Решение № 205 от 19.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Карина Г. Жекова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262100600113 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба, подадена от Д.

М. Д. ЕГН **********, в качеството му на подсъдим по НЧХД № 841/ 2025г. по описа на Районен съд–Бургас, чрез защитника му адв.Станимир Кондев от АК-Ямбол, против присъда № 169 от 01.12.2025г., постановена по същото дело. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 04.09.2024г., пред блоковото пространство на вх. ***, ул. *** № *** в гр.Ямбол, чрез нанасяне на множество удари в областта на главата, ръцете и краката, причинил на П. В. Ч. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, с неравни ръбове и охлузвания около нея, натъртвания в областта на лява предмишница с охлузвания на кожата,болки в областта на дясна колянна става и охлузвания в областта на дясна подбедрица, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия Д. за невинен и го оправдал по първоначалното обвинение, да е причинил на П. Ч. и сътресение на мозъка с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, неводещо до загуба на съзнание.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. В. Ч. ЕГН ********** за невиновен в това, че на 04.09.2024г. около 17.00ч., пред 1 блоковото пространство на вх. ***, на блок *** на ул. „***“ в гр.Ямбол, чрез нанасяне на удар с патерица в областта на лява ръка да е причинил на Д. М. Д., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на палец на лява ръка, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК Д. М. Д., ЕГН********** е осъден да заплати на П. В. Ч. ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер на 676,80 лева.

На основание чл.190, ал.2 от НПК Д. М. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати сумата от 5,00 лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По отношение на веществените доказателства съдът е постановил 2 броя СД диск, да останат приложени по делото, за срока на съхраняването му, след което да бъдат унищожени, по реда на ПАС.

С въззивната жалба и допълнението към нея се изразява недоволство от постановената присъда, като се въвеждат оплаквания за неправилността й.

Твърди се, че тя е постановена от предубеден съдебен състав, след провеждане на наказателен процес при грубо нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Отправени са упреци към първоинстанционния съдия, която била благосклонна към тъжителя, като приела тъжбата му, въпреки че тя била нередовна. С нея не било формулирано ясно и точно обвинение, както изисквал законът; в разрез с разпоредбите на НПК и практиката на ВКС не били приобщени 2 броя фотоснимки, представени от подсъдимия Д., а за възраженията си срещу това, съдът отправил заплаха към защитника на подсъдимия Д., че ще му бъде наложена глоба; призовки за защитника и подсъдимия във връзка с дадени указания на съда били изпращани на „стари“ по делото адреси, вместо на изрично посочените от тези страни „нови“ адреси. Част от основанията за отвод освен, че са свързани с аналитичната дейност на съда, се припокриват и с оплакванията за допуснати процесуални нарушения - нередовността на тъжбата било процесуално нарушени, тъй като в действителност липсвал годен акт, който да постави началото на съдебното производство. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда в частта, с която Д. М. Д. е осъден за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което му е наложено административно наказание глоба, както и да се осъди подсъдимият П. В. Ч. за престъпление по чл.130 от НК и да му се наложи наказание по чл.78а, ал.1 от НК - глоба в размер от 1000 лева. Направено е алтернативно искане, ако съдът приеме, че Д. е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК наред с Ч., т.е. след като му е отговорил веднага, и двамата подсъдими да бъдат оправдани на основание чл.130, ал.3 от НК..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят и подсъдим Ч., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му повереник – адв.Гайдарски от АК-София, също редовно призован.

Пред въззивната инстанция подсъдимият и частен тъжител Д., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му адв. Кондев от АК-Ямбол, който поддържа жалбата и допълнението към нея, с изложените в тях аргументи. Счита, че предубедеността на първоинстанционния съдия е 2 опорочила процеса, като не е предоставил на подсъдимия Д. полагащите му се според закона средства за защита. Това от своя страна е довело до неправилното кредитиране на показанията на свидетелите на частния тъжител, респ. до некоректното установяване на фактическата обстановка по делото.

Поддържа се становището, че тъжителят Ч., макар и със силна степен на увреда, бил способен и да размахва тристъпковия си бастун, с който именно пръв бил ударил подс. Д. и поставил началото на конфликта. Действията на Д. били единствено за защита, в отговор на нападението над него. С размяната на няколко удара между двете конфронтиращи се лица бил приключил инцидента. Това сочело, че всички установени по делото увреждания по тъжителя Ч. не били вследствие на възникналия физически сблъсък. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно се поддържа искането подсъдимият Д. да бъде оправдан, поради това, че увредите, които е нанесъл на тъжителя Ч. били в резултат от отправените от него обидни изрази и опит за физическа саморазправа. Пледира се за приложение на института на реторсията, като подсъдимият Д. не следвало да бъде наказван.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предвид направените от защитата на подс. Д. възражения във въззивната жалба, допълнението към нея и във въззивното съдебно заседание, преди да разгледа делото по същество настоящият състав намира за нужно да отбележи следното:

Настояването на защитата и подсъдимия за отвод на първоинстанционния съдия приоритетно се основава на обстоятелства, разкриващи според тях предубеденост на съдията. Такива данни обаче по мнението на настоящия състав не се констатират по делото. От цитирания в допълнението към жалбата съдебен протокол от проведеното на 29.10.2025г. съдебно заседание се установява, че в действителност към защитника на подсъдимия е било отправено предупреждение за налагане на глоба по чл.266, ал.2 от НПК. Макар и да не е изрично посочено, очевидно предупреждението на съда към адв.Кондев е било единствено във връзка с възраженията по отношение на вече разрешен въпрос. Това не е проява на съдебен произвол, а е резултат от изпълнението на предоставените на съда функции по ръководство на съдебното заседание по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, точното спазване на закона и поддържането на реда в съдебната зала. Съгласно посочената разпоредба и изхождайки от правилата на формалната логика, именно за такива случаи е предвидена възможността за съда да наложи съответната финансова санкция на страна по делото, която въпреки наличието на вече взето окончателно решение, прегражда развитието на съдебното производство, чрез няколкократно настояване за отмяна на съответния акт.

Безспорно всяка от страните по делото има право да обжалва всеки засягащ я съдебен акт по предвидения съответен ред, както е образувано и настоящото въззивно производство. Процесуалната дейност на първоинстанционния съд се ревизира обаче по реда на въззивната проверка. От анализа на тази дейност в настоящия случай не се установяват данни, за каквато и да било 3 предубеденост на районния съдия, нито пък заинтересованост от изхода на делото. Производство е било проведено при отсъствието на каквито и да било процесуални нарушения. Съдът е обезпечил разкриването на обективната истина по предвидения от закона ред, съблюдавайки процесуалните права на страните. Някои от отправените доказателствени искания на подсъдимия Д. са били уважени, други – не, но от това обаче по никакъв начин не следва, че съдът е бил предубеден. Всяко от тези искания е получило своя адекватен и изчерпателен отговор чрез съответното съдебно определение, в което съдът е изложил ясни и конкретни основания за взетото от него решение.

Несъгласието на някоя от страните с изводите на съда /фактически и правни/ не води до еднозначния извод, че съдът е заинтересован от изхода на делото.

Приетото в разрез с доказателствените искания на страните решение само по себе си не компрометира етичните качества на магистратите и тяхното обективиране при разглеждането на делата. Тъй като по делото не са налице други основания, които да сочат предубеденост на съдията по първоинстанционното производство, то не са налице и данни за допуснато при постановяване на акта съществено нарушение на процесуалните правила, изискващо отмяна на акта и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на същия съд.

На следващо място е необходимо изрично да се посочи, че упрекът на защитата към действията на съда по даване ход на съдебното производство, посочени също и като основание за отвод на съдията, основаващи се на негоден процесуален документ – тъжба, в която липсвал конкретен, ясно прецизиран диспозитив, е несъстоятелен. В конкретния случай подадената от тъжителя Ч., чрез адв.Гайдарски тъжба отговаря на всички изисквания по чл.81 от НПК. Тя е депозирана в писмена форма, съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението.

Към тъжбата е приложен документ за внесена държавна такса и е подписана от подателя , в качеството на повереник на частния тъжител. Съгласно казаната разпоредба задължението на частния тъжител досежно престъплението се изчерпва с посочването на обстоятелствата около извършването му. Никъде в НПК не се съдържа изискване да бъде дадена правната квалификация на стореното, което впрочем е изцяло в прерогативите на съда, нито пък да посочи абсолютно всеки детайл около това престъпление, като например колко удара и къде конкретно са му били нанесени. Следва да се има предвид, че не всякога това е възможно да бъде установено, още повече от жертвата на самото престъпление. Неоснователна би се явила тезата, че при нанесени множество удари, и то с пръчка или с бастун, в различни анатомични области от тялото пострадалият би могъл да запомни всеки един от тях и да опише подробно механизма на нанасянето им и цялостното поведение на дееца. Дори от незадълбочен прочит на тъжбата е видно, че тя съдържа конкретно описание на извършеното спрямо тъжителя деяние, което несъмнено позволява на подсъдимия да реализира в пълна степен правата си по чл.55 от НПК, най-вече да научи и разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и да се защитава срещу него.

Деянието е идентифицирано в достатъчна степен – посочени са датата и мястото на извършването му, механизмът на самото деяние – „…чрез действие, изразило се в нанасяне на множество удари с дървена пръчка в областта на главата, ръцете и краката…“; и последиците от него /уврежданията на пострадалия/ – „…контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, с неравни ръбове и 4 охлузвания около нея, сътресение на мозъка с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, както и натъртвания в областта на лява предмишница с охлузвания на кожата, болки в областта на дясната колянна става, а също и охлузвания в областта на дясната подбедрица.“, тоест всички онези обстоятелства, позволяващи правилното идентифициране на стореното като престъпление. Въпреки липсата на нормативно предвидено задължение за това, в тъжбата си тъжителят е посочил правната квалификация на деянието според него – „…лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК причинено е разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл.129 и ал.129 от НК.“, която видно от доклада на съда по чл.252, ал.4 от НПК /разпореждане от № 1118 от 25.03.2025г./ е била правилна. В действителност, както защитата сочи, съдът в открито съдебно заседание от 01.12.2025г. е внесъл уточнение в това разпореждане, чрез допълнение в тъжбите и на двамата тъжители, изразяващо се в посочването, че описаните от тях деяния, съставляват леки телесни повреди, извън случаите по чл.128 от НК и чл.129 от НК. Така стореното е било единствено за прецизност, тъй като в първоначалния доклад това обстоятелство, макар и посочено в тъжбата на Ч., е липсвало в съдебния акт, но с тези действия по никакъв начин не е била променена първоначално дадената от съда правна квалификация на описаната от тъжители фактология, като престъпления по чл.130, ал.1 от НК. Както беше вече посочено за тъжителя не е налице нормативно задължение да квалифицира стореното в отделна, индивидуално обособена част от тъжбата си, каквото изискване е предвидено по отношение на обвинителния акт при обвинение за извършено престъпление от общ характер. При наказателните производства от частен характер „диспозитивът“ на обвинението, се определя от съда, с изготвеното от него разпореждане по чл.252, ал.4 от НК, което се връчва на подсъдимия и именно срещу така квалифицираното деяние последният следва да се защитава. Всичко това е сторено в първоинстанционното производство, от което следва, че и тези доводи на защитата, сочещи за необходимост от отмяна на присъдата, не следва да бъдат уважени.