Присъда № 61 от 09.04.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 61/09.04.2025 година по НОХД №1067/2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № ЗМ 112/2024 г. по описа на Второ РУ град Бургас, прокурорска преписка №1340/2024 г. по описа на Районна прокуратура град Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П. И. Т., ******, за това че:

На 09.12.2023г., в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Т. К. К. от гр.Бургас, че за сумата от 2000 лева в срок до 16.12.2023 г. ще достави и монтира в жилището й в гр.Бургас подов климатик марка „Грий“ и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66 НК за срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия - адв. Н. – БАК, моли с оглед наличието на множество смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства, спрямо същия да се определи наказание в размер от 8 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66 НК за срок от 3 години.

Подсъдимият моли да му бъде наложено наказание в минимален размер. Изразява съжаление за стореното и желание да възстанови вредите от деянието си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. И. Т. е роден на **********.

Т. бил управител на търговското дружество „Пи.Ай.Ти.Клима“ ЕООД, със седалище в гр.Бургас. Предмет на дейност на дружеството бил монтаж и продажба на климатици. Към 09.12.2023г. управляваното от подсъдимия дружество било в изключително лошо финансово състояние, като имало публични задължения в размер на 46 365, 89 лева, за събирането на които в ТД на НАП гр.Бургас било образувано изпълнително дело № 231318111/2023г. Към този момент дружеството нямало и сключени договори за доставка и монтаж на климатици, нито пък служители, които да осъществяват тази дейност. Не били налични и климатици на склад, които да бъдат предоставени за продажба.

Пострадалата Т. К. К., решила да постави в дома си подов климатик марка „Грий“.

Тъй като в предходен период от време използвала услугите на управляваното от Т. дружество, тя решила да възложи доставката и монтажа на климатика именно на подсъдимия. За целта на 09.12.2023г. тя посетила заедно със свидетеля И. Т. Т. офиса на 1 дружеството, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.95. При срещата си с Т., К. му споделила намерението си да закупи от него и да му възложи да монтира в дома й подов климатик марка „Грий“. Т. с оглед наличието на големи финансови задължения към държавата, липсата на очаквани финансови постъпления от дейността на дружеството, липсата на персонал и климатик на склад от вида, който искала пострадалата, както и краткия срок за доставка и монтаж /16.12.2023г./ бил наясно, че няма да може да изпълни поръчката на пострадалата, но решил да заблуди Т.а, като й казал, че ще достави и монтира в дома й посочения от нея модел климатик в срок до 16.12.2023г. По този начин той целял да се облагодетелства и да получи по неправомерен начин парични средства, собственост на пострадалата, без намерение и възможност да изпълни уговореното. Т. казал на пострадалата, че доставката и монтажа на климатика ще струват 2000 лева. Т.а приела офертата му, като заплатила на Т. сумата от 2000 лева, а той й издал касов бон.

След като пострадалата и свидетелят Т. напуснали офиса, Т. не предприел никакви действия, за да изпълни поръчката. Вместо това на 16.12.2023г. той се свързал по телефона с пострадалата и й заявил, че поръчания от нея вид климатик още не бил пристигнал, като предложил монтажът да се извърши на 20.12.2023г. в 15,00 часа.

След като и на посочената втора дата Т. не доставил климатика, нито се обадил, пострадалата и свидетелят Т. направили многократни опити да се свържат с Т., но последният не отговарял на обажданията им. Той нито изпълнил задължението си, нито възстановил получената от пострадалата парична сума. Ето защо, К. депозирала жалба във Второ РУП гр.Бургас във връзка със случилото се.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите Т. К. К. /л.50 от ДП/, И. Т. Т. /л.52 от ДП/, К. Е. М. /л.58-59 от ДП/, Р. М. Г.

/л.72 от ДП/ обясненията на подсъдимия, писмо от НАП Бургас ведно с приложения /л.75116 от ДП/, писмо от ОС Бургас /л.118 от ДП/, касов бон /л.33 от ДП/, договор за извършване на строително – монтажни работи от 21.02.2022г. и Приложение 1 към него /л.60-68 от ДП/, Справка от Търговски регистър на „Пи.Ай.Ти.Клима“ ЕООД /л.121-122 от ДП/, справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Т. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Престъплението по чл.209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от 2

Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че криминализираната измама по чл.209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел имотна облага.

От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен основният състав на престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/ два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.

Съпоставяйки конкретиката на случая с изложените правни доводи относно характера на престъплението, съдът намира следното:

В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички белези от обективна страна на престъплението измама. Подсъдимият Т. е възбудил заблуждение у пострадалото лице, че след заплащане от негова страна на сумата от 2000 лева в срок до 16.12.2023 г. ще достави и монтира в жилището й в гр.Бургас подов климатик марка „Грий“.

По този начин Т. е създала противоправна представа у измамената за действителното състояние на нещата и последната, мотивирана от тази своя невярна представа, е извършила акта на фактическо разпореждане. Като директно следствие от имущественото разпореждане на измаменото лице за последното е настъпила вреда, изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 2000лв.

По този начин - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият се е облагодетелствувал от предмета на посегателство, като същият е получил сумата в размер на 2000лв. Той тайно е отнел предмета на престъплението, като по този начин е било преустановено владението на пострадалата върху него и е била установена фактическата власт именно на Т..

Подсъдимият е въвел измамената в заблуждение чрез въздействие върху съзнанието й, което формира у нея невярна представа. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е причиняването имотна вреда другиму. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измамената, а разпореждането пък е следствие от неправилно изградената увереност, че подсъдимият ще достави и монтира в срок до 16.12.2023 г. в жилището й в гр.Бургас подов климатик марка „Грий“.

Непосредствен обект на престъплението измама са обществените отношения, които осигуряват нормално упражняване на правото на собственост в случая върху парите, намиращи се у пострадалите, като наред с това се засяга и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество /с пари/ въз основа на свободно и съзнателно взето решение.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да е налице престъплението измама, трябва деецът да няма изобщо намерение да изпълни задължението си, което поема спрямо измаменото лице или да се е намирал в обективна изначална невъзможност да стори това. В конкретния случай се установява изначално желание на подсъдимия да се обогати с процесната сума и липсата на каквато и да е воля и намерение от негова страна за връщане на противозаконно придобитото чуждо имущество.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл и с користна цел.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Т. е предвиждала, че вследствие на въздействието си върху пострадалата у нея ще се възбудят неправилни 3 представи за действителността, което е използвал, за да я мотивира да се разпореди с процесните парични средства. Наред с това, у подсъдимия е била налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за пострадалата настъпва имотна вреда.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1 НК във вр. чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелство, съдът отчете наличието на данни за извършване на действия, сходни с процесните и по отношение на други лица и реализиране на доходи посредством тях.

Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Т. обстоятелства. Като такива на първо място съдът отчете липсата на предходни осъждания на подсъдимия и оказаното съдействие на органите на предварителното разследване. Също така БРС взе предвид изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и желание му да възстанови вредите, което по мнение на съдебния състав не е формално. Това навежда на извода за действително изградена критичност на дееца към извършеното от него деяние и желание същият да коригира поведението си.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96d3fed6-5b9e-44ef-8746-a0e695a840e7