл. 11, ал. 3 от НК, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на 4 общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В настоящия казус не е налице и непредпазливата форма на вина, тъй като процесния автомобил е бил дерегистриран поради неплатена застраховка гражданска отговорност, но жалбоподателя който не е собственик, макар и да е имал възможност да провери дали има сключена застраховка, не е имал никаква възможност да установи дали е спазена сложната процедура която е уредена в чл. 574, ал. 10 и 11 от КЗ, поради изложеното и не е могъл да предвиди общественоопасните последици.

На следващо място по делото недоказано остана и обстоятелството че е спазена процедурата уредена в чл. 574, ал. 10 от КЗ, а именно че информационният център е уведомил собственика на лек автомобил "Форд Фиеста“, с рег. № ** **** **, за които не е имало сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен.

Недоказано остана и обстоятелството че на собственика е бил даден 14 дневен срок, от датата на изпращане на уведомлението да представ и доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Извършването на посочените действия е условие за да могат компетентните органи по ал. 1 да предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Едва когато в срока по ал. 10 на чл. 574 от КЗ не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд следва да уведоми органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. Дали обаче тази процедура е била спазена наказващия орган не е представил доказателства. Още по-малко се доказа по-делото жалбоподателя, който не е собственик на процесното МПС да е имал каквато и да е яснота дали посочената поцедура е била спазена. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г., по тълкувателно дело № 3/2022г. на ВКС и ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание, водач, който управлява моторно превозносредство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственика на моторното превозно средство.

От административнонаказващия орган, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са ангажирани каквито и да е доказателства за това че прозедурата уредена в чл. 574, ал. 10 от КЗ е била спазена, още по-малко доказателства има че водача на автомобила който не е негов собственик е имал 5 дори хипотетичната възможност да узнае тези факти. Поради изложеното както беше посочено по-горе недоказана остана и субективната страна на извършеното нарушение.