Решение № 15378 от 22.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15378 гр. София, 22.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110125657 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Б. Д., ЕГН **********, от град С, със съдебен адрес - град С, чрез адвокат Р. Г. против С.........., с адрес - град С.

Ищецът твърди, че през пролетта на 2020 година е живеел в град С. Сочи се, че това е малка улица в Центъра на София с четири сгради и наоколо през деня няма никакви хора.

Твърди се, че на 28.03.2020 година, връщайки се от пазар с количка за покупки ищецът се е спънал в тротоара пред сградата, който бил разбит и е такъв и до момента. Твърди се, че ищецът е паднал напред и си е ударил главата в стълбите пред сградата и нямал никакви спомени за известно време след това.

Твърди се, че след като дошъл на себе си, ищецът видял, че над него са били надвесени дъщеря му - Е. С. С. и зет му - НАС, както и непозната за него жена. Описва се, че целите стълби били в кръв, главата му била разбита, текло обилно кръв, която е била навлязла в очите му и почти нищо не виждал. Твърди се, че ищецът е имал голяма рана по окосмената част на главата, изпитвал големи болки както от раната, така и главата. Твърди се, че от удара ищецът не е могъл да се движи, но дъщеря му и зет му, му помогнали да се облегне на стената на сградата. Твърди се, че ищецът известно време е бил неадекватен, объркан.

Описва се, че дъщерята на ищеца е извикала частна линейка /към ........./, която след като дошла, лекарят му направил промивка и превръзка, измерил кръвното и го насочил към „П” за зашиване на раната и консултация с неврохирург.

Твърди се, че в „П” ищецът е бил приет по спешност, било му направена снимка на главата. Описва се, че черепът му не е бил счупен и наранен, но имал голяма отворена рана, която лекарите зашили под упойка с 10 шева.

Описва се, че на 06.04.2020 година бил направен контролен преглед в Болница Т.. и се установило, че раната не е зараснала и ищецът бил пренасочен за друга дата за сваляне на конците.

1

Твърди се, че на 13.04.2020 година били свалени конците в Болница „Т..”.

Описва се в исковата молба, че от датата на падането - 28.03.2020 година, ищецът изпитвал голям стрес, много го боляла главата, трудно заспивал, не могъл сам да се обслужва, поради което била ангажирана жена за помощ.

Твърди се, че след падането, през следващите дни почти непрекъснато ищецът лежал в къщи, имал главоболие няколко месеца след това, непрекъснато си спомнял как лежи целия облян в кръв на тротоара на улицата и няма никой наоколо. Твърди се, че тъй като ищецът има исхемична болест на сърцето и три стенда, при падането е имало риск от инфаркт.

При горното се иска от съда да осъди С.........., с адрес - град С да заплати на С. Б. Д., ЕГН **********, от град С сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени стрес, болки и страдания, нанесени му от падането на тротоара и удара, поради състоянието на улицата, което добро състояние е задължение на С.........., заедно с 2205,00 лева, представляващи законната лихва върху горната сума, считано от 28.03.2020 година до 28.04.2021 година, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба - 7.5.2021 година до окончателното изплащане на цялата сума от ответника, както и всички разноски по делото.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В хода на процеса– на 17.4.2022 година, ищецът е починал, поради което съдът е конституирал на мястото на починалия ищец – неговия наследник – Е. С. С., ЕГН **********, с адрес – град С

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

За ответника, в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа заявените в първото съдебно заседание по реда на чл.143 и чл.145 от ГПК възражения, сочи доказателства и претендира разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, както и са допуснати и приети заключенията по съдебно – техническите експертизи, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

На 28.3.2020 година, на улица Д, С. Д. се връщал от пазар, когато се спънал и паднал.

При падането, от удара в земната повърхност му била причинена контузия на главата - в областта на лицето и окосмената част на главата.

От анализа на приетите като писмено доказателство амбулаторни листа, издадени от УМБАЛСМ “Н.И.П“, „А.......“, както и от разпита на св.С, зет на пострадалия, се установява, че от удара С. Д. е получил разксъсна рана на главата, лицето му било в кръв, непосредствено след удара бил неадекватен, много уплашен, не виждал от стичащата се по лицето му кръв, бил уплашен. Доказва се, че раната била зашита с кожни конци от лекарите в „П“ в деня на инцидента, след което последвали два прегледа в „А.......“ и сваляне на кожни конци на 13.4.2020 година.

От анализа на представените по делото амбулаторни листове не се установява С. Д. да е бил диагностициран с временна загуба на съзнание, не се установява и какво медикаментозно лечение е било предписано, нито в какъв период от време това лечение е продължило. От показанията на св.С се установява, че пострадалия е изпитвал болки, имал е 2 главоболие за период от време от около два месеца, в който период изпитвал безпокойство и били затруднени ежедневните му занимания.

От заключенията по двете съдебно – технически експертизи се установява, че на улица Д и към момента на извършване на огледа от вещите лица няма ясно очертана тротоарна ивица, а състоянието на предвиденото пространство за тротоар е лошо, пълно с неравности и изронена настилка.

От анализа и съпоставянето на заключенията на вещите лица, разпита на св.С и допуснатите като писмени доказателства скици и схеми на тротоарната ивица, съдът приема за доказано от фактическа страна, че мястото на падане на С. Д. е на процесния тротоар, а не извън това пространство, както се опитва да докаже ответника по спора. От разпита на св.С, изслушването на вещите лица в съдебни заседания и анализа на техните заключения, съдът приема, че С. Д. се е спънал в неравност на тротоара – пространството от земната повърхност с размер от 1,50 метра от очертанието на улицата в посока сградата, като при падането тялото му е било разположено диагонално на улицата и сградата, в която живее.

Описаното от вещите лица и разпита на св.С дава основание на съда да приеме, че спъването и падането на С. Д. е именно на процесния тротоар, който независимо, че не е ясно очертан, поради състоянието, в което се намира, вещите лица определят като площ със средно отстояние от уличната черта от 1,36 метра.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск за неимуществени вреди по смисъла на чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като искането за присъждане на лихва е такова по смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите

Исковата претенция е допустима, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по същество.

По същество

Съдът приема заявената искова претенция за частично основателна, при следните аргументи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Според § 6, т. 6 от ЗДвП „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, т. е. тротоарът се явява част от улицата.

По силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и на чл. 31 от Закон за пътищата, общината е длъжна да управлява и поддържа общинските пътища, включително и тротоарите в рамките на населеното място. Тази дейност обхваща не само рехабилитационен тип на тротоарната площ, но и полагането на грижи за чистотата им, отстраняване на неравности и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци.

Предвид анализа на визираната нормативна уредба се налага извод, че общината носи отговорност за вреди, настъпили при движение на пешеходец по неотремонтирана 3 тротоарна площ, която не осигурява безопасно движение на лицата по нея.

Съдът прие за доказано от фактическа страна, че С. Д. при движението си по тротоара на улица „Д“, пред сградата с административен адрес – град С на прибиране от пазар в дома си се е спънал, паднал и получил разкъсно-контузна открита рана в областта на главата. Не може да се спори, че процесната тротоарна площ се намира в жилищен квартал на територията на С.........., поради което именно ответникът е следвало да предприеме съответните действия по привеждане на настилката на тротоара в съответствие с правилата за безопасно придвижване като отремонтира тротоарната площ и отстрани неравностите по нея, при което не извършването на такива дейности, т.е. бездействието си, е станал причина за получаването на травматични увреждания у С. Д. и ищцовата претенция се явява доказана по основание.

Следва да се посочи, че поддържането включва и задължението за осигуряване на безопасността на пешеходците, които се придвижват по тротоара. Съгласно нормата на чл.

167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. По делото, от разпита на свидетеля С и заключенията на вещите лица съдът стигна до фактическия извод, че С. Д. е паднал на тротоара, тъй като същият бил в лошо състояние. Съгласно посочените разпоредби ответникът е имал задължението да поддържа този тротоар, респективно – да го обозначава, ако е опасен. Не се доказа изпълнението на което и да е от тези задължения, като от свидетелските показания и изслушванията на вещите лица, се установи противното – че тротоарът и към момента на огледа от вещите лица е бил в лошо състояние с липса на ясни очертания, различни настилки, множество неравности, като не е имало надлежна сигнализация, че същият е опасен, или че следва да се преминава с повишено внимание, в резултат на което и са настъпили падането и увреждането на С. Д.. Бездействието на служителите на общината да изпълнят своите задължения по смисъла на чл.31 от Закона за пътищата и по чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата за поддържане на тротоара като част от пътя - общинска собственост, в изправно състояние, е противоправно.

Не може да се спори, че С.......... носи гаранционно-обезпечителна отговорност по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, тъй като не е осигурила своевременно ремонта и поддържането на тротоара.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така по аргумент от ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на деликвента.